Магдалена Начева: Когато избяга от охраната си в България, Фидел не отиде при Йорданка Христова, а при ген. Дико Диков
Генералът беше свален от Тодор Живков, защото отказа да поиска смъртна присъда за Горуня
Генералът беше свален от Тодор Живков, защото отказа да поиска смъртна присъда за Горуня
<em>Магдалена Начева е хористка в Старозагорската опера, пяла е в много спектакли на наши и световни сцени. Тя прие репортер на „ШОУ”, за да разкрие за първи път дълбоко пазени тайни, свързани с родни и чуждестранни ВИП-персони.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Магдалена, целият ти дом е белязан със знаци от страната на Фидел - специален кубински кът, книги, абаносови маски, картини, сувенири... Какво те свързва с Куба?<br /> </strong>- Огромна любов! Много приятелства, незабравими контакти. Три години и половина, през който живях там с моя, за жалост, вече покоен съпруг инж. Начев. Той работеше като съветник в Министерство на агрикултурата в Куба от 1982 до 1986 г. Това за мене е велик народ. И до днес продължават контактите ми с кубинците. Винаги съм канена в кубинското посолство на националния им празник 7 януари.<br /> <br /> Неотдавна пак си говорих с кубинската посланичка Тересита Капоте Камачо. Наричам я просто Компанейра Тересита. Тя е удивителен човек! Учила е в България и знае прекрасно български език. Та, тя ме помоли да организирам в българо-кубинския клуб вечер на петимата големи кубински революционери – Фидел Кастро, Раул Кастро, Ернесто Че Гевара, Камило Сиенфуегос и Сенора Санчес. С Куба ме свързва и едно гостуване на кубинския национален балет с великата и неотразима балерина Алисия Алонсо в Стара Загора. Изнесоха страхотен спектакъл в старозагорската опера. Мъжът ми и маестро Димитър Димитров още бяха живи. На този спектакъл <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>полусляпата вече Алисия Алонсо танцува блестящо<br /> </strong></span><br /> - „Болеро”-то. Един фантастичен спектакъл. И моят съпруг, който беше първи интендант на този театър, реши да направи след спектакъла частен купон за кубинския национален балет в огромния ни апартамент в Стара Загора. Кубинците много обичат „поерко”- печено прасенце на шиш, „польо фрито” - пържено пиле, техния кубински ром и „сербеса”- бира. Начко се беше подготвил перфектно с изобилие от тези деликатеси, много мезета и много питиета. След спектакъла целият кубински национален балет заедно с министъра им на културата дойдоха у дома.<br /> <br /> <strong>- И къде в един апартамент ги събра толкова народ?<br /> </strong>- О-о-о, апартаментът ни е огромен! Само холът е към 60 квадрата, пет стаи... Дойдоха около 35 човека от балета и останаха безкрайно впечатлени. А и мъжът ми беше финансово много добре. И само да знаеш какъв купон стана вкъщи! Пихме, пяхме до сутринта. Вихриха техните страхотни танци. Веселиха се от сърце...<br /> <br /> <strong>- Имаш много книги на кубински автори...<br /> </strong>- Имам и лично подарена ми от самия Фидел Кастро книга с личен надпис до мен! Тя се нарича „Ен марча кон Фидел” в превод означава „Всички ние сме с Фидел”, или просто „С Фидел”. Това е книга на неговите стъпки в революцията.<br /> <br /> <strong>- Нима? Как така ти я подари лично?<br /> </strong>- Книгата я получих на ръка лично от брат му Раул Кастро, когато живеех в Куба. Той ми я донесе, запечатана в плик. Стана при едно посещение на Раул в Сиего де Авила, където бяхме. Това е провинция в Централна Куба с огромни плантации от екзотични плодове и растения. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Фидел и съпругът ми се познаваха лично <br /> </strong></span><br /> и той беше високо ценен от него. Имаше много отличия, награди и грамоти от кубинското правителство. Тази книга бе и своеобразен отговор - жест на благодарност.<br /> <br /> <strong>- За какво точно става дума?<br /> </strong>- Докато бяхме в Куба се разболях. Наложи се да ми оперират вените. Това беше една невероятна съдова операция на три от вените на двата ми крака, на които и до днес никой от нашите лекари не може да повярва, че ми е правена такава интервенция. Следа няма ни от шевове, ни от някакъв постоперативен страничен ефект.<br /> <br /> Беше животоспасяваща операция. Трогната от професионализма и вниманието на д-р Лосада, който ме оперира, написах писмо до Фидел. Отговорът му беше именно тази книга. Получих я на 3 март, когато Раул Кастро празнува с нас националния ни празник. Бях изненадана от това, че самите<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>кубинци празнуват нашия национален празник <br /> </strong></span><br /> Обичаха много да им пея. Развикаха се: “Канта, Маддалена!” - „Пей Магдалена!” И... Магдалена запя. Започва едно неотразимо веселие. Български песни, кубински песни, руски песни... <br /> <br /> <strong>- Навремето, когато Фидел Кастро пристигна в България, се говореше, че изчезнал от охранителите си, за да отиде при Йорданка Христова, така поне вървеше слухът. Ти чувала ли си нещо за това, след като си толкова „навътре” с темата Фидел и Куба?<br /> </strong>- Нищо подобно! Фидел не е отсядал нито е нощувал при Йорданка Христова. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В Куба са сигурни, че с Йорданка Христова той никога не е имал връзка! <br /> </strong></span><br /> А колкото за изчезването му от охраната при посещението му в България - истината е следната. Знам я от моята приятелка Виолета Божилова, колежка от операта - племенницата на генерал Дико Диков, а тя от своята майка, която е сестра на Диков - леля Иванка. Виолета има и снимки и може да бъде документирано това твърдение. Та, Фидел Кастро, когато идва в България, наистина изчезва, бяга от охраната си, но не за да отиде при Йорданка Христова, а при своя голям приятел генерал Дико Диков. И тази вечер Фидел Кастро остава да нощува при него в софийското му жилище. А и съпругата на Диков е жива и здрава в момента, мисля че е към 90-годишна, но е на крак и е със запазен интелект и може да го докаже. <br /> <br /> Ген. Дико Диков е бил ятак на Тодор Живков, МВР-министър, но Тато го „разжалва” /това никой не го знае/, като го изпраща посланик в Куба, където пък Диков и Фидел Кастро стават първи приятели. А тази „немилост” от Тодор Живков към него е заради Горуня.<br /> <br /> <strong>- Какво знаеш за това?<br /> </strong>- Знам, че Живков е искал смъртната присъда на Горуня, но след като Дико Диков отива при сестра си - майката на Виолета Божилова, тя му казва: „Аз съм била ятачка на Тодор Живков и на Горуня, и на много други, но ако ти произнесеш или се съгласиш със смърт за Горуня - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>брат да не си ми!”. <br /> <br /> </strong></span>Сестрата на ген. Дико Диков бе жена, която отказа народна пенсия и си отиде от този свят с пенсия от 42 лева.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА<br /> </strong>