Алкохолизмът – болест, за която не се говори: Много актьори и лекари станаха жертви на чашката!
На 29 ноември 2010 г. почина актьорът Андрей Баташов. При постъпването му в болница се разбра, че органите му не функционират, черният му дроб е в такова състояние, че няма възможност за присаждане на нов
На 29 ноември 2010 г. почина актьорът Андрей Баташов. При постъпването му в болница се разбра, че органите му не функционират, черният му дроб е в такова състояние, че няма възможност за присаждане на нов
На 11 юни 2009 г. сутринта умря друг обичан български актьор - Радко Дишлиев - от масивен инфаркт. Мълчание!<br /> <br /> Пристрастяването към чашката ни отне без време и други двама актьори, станали известни пак в “Записките” - Стоян Стоев, който изигра ролята на Захари Стоянов, и Антоний Генов - пресъздал образа на Панайот Волов. Много млад, през 1996 г. си отиде и Кирил Варийски, едва на 42. И той като Дишлиев стана звезда още с дебюта си в “Йо-хо-хо”. Сега до барелефа му на надгробния гранитен паметник пише: “Кирил Варийски, Йо-хо-хо”. <br /> <br /> И Катя Паскалева беше зависима от алкохола. Нейни колеги споделят, че е било заради страха й от сцената. И се е опитвала да го потисне с алкохол. <br /> <br /> И Петър Попйорданов - Чочо в един немалък период имаше проблеми с алкохола. Това му костваше много лични драми и загуба на доста роли. Сега твърди, че е спрял пиенето... <br /> От алкохолна болест в България страдат десетки, може би стотици хиляди. При тази болест се губи контрол върху употребата на алкохол. На празник човек може да пийне, но после си казва “стига”. Алкохоликът обаче не може да спре. Натрупа ли алкохолен стаж, той разбира, че има проблем. В началото пие, дори е горд, че е изпил толкова много и му няма нищо. После се дразни, <br /> започва да се срамува, да се крие <br /> <br /> Но вече не може да живее без алкохол - той е станал част от обмяната на веществата, част от хомеостазата. В мозъка има рецептори за различните вещества. Ако дадено вещество редовно се внася в организма и изведнъж престане, рецепторите усещат глад, а при алкохолиците настъпва делириум тременс, казват запознати.<br /> <br /> Алкохолната болест убива лесно ранимите актьори, но и лекари, журналисти - хора на изкуството и много други. Некоректно е да надничаш в личния живот на тези обичани от обществото хора, нито да споменаваш имената им. Но мълчанието днес е проклятие.<br /> <br /> Искаше ми се да дам само един пример на човек, перфектен в работата си, отличен специалист, който умря като клошар в бургаския психодиспансер. Д-р Петър Герасков - бившият шеф на Спешния център в Бургас. Пиеше от сутринта. Правеше скандали на работното си място, после спря да ходи на работа. Последва развод със съпругата му. Д-р Герасков изгуби и жилището си заради алкохолната болест. Започна да спи по пейките в Морската градина. След това се премести пред болницата. Вечер спеше на кушетките в Спешния център. Негови колеги го съжаляваха и го прибираха. До последно водеше живот като клошар, мръсен, брадясал, с бутилка водка в ръка. Преди две-три години д-р Герасков почина. Погребаха го колеги. <br /> <br /> Могат да се дадат десетки примери и за други българи със същата съдба. Обществото обаче няма отношение към този ужасен бич. Като че ли повече говорим за СПИН, а тук има и още нещо. Към алкохола се посяга от отчаяние и безпътица, защото той е най-достъпен.<br /> <br /> <strong>Какво е да си алкохолик?<br /> <br /> </strong>Типично за алкохолиците е, че при липса на любимата напитка я заместват с каквото им падне. Ако са с нисък интелектуален праг и социален статус, допиват каквото намират, дори опасни химикали. Друг пациент казва: “Аз не пия бира, нито вино, нито водка, а само чист спирт!”<br /> <br /> Системната злоупотреба с алкохол води до риск от цироза, рак на черния дроб, на ларинкса, гърлото или в устата. <br /> <br /> „Без едно може, но с едно не може.” Някои се залъгват, че след като се излекуват, ще пият по 1-2 бирички. Но неусетно пак започва запой.<br /> <br /> <strong>Как се лекува?<br /> <br /> </strong>Във ВМА се прилага детоксична терапия. Тя трае месеци и години. Участват невролози, гастроентеролози, психиатри, психолози, социални работници, рехабилитатори. Всяко възстановяване от алкохолизма и от алкохола започва с детоксикация, при която алкохоликът трябва да спре и да прочисти организма си от алкохола. Това може да стане и вкъщи, и в болница - зависи от състоянието му. Обикновено това означава, че определен брой дни (не може да се каже точно колко, индивидуално е), той ще се чувства зле, ще е като болен и всъщност ЩЕ БЪДЕ болен. Организмът му ще боледува. Не е добре да се опитва да изкара абстиненцията “на крак” - в смисъл да продължи обичайния си начин на живот и работа. Първо защото обичайният му начин на живот включва непрекъснато пиене. И второ, защото може няколко дни да не е работоспособен. <br /> <br /> Детоксът, избиването на абстиненцията, са неприятни, но минават. Истинското му възстановяване обаче ще започне чак след това. След детоксичната терапия трябва да се продължи с психологическа работа. Но посещенията при психотерапевт струват скъпо, а траят месеци. Бивш алкохолик в чужбина работи години наред с психотерапевт и резултатът е налице. Другите пият пред него, но той остава невъзмутим и казва: “Аз моето съм си го взел”. Това е признакът, че е излекуван.<br /> <br /> При лечението от алкохолната зависимост препатили най-горещо препоръчват на зависимите да отидат и на сбирките на „Анонимни алкохолици”. А ако в близост до местоживеенето им няма групи, да се включат в онлайн сбирките. В същото време отбелязват, че тези сбирки, както и форумите са хубави и полезни, но не могат да заместят пълноценно живите сбирки. Защото присъстващите на сбирките на „Анонимни алкохолици” са ... алкохолици. Някои от тях са били в много напреднала фаза на болестта. Но повечето са успели и успяват да отвоюват обратно живота си от алкохола.<br /> Проблемът с алкохолизма е огромен, защото сега болният не може принудително да бъде настаняван за лечение. Трябва близките да водят дело, да го спечелят - сложно е. Но и да успеят, той ще бъде изписан и ако не намери разбиране при тях, ще се върне към чашката. <br /> <br /> Мозъкът има памет, че са му внасяли това вещество. Обърнат ли една чашка, те се “подкарват” отново с дни и седмици. Всеки такъв рецидив води до по-кратък период на контрол върху пиенето.