Швейцарска възпитаница предпочита родината, дамгосват я като фашистка
Аз съм за ред и стегнатост, това е първото условие за успех, твърди интелектуалката
Аз съм за ред и стегнатост, това е първото условие за успех, твърди интелектуалката
<em>Тя се казва д-р Зоя Ставрева. Родена на 21 април 1883 г. в Търново. След завършването на средното си образование и даскалуване по селата следва философия в Швейцария. С докторат тя се завръща в родината си и се отдава на просветителството – преподава философия в Девическата гимназия на родния си град.<br /> </em><br /> Като философ и педагог д-р Зоя Ставрева наблюдава учебно-възпитателния процес у нас. Интересува се и от чуждия опит. Посещава някои западноевропейски страни, за да се запознае с нови педагогически практики. През 20-те години на миналия век, когато в Съветска Русия народен комисар на образованието е Луначарски, тя поддържа връзка с тамошни педагогически институти. През 1927 г. написва книгата „Татко Пестлоци”, израз на уважението й към швейцарския педагог, прочул се с възпитанието на болни и изоставени деца. По-късно през 30-те години тя <br /> <br /> <strong>популяризира у нас нашумялата немска педагогика на Петер Петерсен, <br /> </strong><br /> известна като „Йенски план” – по дадена тема детето задава въпроси, а учителят му отговаря. Превежда книгата „Практиката в училищата Йенски план” и я издава с колегата си от София д-р Б. Шанов. Богата е обществената изява на тази търновска интелектуалка: изнася лекции, пише статии за Българския женски съюз, местното читалище „Надежда”, Учителския въздържателен съюз. Сътрудничи в дружеството „Грижи за бавно развиващи се деца в България”. Като германистка членува в Българо-немско културно дружество, което във Велико Търново се превръща в академия. Но точно заради него <br /> <br /> <strong>след 9 септември тя е дамгосана като фашистка <br /> </strong><br /> Заради това се принуждава да изгори цялата си библиотека и личен архив. Оцелява само черновата на дисертацията й и част от личната й кореспонденция, които се съхраняват в Държавния архив във Велико Търново. <br /> <br /> Починала на 3 март 1962 г., след почти четиридесет години пълна забрава, през 1982 г. в старопрестолния град от ухо на ухо се разнесе слух: някой се осмелил да пише за философката д-р Зоя Ставрева. За старите търновци, пазещи спомен за видната им съгражданка, това бе приятна изненада. Затова заслужава да се спомене този, който я „преоткри”, както се говореше. Това е философът Божидар Пейчев. В списание „Философски преглед” той помести материал за нея, в който се казва, че на 18 юни 1914 г. тя е защитила дисертацията си „Състраданието като фундамент на морала при Шопенхауер”. Това е станало в Берн, а на следващата дисертацията е отпечатана в Цюрих. Авторът е посочил, че това е „първата българска историко-философска дисертация”, написана с „голяма ерудиция”.<br /> <br /> След демократичните промени излязоха публикации за д-р Ставрева, а д-р И. Дафов направи превод на дисертацията й. Но все още липсва най-важното – пълна библиография за нея. Досега са открити около 60 публикации, свързани с философията и педагогиката.<br /> <br /> Ще завърша с думите на д-р Зоя Ставрева, които звучат напълно съвременно: „Аз съм за ред и стегнатост – първо условие за преуспяване”.<br /> <br /> <br /> <strong>Олга ПАНКОВА, <br /> Велико Търново<br /> </strong>