При процедурата се поставя локално веществото с концентрация 100 пъти по-голяма, отколкото е при химиотерапията
<em>Д-р Кристиян Иванов е специалист-инвазивен кардиолог в Комплексен онкологичен център гр. Русе. Той твърди, че химиоемболизацията дава шанс на много болни, тъй като чернодробният рак е петото по честота злокачествено заболяване и третото по смъртност у нас. Всяка година в България се регистрират 350 - 400 нови случая. Днес той отговаря на някои от въпросите на читатели на в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> </em><br /> <br /> <strong>- Д-р Иванов, за първи път в България прилагате лечение с химиоемболизация. А в другите страни откога се практикува?<br /> </strong>- За първи път този метод започва да се прилага преди 30 години. В света масово се прилага от близо 15 години и приложението му постоянно се разширява, като се използва не само при колоректален карцином, но и при всякакво друго раково образувание. Прилага се рутинно в западните страни, има изградени цели центрове, които се занимават само с този метод. Ние се стремим да въведем този метод и в България. Химиоемболизацията не е нещо ново, което сега се изпитва или проучва. Той е утвърден метод, който се стремим да прилагаме и у нас.<br /> <br /> <strong>- Защо този метод в чужбина се прилага толкова отдавна, а в България едва от тази година?<br /> </strong>- Напоследък по-масово се разпространиха катетеризационните лаборатории. И тъй като този метод е свързан с проникване чрез артерия и вкарване на химическо вещество с микрокатетър, появата им улесни прилагането на химиоемболизацията. За метода са нужни специални умения, които са близки до тези, извършвани при ангиографии. А и вече има подготвени специалисти, които могат да осъществят достъпа до артерията и метастазите.<br /> <strong><br /> - Каква ви е информацията относно успеваемостта на този метод?<br /> </strong>- При първичния карцином на черния дроб успехът е много голям. Този метод дори е включен в гайнлайнда, както ние му казваме - това са основните неща, които трябва да се извършат при това заболяване. При другите ракови заболявания процентът на успеваемост е около 60-70, в смисъл - удължаване продължителността на живота. Много рядко, когато раковото образувание е в много ранен стадий, е възможно трайно и продължително потискане на процеса.<br /> <strong><br /> - Бихте ли обяснили на &ldquo;по-пациентски&rdquo; език какво постигате с този метод? Казахте, че удължавате живота - т.е. унищожавате тумора локално?<br /> </strong>- Да, точно така. Прилагат се лекарства, които са в концентрация около 100 пъти по-голяма от тези, които се слагат през системното кръвообращение. Например, при една химиотерапия се вкарват различни вещества за потискане на тумора. А тук се поставя локално веществото с концентрация 100 пъти по-голяма, отколкото е при химиотерапията, в съда, който храни конкретната метастаза или две-три, колкото е броят им.<br /> <br /> <u>Това вещество не поразява здравата тъкан<br /> </u><br /> Това е основното му предимство. Действа се директно върху метастазите.<br /> <strong><br /> - А защо не може да се унищожи напълно туморът, а се постига само удължаване на живота? Не може ли да се излекува пациентът, след като туморът се унищожава локално?<br /> </strong>- Обикновено такива болни имат метастази и на други места - по лимфни пътища, на други органи... Т.е., раковата клетка продължава да продуцира нови такива клетки, които е възможно отново да се заселят в черния дроб. Самият тумор, самата метастаза не може да се унищожи напълно. Тя се смалява многократно, като е възможно и да се капсулира. Идеята на този метод е след като се прекъсне хранителният път по артерията, която храни метастазата, трайно да се спре развитието є. Понякога може да се спре и за доста продължителен период от време.<br /> <br /> <strong>- Кои са най-подходящите пациенти за този метод?</strong><br /> - По принцип, редно е да се каже, че когато метастазата или туморът са много малки, те са операбилни (достъпни за хирургично отстраняване) - хирургичното им отстраняване е избор номер едно като лечение. Но много често те рецидивират отново и тогава вече се намесва методът на химиоемболизацията. По принцип, ако един тумор е мъничък и може да бъде изрязан по хирургичен път, това е най-доброто. Обичайно, след известно време той пак започва да расте и се активира. Тогава се потиска с лекарства и по този начин се удължава животът на болния.<br /> <br /> <strong>- Т.е. първата стъпка е операцията и вече втората стъпка, ако се появи отново туморът, тогава идвате вие?<br /> </strong>- Да, както стана обичайно за нашата страна, малко късно се откриват туморните образувания, когато вече са станали много големи. В този случай те не могат да бъдат отрязани по хирургичен път и тогава лечението започва с химиоемболизация. Или когато има места в черния дроб, които са недостъпни за хирургична резекция, тогава пак се започва с този метод.<br /> <strong><br /> - Когато е много голям туморът, най-добрият вариант е да се започне с химиоемболизация?<br /> </strong>- Да, но там също си има индикация за прилагане на метода - черният дроб трябва да бъде ангажиран от тумора до 60%, за да се приложи химиоемболизация. Същото важи и за хирургичната намеса - ако целият дроб е осеян с метастази,<br /> <br /> ако метастазите заемат повече от 60% от черния дроб, тогава вече е много късно<br /> Химиотерапията в тези случаи също няма ефект, защото трябва да се прилагат огромни дози, които застрашават и здравия черен дроб.<br /> <br /> <strong>- Поема ли се химиоемболизацията от Здравната каса?<br /> </strong>- Процедурата все още не се плаща от Здравната каса. Идеята е тя да бъде реимбурсирана от другата година. Като първите случаи се извършват безплатно за пациента. Но все пак там има известно количество химикали и консумативи, които ще стигнат за определен брой хора.<br /> - Бихте ли обяснили накратко как протича самата процедура? С упойка ли се прави?<br /> - Курсовете за прилагане на този метод са между 2 и 4. Първите два курса се провеждат през един месец и след това, в зависимост от ефекта, се прави 3-ти или 4-ти курс. По време на процедурата пациентът е буден, контактен, слага се местна упойка. Процедурата всъщност представлява вкарване на абокат и усещането е такова - както при венозна инжекция. Усещането е за убождане от игла - нищо повече. След това вече няма никакви болкови усещания.<br /> <br /> <strong>- Какви изследвания се правят преди прилагането?<br /> </strong>- Правят се рутинни изследвания предишния ден - чернодробни проби, кръвна картина... Обичайните изследвания.<br /> <br /> <strong>- Изследванията поемат ли се от Здравната каса?<br /> </strong>- Изследванията - да. Единствено консумативът и самото вещество се заплащат (лекарството и микрокатетърът).<br /> <br /> <strong>- Колко време пациентът остава в болница?<br /> </strong>- Ден-два е най-много наблюдението, като пациентите са активни веднага след манипулацията. Особено когато това се прави през радиалната артерия, веднага след процедурата пациентът става.<br /> <strong><br /> - А след това пациентът изпитва ли някаква болка, дискомфорт, както при химиотерапията?<br /> </strong>- В много по-малка степен. При химиотерапията все пак се вкарва цитостатик и е възможно да има някои странични ефекти. Най-честите са високата температура, но тя не е от този тип възпалителна температура, както е при един грип, например. Човек да не може да стане, да бъде отпаднал, обездвижен. Като, между другото, появата на висока температура се отчита като много добър признак - това означава, че туморът се руши и затова организмът реагира с повишаване на температурата. Възможно е да има и някакъв стомашен дискомфорт, защото общо-взето това са хора, които имат правени преди това чревни операции - изрязване на черва, корекции по стомаха. При тях може да се появи гадене, повръщане, но се прилагат медикаменти, които да потиснат тези реакции. При първите 4-5 човека, на които приложихме метода, нито един от тях не е имал такива оплаквания, един-двама имаха температура, не висока, която те и не усещаха.<br /> <br /> <strong>- На колко пациента сте приложили досега метода?<br /> </strong>- На 6 човека.<br /> <br /> <strong>- При тях какви са резултатите?<br /> </strong>- Първата контрола е със скенер на третия месец - отчита се дали намалява туморът. При първия пациент имаше около 30% намаляване на метастазите. Сега чакаме и втората контрола след три месеца. Процесът не е моментален. А за другата, по-голяма група от пациенти, все още не е изминал и месец от прилагането на процедурата. Сега им предстои втори курс в началото на август и след около месец ще им бъде направен скенер. Тогава ще се види реално какъв е ефектът.<br /> <strong><br /> - Бихте ли разказали нещо повече за първия си пациент? Какво беше неговото състояние?<br /> </strong>- Той имаше колоректален карцином, открит преди 5-6 години. Опериран, с метастази в черния дроб. Проведени са му около 22 курса на химиотерапия през тези пет години. Метастазата му е била оперирана година-две по-рано и след всеки курс, след всяка операция е имал известно затишие на туморния процес, след което отново се активира. Всъщност, това лечение е било прилагано в много късен стадий, когато туморът е бил с много големи размери, които вече са станали неоперабилни, от порядъка на 10/4 - голямо нещо! Пациентът, общо взето, е добре, активен е, ходи си на работа, няма кой знае какви оплаквания.<br /> <br /> <strong>- Коректно ли е да ви попитам при него какво очаквате?<br /> </strong>- Един от проблемите е, че когато туморът не е операбилен, ако ние успеем да постигнем свиването му с 30-40%, в един момент той става операбилен и тогава вече може да бъде отрязан отново и да му се дадат още 4-5 години живот. Това също е много важно да се знае - дори и веднъж опериран, ако туморът е много голям, ако не е възможно в този момент да бъде опериран, когато се направи тази локална химиотерапия, в един момент става възможна и<br /> <br /> <u>операция, с която се цели постигането на трайна ремисия<br /> </u><br /> Специално при този пациент вече сме постигнали първоначално свиване на метастазите с 30% и след втората контрола ще може да бъде опериран повторно.<br /> <strong><br /> - Вие казахте, че разполагате с още малко химикали за прилагане на процедурата. За следващите пациенти ще има ли от това лекарство, или ще се наложи да си го заплащат до реимбурсирането му?<br /> </strong>- Разполагаме с още химикали за около 4-5 човека, в зависимост, разбира се, от броя на необходимите процедури.<br /> <strong><br /> - Това някакво дарение ли е?<br /> </strong>- Да, дарение е. И до изчерпването му може да предлагаме лечението безплатно на пациентите. Като идеята е тези медикаменти да бъдат регистрирани за лечение и в България.<br /> <br /> <strong>- Вие направили ли сте постъпки вече в тази насока?<br /> </strong>- Да. Обикновено промените в лекарствения списък на реимбурсираните лекарства се правят в началото на следващата година. Има много сложни административни процедури, които траят 5-6 месеца преди одобрението. По-рано от началото на следващата година едва ли ще стане. Идеята е, освен при колоректален карцином, да започне лечение по този метод и на другите видове карциноми, което в другите страни също се прави много отдавна.<br /> <br /> <strong>- Кои са те?<br /> </strong>- Рак на млечната жлеза, на стомаха, на жлъчни пътища... Полските колеги това си го правят отдавна. Специално колоректалния тумор с метастази в черния дроб се повлиява много добре от лечението с химиоемболизация.