Ивена Димитрова: Възпитаник на АОНСУ съхраняваше в хладилната си камера кървавите сърца... на враговете си
Академията беше школа за диктатори
Академията беше школа за диктатори
<em>Единствено репортер на “Над 55” успя да проникне в строго охраняваната “кухня” на тогавашното АОНСУ. Пикантериите от соцакадемията будят шок и ужас, смях и тъга и още нещо...<br /> <br /> Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) към ЦК на БКП в продължение на десетилетия е ковачница за кадри не само за родни бъдещи партайгеносе, но и за хора от така наречените страни от Третия свят. Араби, африканци и какви ли не още чернилки пристигат в софийското школо за богоизбраници в кв. “Овча купел” на ул. “Пионерски път”, сега бул. “Монтевидео”. <br /> <br /> </em>Директно от палмите в джунглата, колибите или от пустинното номадско племе попадат в модерен оазис със собствена инфраструктура – с библиотеки, с електронноизчислителен център, със зали за обучение с аудио- и видеотехника по американски образец, ресторант, поща, стол, хотел с камериерки, самостоятелна поликлиника… За да изучават марксизма-ленинизма и тънките хватки как да управляват едно общество под ръководната роля на партията държава. <br /> <br /> Директивата е спусната от Москва в края на 40-те години на миналия век, където се намира “майката” АОН – Академия общественних наук. “Пролетарии от всички страни, съединявайте се”, гласеше допреди двайсетина години висшият лозунг на всяка компартия. И в АОНСУ се <br /> <u><br /> “заобединяват” идеологически европейският и балканският елит с “примати” от Азия и Африка <br /> </u><br /> Мнозина от “черните другари” впоследствие стават диктатори в страните си и по призива на Владимир Илич Ленин... избиват до крак противниците си. Други пък се женят за красиви бели българки, превръщайки ги в робини. През цялото това време генсекът Тодор Живков нюха кой от идващите у нас държавни глави се е изучил на “четмо и писмо” в България, напомня му за благородния жест и гледа как да го издои.<br /> <br /> Ето какво разказа пред нашия репортер Ивена Димитрова, работила от 1981 г. до 1989 г. в информационно-издателския център към АОНСУ.<br /> <br /> Имахме един Недал, ливанец. Той вече не е между живите. По време на войната между Ливан и Палестина бомба избухва от лявата му страна и цялата му лява половина “дава заето”. Окото му - изкуствено, ръката също. Разказваше, че окото и протезата му били изработени в елитна френска клиника, но много-много не му вярвахме. Арабеските лъжеха на поразия, за да не попаднем на дирите им. Конспирация! Дори идваха в България с чужди имена, имаха и партизански прякори… Съвсем легитимни.<br /> <br /> Недал бил изпратен в България от ливанската компартия, за да го подготвят за ръководен кадър. Независимо че си служил с една втора от тялото. Тъй като бил доста богат, а и надарен - шрапнелът “запазил” оная му работа, - част от нежния обслужващ АОНСУ кадър се лепва за него(вия). Родните “политкомисарки” го обслужват тотално и <br /> <br /> <u>се надпреварват коя да бъде първа в постелята му, изпокарват се<br /> </u><br /> Ливанецът се дипломира с едно мижаво “три”, връща се в родината си, оглавява една от опозиционните фракции, но следващата бомба вече тотално го разфасова и отпраща в небитието. <br /> <br /> “Веднъж гледам как се разминават един арабин и един негър в двора на академията. Лято, жега... Арабинът вика: “Хей, здравей, какво прави!? Къде отива?”, а черния толкова го мързи да продума, че само си вдига дясната ръка и сочи устата си. Все едно банан има в нея – “Отива да го яде”, е безмълвният му отговор... <br /> <br /> Всички бяха невероятни чешити, вечни майтапчии, целунати от всичките богове на земята. Никой не ни забраняваше да имаме достъп до тях. Напротив, ръководството на АОНСУ ни насърчаваше да контактуваме с тях, да ги приобщаваме към “развитото ни социалистическо общество”. Влизаме в ресторанта на академията, идва сервитьорът и пита наш студент какво ще пие. “Една грозна ракия!”, отговаря номадът. Вместо “въпреки” казваха “бъбреки”, спомня си пък Евгения Петрова.<br /> <br /> <u>За “обслужващия” персонал на АОНСУ и за нерегламентираните му контакти със студенти от т. нар. Трети свят цялата истина едва ли някога ще лъсне <br /> </u><br /> Но единствено ние се докоснахме до шикозната история с преводачката в соцакадемията Елиза З. Владеещата няколко езика бяла и бая надарена мадама, родена на жълтите софийски павета, се залюбва със… сина на африкански вожд. По-чер и от катран. През целия курс на обучението – цуни, гуни и прочее подробности от пейзажа. Стандартът на Елито, чийто език навярно не е бил само полиглотски, изведнъж скача с октави. От Пепеляшка се превръща в принцеса. Но “африканското кранче” изведнъж секва – негрото се прибира в джунглата. Елиза страда, та чак се скъсва от мъка по “златната си мина”. След време идва студент от родината на възлюбления й. <br /> <br /> След първия семестър, при който държи изпит при нея, тя пише дълго и прочувствено писмо до екзотичната си любов. Даскалицата получава необичаен отговор – изгората й се заженил за… шести път, а като компенсация й изпраща диамант, с който да оправи дереджето си до 99-о коляно. Но българката, нали си е от стара коза яре, така щуро изчуква “емисаря” от Африка, та чак му прекършва оная работа. Възмургавият студент не помисля и за втори семестър, директно се качва отново на клона…<br /> <br /> В АОНСУ най-кадърните кадри от Азия, Африка и Латинска Америка една година изучават български. После се захващат със сложните политически науки, като философия, марксизъм-ленинизъм, история на КПСС, БКП... <br /> <u><br /> За да се започне работа в “школата за лидери и диктатори”, се минава през конкурс и жестока партийна цедка <br /> </u><br /> Житието - битието на всеки кандидат е проучено до девето коляно. Режимът е особено затегнат, след като начело на академията застава низвергнатият от Тодор Живков Александър Лилов, спряган за интимен приятел на Людмила Живкова. <br /> <br /> Преди аз да постъпя в АОНСУ, там работеше Панайот Гиндев, баща на актрисата Виолета Гиндева, след това дойде Станиш Бонев, беше ректор - спомня си Ивена. - Питаш ме каква е била атмосферата? – Ами желязна, като в елитен партиен институт. <br /> <br /> След време се разбира обаче, че много от “елитните” възпитаници на “дзержинската” ни академия, закърмени в непоклатимия марксистко-ленински дух, акостират с гръм и трясък в родината си. И първата им работа е да спретнат як “революционен” преврат. Повечето от тях избиват до крак опозицията. Кърваво - показно на площади и къде ли не. Други, като един от последните угандийски диктатори, съхраняват наравно с американското си уиски в хладилната си камера… сърцата на враговете си.<br /> <br /> <u>Що за “български” студенти са били тези бъдещи сатрапи на народа си?! <br /> </u><br /> “Никой не би могъл да разбере какво дреме в душата на човека. Дали ще стане тиранин или нормален ръководител на държавата си?! При нас всички бяха нормални. Шегуваха се, живееше им се, пиеха и ебеха на поразия. Впоследствие, прибирайки се в родината си, се изживяваха на недосегаеми. Колят и бесят! За радост, това бяха единици. Други станаха преподаватели, журналисти. Меллах например стана преподавател в Дамаск, после се върна отново в България, завърши аспирантура. Те вече не бяха обикновени хора - могат да анализират събитията, наясно са с това как протичат обществените процеси”, твърди бивш професор в академията. <br /> <br /> Други обаче са на мнение, че АОНСУ е била… “школа за диктатори”. “Твърде често не успявахме да преценим националните особености на дадена държава, в която, примерно, доминира племенният съвет. Как на една такава бананова република, която е още в робовладелския строй, ще й сложиш “вожд, учител и ръководител” и ще я тласнеш към светлите социалистически бъднини?!Това означаваше да прескочат няколко етапа от развитието си. Абсурд на абсурдите!!! <br /> <br /> АОНСУ беше закрита в 1989 г. Защо досега никой от нашите историци, политици, анализатори, социолози и прочее “ози” не разровиха архивите на академията и не направиха един солиден анализ, от който да се види <br /> <u><br /> какви глобални поражения сме нанесли на страните от Третия свят от изфабрикуваните на конвейер при нас ръководни кадри?!, <br /> </u><br /> пита се Ивена Димитрова. В продължение на десетилетия една школа, за която са похарчени милиарди народна пара, се оказва “мъртва” школа. Стратегът Лилов си трае за “ отрочето си”, нито едно изявление не е направил досега каква пагубна роля е изиграла АОНСУ не в регионален, а в световен мащаб. <br /> <em><br /> <br /> <br /> АОНСУ е наследница на ВПШ – Висшата партийна школа “Станке Димитров” при ЦК на БКП, създадена през 1957 г. През 1969 г. получава новото си име. Просъществува до 1990 г. В нея работят професионални философи, обединени в Институт по марксизъм-ленинизъм, Център за теория и управление на идеологическия процес и др. През 1968 г. се конституира и Институт за съвременни социални теории (ИССТ) на Александър Лилов, който е на двойно подчинение – на ЦК на БКП и на Президиума на БАН, като работи в тясно взаимодействие с АОНСУ.<br /> <br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ</strong></em>