ЗАБРАНЕНА ЗОНА
Поетът имал неблагоразумието да се усъмни в качествата на Людмила Живкова и затова бил свален от шефския пост в Комитета за изкуство и култура

В събота бе панихидата на покойния лирик Павел Матев, който напусна този свят точно преди 1 година. До последно негова ^муза^ бе съпругата му Лиза Матева, дългогодишна шефка на редакция ^Литература и изкуство^ в програма ^Христо Ботев^ на БНР. Колеги по перо на поета обаче намекват, че като мъж с буен тракийски темперамент той имал доста залитания извън семейното огнище. Но жена му знаела, че това са просто изблици на ^вдъхновение^, които по принцип траят от ден до пладне. И като широко скроен човек му прощавала десетките флиртове с млади кандидатки за поетична слава. Зад гърба му го наричали Мавъра заради мургавата кожа и екзотичните черти на лицето. Мълвата носи още, че дори повече от Евтим Евтимов обожавал тежкото червено вино и отлежалото уиски и често засядал да се черпи с компании от литературни авери и земляци.

Няколко години, преди да напусне този свят, Матев, подобно на друг свой пишещ събрат - Богомил Райнов, бе осъден да напусне закупеното си преди много години жилище на столичния булевард ^Патриарх Евтимий^, защото се сдобил с него, ^злоупотребявайки с власт в качеството си на Живков културен министър^. Тогава двамата с Лиза ^се евакуираха^ във вилата си в софийското село Макоцево, където заживяха като отшелници.
Квасеха си мляко, отглеждаха боб и различни китки в градината си. Редовно ги посещаваха само единствената им дъщеря Уляна, режисьор във Военния канал, и съпругът й - актьорът Петър Десподов.
След кончината на лирика обаче неговата вдовица напусна ^вилата^, защото нямала сили да се грижи сама за имота. Плюс това имала страх - при това основателен, от мургави обирджии, които шетали на тумби из региона и тарашели вилите. Често апашите нападали възрастните собственици, даже имало и няколко случаи на убийства.
Лиза Матева се настани в дома на щерка си в столичния квартал ^Захарна фабрика^. Говори се, цялото семейство се гъчкало в тясно апартаментче в т.нар Фондови жилища. Нямали парно и през студените зимни дни проблемът с отоплението ставал особено остър. На всичкото отгоре ^ранчото^ на покойния поет в Макоцево бавно, но сигурно запустявало. Наскоро крадци за пореден път щурмували постройката и отнесли цялата библиотека на Матев. Там имало уникални книги с автографи, редки издания, съчинения на чужди езици, списания и вестници, трупани с десетилетия. Задигнали цялата битова техника, но оставили само... картините. ^Ами, невежи хора, не са знаели какво богатство изпускат!^, коментирала пред стари дружки Лиза Матева.
Малцина знаят, че авторът на ^Синева^ е един от най-запалените родни колекционери на живопис. ^Заразил^ се от тази страст още като председател на Славянския комитет. Зографи с български корен често му подарявали свои платна. Не оставали по назад и родните художници, които гледали да се подмажат на всесилния някога председател на Комитета за изкуство и култура (КИК).
И досега причината за детронирането на големия поет от този престижен пост тъне в догадки. В артсредите още се разказва, че Павел Матев си позволил остри коментари по повод стремителното въздигане на Людмила Живкова в партийната и държавната йерархия. Той имал неблагоразумието да подметне, че щерката на Тато ^още не била узряла^ да ръководи такова важно ведомство като КИК, пък и нямала нужните качества.
Разбира се, изказването на лирика светкавично стигнало до ушите на Първия. Засегнат в бащинските си чувства, той решил да си отмъсти на ^неблагодарния^ функционер и много скоро го ^разжалвал^. Преди това обаче си поиграл с него На ^котка и мишка^, като си направил гаврата да го остави известно време ^зам^ на Людмила. Амбициозната ^дама с тюрбана^ била развила остра непоносимост към своя критик, оплакала се на височайшия си родител, че не може да работи с Матев и час по-скоро да му намират някаква службица по-далеч от очите й.
Така и станало. Людмила бързо се обградила с верни хора от по-младата генерация и постепенно превърнала КИК в проспериращо ЕООД.
За поетичната разсеяност на Павел Матев още се носят легенди. Той обичал да твори нощем. Една сутрин благоверната му открила чернова на стихотворение, намачкана и хвърлена в коша.
Зачела се в текста, той й харесал и решила да спаси ръкописа. Сложила го в една папка и забравила за него до момента, в който трябвало да подготвят ^избраното^ на лирика. Извадила стиховете и му ги показала. ^А-а-а, много са добри, ще ги включим!^, казал Матев. Така ^нескопосното съчинение^ било амнистирано от витаещия в облаците маестро на мерената реч и днес феновете му могат да го прочетат в двата тома с подбрани творби.
По последна информация вдовицата на класика е заседнала да пише мемоарите си за съвместния им живот и четяла подбрани откъси от тях на близки приятели. Лиза Матева не залагала на пикантерията, но твърдяла, че ще раздуха всички тайни от житейската и творческата биография на известния си съпруг, за да затвори веднъж завинаги устата на злите езици в писателското съсловие

Виктор НАУМОВ

ДОСИЕ
• Матев не се долюбваше с друг ВИП-бард на бившия режим - Георги Джагаров, което не му попречи да го нареди сред най-големите български поети.
Беше приятел с известния меценат и ексшеф на външнотърговското предприятие ^Интеркомерс^ (изнасящо т.нар. спецпродукция заедно с ^Кинтекс^), Иван Деев, който редовно организираше поетично-художествени салони в галерия ^Александър^.
При последното си хоспитализиране в Правителствена болница лежал легло до легло със своя ^набор^ - художника Евгени Босяцки. Именитият живописец се закрепи, но 82-годишният лирик не успя да пребори болестта. След изписването си Босяцки разказвал пред приятели, че Матев в несвяст избълнувал много скандални тайни от живота и писателската си кариера.
• Песента ^Писмо до мама^ по текст на Павел Матев изстрелва Емил Димитров към върховете на ^Златният Орфей^. ^Написах това стихотворение през 1954г. и това, за което се разказва в него, е голата истина. Родителите ми бяха бедни хора, земеделци. Като завърших трети клас на прогимназията, много исках да продължа. Тогава от театрите ходеха по селата и изкупуваха за реквизит кафтани, пафти, носии. Мама имаше буйни дълги коси. Отряза ги и ги продаде на перукерите за 2500 тогавашни лева - точно толкова беше таксата ми за гимназията. Така се роди това стихотворение в началото на моя поетичен път. В песента са взели само няколко куплета, но в оригинала то си е голямо...^, сподели в едно от последните си интервюта покойният маестро.
• 84-годишният земляк на поета - дядо Пенчо Калинов от Хасково, разкри потресаващ факт от биографията на Павел Матев. Оказва се, че ръцете на един от най-нежните лирици в българската литература били изцапани с кръв в прекия смисъл на думата. Двамата с Пенчо участвали в разстрела на ^народните врагове^ в Тракийския край след 9 септември 1944г. ^Такава беше заповедта на командването. Бяхме по-изплашени и от тези, които трябваше да умрат. С Павката и още трима гвардейци взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място. Беше тъмно като в рог и можехме да пуснем поне един да избяга, но не го направихме. Те как само ни се молеха! Сега си давам сметка, че и да бяхме пуснали двама, едва ли щеше да се разбере, защото гробовете им бяха изкопани през деня, а ние ги заравяхме в тъмното и може би никой нямаше да усети липсата. После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли...^, разкрива сензационно бившият солдат от Хасковската гвардейска дружина.