Бащата на Вътков се надявал синът да го наследи като агроном, но талантът се метнал на дядото виртуоз
<em>Маестро Доцо Вътков е роден в с. Брегаре, Плевенско, на 19 февруари 1935 г. Баща му завършил агрономство в Дания и винаги се надявал, че синът му ще тръгне по неговия път. Но веднъж се изкушил и купил на детето си цигулка, понеже дядото бил виртуоз на физхармоника и внукът онемявал, щом чуел неговата свирня.<br /> </em><br /> И така съдбата не се съобразила с родителското желание. През 1955 г. Вътков се дипломира в Учителския институт в Плевен и започва работа като учител по музика в мъжката гимназия, където учениците били по-възрастни от него. Все по това време изнася и първия си концерт с школския оркестър по валсовете на Йохан Щраус. После пък написал химна на учебното заведение. А след всичко това някак неусетно се определила съдбата му на музикант.<br /> <br /> През 1966 г. завършил на свой ред Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, а на следващата - инструменталния факултет. За негов голям късмет <br /> <u><strong><em><br /> Ансамбълът на Строителни войски обявява конкурс за диригент<br /> </em></strong></u><br /> на представителния си духов оркестър, който взел без никакви проблеми. А тук преживял незабравими и духовно богати 18 години. Работил с голям оркестър от професионалисти и изявени артисти, имало и отговорни концерти и турнета. Били славни години. <br /> Доцо идва в Димитровград след пенсионирането си. Точно от преди 21 г. и до сега е несменяем диригент на духовия оркестър на бригадирския град.<br /> <br /> Първо го поканили за консултант на един концерт. След това за <br /> <br /> <u><em><strong>гост-диригент с Видин Даскалов, който поставил условие Доцо Вътков<br /> </strong></em></u><br /> да дирижира лично, тъй като по това време Димитровградският оркестър си нямал диригент. Дошло време и на последвалия конкурс за диригент, който, разбира се, също спечелил. А първият работен ден му бил през есента на 1991 г.<br /> <br /> Началото като всяко начало било трудно, макар оркестърът да бил комплектуван от отлични музиканти. Имало и хора с доста слаба квалификация, които при едно спонтанно съкращение първи отпаднали. Репертоарът пък - твърде слаб. Щатът през годините намалявал, но желанието му да състави отличен оркестър не го напускало. Съвсем неочаквано му хрумнала <br /> <br /> <u><em><strong>идеята да покани отколешния си приятел Жул Леви,<br /> </strong></em></u><br /> с когото работил 7 години. Вътков високо оценява покойния си приятел композитор, защото той доста ползотворно повлиял на бъдещото развитие на оркестъра. Вярно е, че <br /> <u><em><strong><br /> от много време му предлагали съблазнителни покани в София, <br /> </strong></em></u><br /> но тактично ги отблъсква. А това е така, защото мнозина от хората му са в сърцето. И с нескрит сантимент признава, че заради ръководения от него оркестър си струва да изминава разстоянието от София до Димитровград.<br /> Доцо Вътков е награждаван многократно. Той е с безспорни златни медали на всички републикански фестивали на художествената самодейност, носител е на ордените &bdquo;Кирил и Методий&ldquo; &ndash; 1-ва и 2-ра степен, на медал &bdquo;Св. Кл. Охридски&ldquo;, два пъти отличник на Министерството на културата. Удостоен е и със &bdquo;Златна лира&ldquo; на Съюза на българските музикални и театрални дейци. Носител е на наградата за култура на община Димитровград.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Андрей АНДРЕЕВ</strong></em>