Пепи Гюзелев: Не ми пука за смъртта!
Никога не съм вярвал повече в Бог, споделя легендарният музикант, който тия дни разбра, че туморът в главата му отново е започнал да расте
Никога не съм вярвал повече в Бог, споделя легендарният музикант, който тия дни разбра, че туморът в главата му отново е започнал да расте
<em>Шокиращи думи изрече публично тези дни “щурецът” Пепи Гюзелев. Любимецът на няколко поколения сподели, че туморът в главата му е започнал отново да расте, но той нямал намерение пак да пътува до Щатите, където миналия път буквално спасиха живота му. “Пратих документите там, но за мен е безпредметно да дам отново хиляди евро, за да съм жив само още няколко месеца...”, каза той. <br /> <br /> </em>Мнозина схванаха думите му като песимистично предсказание преди Края, но това всъщност съвсем не отговаря на истината. “Никога не съм бил по-работоспособен!”, сподели пред наш репортер преди няколко месеца “щурецът”. И днес продължава да го твърди. А още тогава имаше съмненията, че <br /> <br /> <strong>“нещо се случва в главата му” <br /> </strong><br /> Сподели, че го притеснява факта, че забравя имена, че често не свързва образа на човека с името му и затова започнал тайничко да си записва описателно къде, кога и при какви обстоятелства е срещнал някого и как се казва този човек. Външно нищо в разговора ни обаче не подсказваше да има объркване в паметта или някакви прояви на неадекватност. Напротив - Пепи Гюзелев припомни подробности за това как са тръгнали навремето – “Бъндараците”, “Блу старс” и “Сребърните гривни”, къде и как са свирили по морето и кой къде заминал после, как “Гривните” се разпаднали, а после се събрали “Щурците”. Същевременно с усмивка сподели, че веднъж в болницата не разпознал жена си, а друг път попитал Кирчо Маричков как се казва. <br /> <br /> За сметка на това, откакто се е разболял, музиката буквално извирала в главата му. Ставал понякога в 4 сутринта, завладян от мелодия, и сядал на компютъра. Всичко се изливало “като по ноти”. “Е, как да повярваш, че има някаква болест в това нещо, наречено мозък, когато може да ражда музика?!”, шегува се със себе си култовият музикант и повече отвсякога вярва, че премеждията, болестите, всички лоши, както и всички хубави неща в живота ни, идват Отгоре. “Ако ти е писано, можеш ли да го предотвратиш?! Ей сега тръгваш да излизаш, и знаеш ли какво ще ти се случи на улицата?! Никой не го знае – нито болният, нито здравият!... А болният, по-рядко от здравия, трябва да мисли за болести, защото така освен че се потиска и не живее нормално, безпокои душевността и на близките си...”, изповяда своята философия пред репортер на “ШОУ” той. Пеци има прекрасен брак с втората си жена Ефросина и поддържа прекрасни отношения и с първата - Ева. Твърди, че с втората даже “одобрили” избраника на бившата му и я посъветвали непременно да го вземе. Отишли им на сватбата дори! <br /> <br /> Изглежда някак несправедливо, когато човек като Пепи Гюзелев е създал толкова много и има толкова хармонични отношения с близките си, с децата и внуците си, когато има такива планове за бъдещето, да изпада в мисли за Края си. Той обаче бяга от тях: “Буквално “дрогирам” мисълта си с позитивизъм и вяра. <br /> <br /> <strong>Не съм отчаян, нито сърдит на Съдбата<br /> </strong><br /> Повече от всякога вярвам в Бог!”, каза той. <br /> <br /> Преди време музикантът разказа за вестника ни за добрия си приятел Гошо Минчев, който си замина от мозъчен тумор след три неуспешни операции, преди четвъртата, която лекарите отказали – била безсмислена... Пеци едва сега, покрай своя тумор, осмислял какво му е било на Гошо: “Да работиш, като се стремиш да забравиш за болестта! За това се иска голяма сила! Отделно, че болестта често мери сили с издръжливостта ти и те кара да й се подчиниш. Следиш постоянно кога трябва да взимаш хапчета, не си ли пропуснал и т.н. Сега почнах да осъзнавам, че и това е глупост. Какво като в Америка <br /> <br /> <strong>за 40 дни изпих хапчета за 32 000 долара?! <br /> </strong><br /> И какво като пак редовно взимах в България едни други хапчета, които идваха 400 лева на месец?! - Туморът си седи. Важното е какво те кара да си жив отвътре. Тая работа с хапче не се решава! Няма такова “хапче”!”, отсече борбеният музикант. И добави: “Човек се променя в отделните етапи на живота си. И ако приемеш, че болестта е едно изпитание, един етап, поне направи така, че да запазиш себеуважение – и болестта приеми с достойнство! Не си позволявам размекване нито за миг! Като вземат да ми влизат такива бръмбари в главата, и сменям “коловоза” – мисля за албума, и за следващия албум, и за другите албуми, които ще издам. Ако има нещо за вършене, то ще ми се даде и време да го свърша. Всичко е Божа работа!”...<br /> <br /> Тези мисли музикантът сподели в един от разговорите ни в градинката на ресторантчето в Столична община, където ходи, когато има заседания. В първия ни разговор по темата за болестта, помня, че се похвали с колеги. “Без да прося, ми помогнаха с пари. Операция не разрешиха лекарите, ама те и хапчетата се оказаха скъпи колкото една операция! На Гошо не му разрешиха лекарите четвъртата операция. Иначе, знам ли – можеше и да я направи – човек в надеждата си и за косъм се лови. А Гошо беше такъв бохем – струваше си още да поживее такъв човек!”... Тук разговорът ни опира в упованието в Бог и вярата в Него. Не е тайна, че музикантът е евангелист. Бившият атеист е доволен, че е открил душата си да приеме религията, макар и на по-късни години. Като пристигнали в Щатите с Ефросина за операцията, ги поели евангелисти. “Без тяхната помощ бяхме изгубени! - признава Пепи. - Знаеш ли, преди да заминем, изживях по-голяма драма не толкова от това, че съм болен, колкото когато трябваше да се разделя с инструментите си и да ги продам. И за колата ми беше мъчно, ама не чак толкова. А за инструментите... <br /> <br /> <strong>А като ги продадох, уж за пари го направих, а се почувствах по-беден”, <br /> </strong><br /> признава музикантът и се усмихва с една самоирония в погледа, която едва ли съзнава, че е мъдрост. Запазил е хумора си и обича да се шегува, че не ратува за събирането на “Щурците” по една единствена причина – да не каже публиката: “Я виж тия дядковци! Някога са били “Щурците”!” Всяко нещо с времето си, нали така?!”, смее се Пеци и припомня за славните времена, когато приятелите музиканти са били млади, здрави и пълни с планове за бъдещето. Това е времето, когато Борето Карадимчев създава “Бяла тишина”, а никой освен Гошо не може да пее тази песен като него... А Гошо отдавна е потънал в...“бялата тишина”. Но пак идва на помощ окуражителна мисъл – че името му не е забравено и приятелите му не го забравят. “В това е смисълът. Не ми пука за смъртта!”, казва Пепи Гюзелев и, очевидно “напук” на негативните мисли, работи като луд. Гордее се, че никога не е пял или свирил в кръчма или на плейбек. А какви щури турнета са били!.. Минало незабравимо!... <br /> <br /> Е, когато човек е имал толкова пъстър живот, изпълнен с постоянни турнета – по 200-300 на година, кога му е оставало време да мисли, че ще дойде време да боледува, да остарее и да стане “дядко” на четирима внуци, а акълът му пак да хвърчи в планове за албуми?! “Важното е да имаш планове. Нямаш ли планове, болестта те надвива и събаря. Не смятам да й се предам без бой, като мисля колко ли е пораснал туморът”, твърди знаменитият музикант. <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong>