Успях да го заваря жив, но не успях да му кажа нищо - вече беше в безсъзнание, споделя рокмузикантът, който живее в Италия
<em>Легендарният изпълнител на македонски песни и дългогодишен солист на ансамбъл &bdquo;Пирин&rdquo; Илия Аргиров се пресели в отвъдния свят на 17 ноември на 81-годишна възраст. За последните дни от живота му, за неговите завети и разочарования разказва единствено пред народното издание синът му Димитър Аргиров. Младият мъж, който също е музикант (познат е като първият вокал на рокгрупата &bdquo;Епизод&rdquo; - б. а.), се върна скорострелно от Италия, където живее и работи, за да се сбогува в болницата със скъпия си родител буквално часове преди смъртта му. <br /> <br /> <hr /> </em><strong>- Дими, моите съболезнования за баща ти - легендарния народен певец Илия Аргиров. На каква възраст почина, боледуваше ли от нещо, неочаквана ли беше смъртта му за близките му?<br /> </strong>- Баща ми е роден през 1931-а, но по паспорт е записано че е роден през 1932-а, така че реално почина на 81-годишна възраст, а не на 80, както се писа по медиите. Той страдаше от рак на белия дроб, но всъщност почина от вирусна бронхопневмония, която се разви неочаквано бързо и го довърши за три дни.<br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Argirov_1a.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="366" src="/documents/newsimages/editor/201212/Argirov_1a.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Илия с ансамбъл &ldquo;Пирин&rdquo;<br /> </strong></span><br /> <strong>- През пролетта те с майка ти живееха в родното й село Бериево, а през зимата си идваха в София. От колко време бяха вече в столицата, когато се е случило нещастието с него?<br /> </strong>- Майка ми и баща ми се бяха прибрали вече от десетина дни в София, но той вече не беше добре. Влиза на два пъти в болница за по 3-4 дена, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>накрая го изписаха - казвали, че нищо повече не може да се направи<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ти къде беше, когато научи скръбната вест? Сигурно си го изживял доста тежко...<br /> </strong>- Аз се чувах с майка ми всеки ден, за да следя състоянието му. В четвъртък, на 15 вечерта, се чух и с него, той беше вече много зле, но разбра, че съм аз на телефона. Тогава чух за последен път гласа му. На другия ден със семейството ми пристигнахме в София с първия полет. Той вече беше в безсъзнание. Успях да го заваря жив, но не успях да му кажа нищо. Почина в 4 ч. сутринта в събота, 17 ноември... На 19-и беше опелото и поклонението. Майка ми пожела той да бъде кремиран, а урнополагането ще е в София, допълнително ще съобщим датата. На погребението черквата беше пълна с хора - имаше група от Благоевград, от село Бериево, от ансамбъл Гоце Делчев, много случайни хора, които не бяха роднини или приятели &ndash; просто почитатели. Спомените изплуваха в съзнанието ми, вглеждайки се във всяко едно лице на присъстващите &ndash; нямаше много нужда от думи, всички го уважаваха и обичаха много.<br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Argirov_1c.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="348" src="/documents/newsimages/editor/201212/Argirov_1c.JPG" /><br /> <br /> <strong>- Разкажи твоя най-ярък спомен за баща си, който няма да забравиш никога?<br /> </strong>- Два са моментите &ndash; единият е по време на риболов, бил съм на 7-8 годинки. Река Видима в Бериево придойде внезапно. Бяхме с него на едно място с високи брегове и той буквално ме помъкна към пътеката. Още докато се изкачвахме, водата заля всичко &ndash; отървахме се на косъм, благодарение на него. Аз буквално се бях вцепенил от страх. <br /> <br /> Другият спомен е, когато отидох при него да му съобщя решението си да се махна от България. Той беше против, но не ми го каза, само ми рече на македонски диалект: &ldquo;Оди! Ама да знаеш че там нема да има кой едно парче леб да ти даде!&rdquo;... Тези думи никога няма да забравя.<br /> <strong><br /> - До колко годишна възраст Илия Аргиров имаше участия и се изявяваше като нареден изпълнител?<br /> </strong>- След пенсионирането си баща ми не пееше вече активно. Приемаше единични участия. През 1995 г. излезе негов албум с един оркестър от Габрово, след което той почти престана да пее &ndash; само по много важни случаи и на събирания с приятели. През 2009 г., когато го убедих да влезе в студио на 78-годишна възраст, не беше пял може би от 5-6 години. Но се справи блестящо. Последната песен, която баща ми някога е изпявал, е &ldquo;Зайди, зайди ясно сонце&rdquo;, направи го в края на месец септември в студиото по време на записите на последния му самостоятелен албум &ldquo;Моите песни&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Баща ти каква пенсия получаваше, стигаше ли им с майка ти да живеят нормално, или ти си им помагал финансово?<br /> </strong>- Няма да ви кажа цифра, но бяха сравнително ниски пенсии. Брат ми помага основно, за което съм му безкрайно благодарен.<br /> Само ще ви кажа че промените <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> на баща ми му отнеха пенсионната надбавка за званието &ldquo;Заслужил артист&rdquo;<br /> <br /> </strong></span>Направете си изводите сама...<br /> <strong><br /> - Карал ли се е с някой негов колега от музикалния бранш или с някой друг, който се е опитвал да му попречи за нещо?<br /> </strong>- Не помня такова нещо, но много му завиждаха за лекотата, с която пееше и за таланта му, и най-вече за извора, от които черпеше песните си &ndash; огромен архив от неизпети песни, които той лично е събирал по пиринските села от бабички с магнетофон в ръка. <br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Argirov_1b.JPG" vspace="5" align="baseline" width="500" height="326" src="/documents/newsimages/editor/201212/Argirov_1b.JPG" /><br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Баща и син<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ти чувствал ли си се някога виновен, че след 90 година емигрира от България и не успя да прекараш повече време с него, с родителите си изобщо, той упреквал ли те е някога?<br /> </strong>- Не ме е упреквал, въпреки че аз самият съжалявам, че емигрирах и се чувствам виновен за това, че бях далеч от семейството си в България през всичките тези години. Винаги ми е тежало и винаги съм се опитвал да направя нещо, за да се върна. <br /> <br /> <strong>- Майка ти как се чувства след смъртта на съпруга си, с когото е живяла цял живот, сигурно много страда, а сега остава сама? Тя на колко години е, кой ще се грижи за нея, след като ти си заминеш в Италия?<br /> </strong>- Тук искам да споделя любопитен факт. Баща ми преди много години е ходил при Ванга, която още на вратата го е спряла и го е изгонила с думите: &ldquo;Абе бегай оттука, бре! Оти си ми дошел, ти ке живееш 100 гойни! Бегай оттука!&rdquo;... А то какво стана!&hellip; Може би е казала това за майка ми... Тя е на 79 години, бивша учителка по физическо възпитание, спортна натура, много жизнена и енергична жена. За мен не се е променила, откакто я помня. Брат ми и семейството му живеят в съседния вход и не я оставят сама, а аз й се обаждам през ден &ndash; държи се и не се предава. Дано да доживее до 100 години поне. <br /> <br /> <strong>- Какво искаш да се знае най-вече за баща ти и как искаш да го запомнят неговите почитатели?<br /> </strong>- Хората които го познават и го обичат, ще го помнят като един прям човек, с чувство за хумор, весел и по живота. А почитателите му нека да го запомнят преди всичко с песните му, с гласа му, с творчеството му. Аз правя каквото мога, за да достигнат неговите песни до всички. Баща ми ще остане в историята и ще бъде помнен още много, много години, а това е най-важното признание, което човек може да получи за живота, които е живял. Аз лично се гордея с него и съм щастлив, че съм имал баща като него.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>............................................<br /> ДОСИЕ<br /> <br /> </strong></span><span style="color: #800000">&bull; </span>Димитър Аргиров или Dimmi Argus е роден на 24 август 1967 г. в Севлиево. Още от дете започва да пее народни песни. След казармата като студент в Медицинската академия той става първият вокал на култовата метъл-банда &ldquo;Епизод&rdquo;. През 1990 г. Димитър емигрира в Холандия, а после и в Италия. Днес музикантът живее на Ботуша, но често се връща в София. <br /> <span style="color: #800000"><br /> &bull; </span>Преди три години той издаде и първия си фолклорен албум &quot;Песните на баща ми&quot;, като 3 от песните в албума са записани с Илия Аргиров и в негова чест. След неговия албум той убеждава баща си да влезе в студио на 78-годишна възраст и да запише самостоятелен албум под заглавието &bdquo;Моите песни&rdquo;. Шест месеца след това Аргиров-младши записва и хеви-метъл албума &quot;Black &amp; White&quot; с групата си. <br />