Минчо Атанасов: ДесиСлава получи пареза на лицев нерв
Направих жестока катастрофа с фолкпевицата Силвия - без малко да загине като колежката си Румяна
Направих жестока катастрофа с фолкпевицата Силвия - без малко да загине като колежката си Румяна
<em>Минчо Атанасов е бил ръководител на култовия оркестър "Раднево" и директор на Дома на културата в едноименния град. Той е откривател на две от най-популярните фолкзвезди ДесиСлава и Силвия. Те първо стават певици на оркестъра му, а след това започват солова кариера в музикална компания "Пайнер". Негово откритие за поп-фолка е и покойният кмет на Раднево - Нончо Воденичаров, който загина по време на "Сървайвър" 4. <br /> <br /> Минчо Атанасов се среща по сцените и с Лили Иванова, Емил Димитров, Панайот Панайотов, Вълкана Стоянова, Иван Балсамаджиев, Янка Рупкина и много други. Ексклузивно пред “ШОУ” той разказва прелюбопитни истории с известни личности от шоубизнеса, с които е работил. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Открил си ДесиСлава за сцената. Къде я срещна?<br /> </strong>- Бях в Стара Загора на един конкурс и я чух да пее. Нищо повече! Но един път с един мой приятел минаваме покрай едно много малко селце. Тогава в читалището видяхме две момичета и едно момче, които пееха. Като останахме без певица за сватбите в оркестър “Раднево”, казах на една моя братовчедка - Диана Сокерова, дългогодишен директор на Младежкия дом: “Видях две момичета и едно момче еди-къде си!”. Тя веднага изстреля имената им. Казах й, че се интересувам от Деси. Помолих я да я викне да разговаряме. <br /> <br /> След час при мен пристигна едно нахакано хлапе с маратонки, сякаш идваше направо от спортната площадка. Разбрахме се на другия ден да дойде пак с придружител, защото тя беше само на 16 години. Дойде с мащехата си, тогава живееше с нея. Направихме около 20 песни за няколко дена. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че след първата си среща с голямата народна певица Вълкана Стоянова, чиито песни пее, ДесиСлава получава от вълнение пареза на лицевия нерв?<br /> </strong>- Да, забелязах това вечерта, когато гледахме записа на срещата. Видях, че едното й око изглежда неестествено, тя отиде на лекар и влезе в болница да се лекува. <br /> <br /> Исках двете да се запознаят на сцената. След като Деси изпява втория куплет на “Заженала Дюлбер Яна”, на сцената се появява самата Вълкана Стоянова – Деси й се покланя, целува й ръка и й подава микрофона за третия, последен куплет...<br /> После Вълкана Стоянова прие ДесиСлава в София, за да я обучава. Тя каза, че разполага само с една стая, но в нея има две легла, така че тя ще живее при нея и там ще я учи... След това й подари свои песни. Предложих на Вълкана да говори с големия композитор и диригент на Оркестъра на радиото Коста Колев да ги аранжира. За труда му по 12 песни му платихме 300 долара, които тогава хич не бяха малко. Вълкана даде 200 долара, а останалите 100 дадох аз, защото Деси беше дете тогава, тя нямаше откъде да ги вземе тези пари!<br /> <br /> <strong>- Карала ли се е Вълкана Стоянова на ДесиСлава защо е започнала с поп-фолка?<br /> </strong>- Не, не! Имаше едно предаване по Нова телевизия, от което бяха отишли при Вълкана и тя казала, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> не е ходила да я види 10 години... <br /> </strong></span><br /> Но тя си я ценеше, както Деси ценеше Вълкана! Вълкана се отнасяше майчински както към Деси, така и към Силвия.<br /> <br /> <strong>- Ти си вкарал в шоубизнеса и поп-фолк дивата Силвия...<br /> </strong>- Силвия беше ослепително красива! Един ден тя дойде с майка си в кабинета ми. Искаше да пее. Направих й прослушване. Видях, че диапазонът й е много голям и пее много точно. И след като Деси получи пареза на лицевия нерв и трябваше да се лекува, с оркестър “Раднево” да спасява положението тръгна Силвия...<br /> <br /> <strong>- Като започва кариерата си, ти си й бил озвучител и сте пътували непрекъснато заедно. Преживявате и ужасна катастрофа... <br /> </strong>- По време на работа в ресторант “Залива” на Силвия й се наложи да пее в Севлиево и във Велинград. Тръгнахме от Китен на обяд. Искахме на път за Севлиево да минем през Раднево. Пътят от Ямбол беше разбит. Карахме много бавно, с не повече от 40-50 км в час. Преди село Еленово, Новозагорско, фордът, с който пътувахме, изведнъж стана неуправляем. Все едно някой взе колата от ръцете ми! За секунди сякаш някакво чудо смени посоката. Държах кормилото на абсолютно прав участък, а колата промени движението си!!! Тръгна странично, задра в тревата и се удари в дърво откъм насрещното движение. Макар че се движехме с малка скорост, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ударът в дървото беше силен <br /> </strong></span><br /> Всичко стана за секунди. След като задра странично отдясно, колата се наклони, удари се в дървото по таван и се върна обратно на колелата си в срещуположната посока. Предното и задното стъкло изхвърчаха! Гредите между двете десни врати и тавана бяха влезли до седалката на Силвия. Ако главата и тялото й не се бяха изместили от удара наляво, не ми се мисли какво щеше да стане!... <br /> От внезапния удар тя ме удари в ребрата с лявото си рамо. Не можех да дишам! Видях, че на 3 метра от нас минава човек с мотопед, но явно се е уплашил и не спря. Никакво движение по шосето! Сега, като гледам на снимката катастрофиралия форд, като виждам къде е таванът, забит в седалката, си мисля какъв късмет сме имали! Цялата дясна ръка на Силвия беше в кръв! Но не течаща! Все едно кожата й беше одрана! Попита ме: “Къде сме? Какво правим там, къде отиваме?”. Изпаднах в ужас! Сигурно е загубила паметта си! Силвия ме гледаше с празен поглед и безизразно лице... А само преди дни бяхме в Бургас на погребение на певицата Румяна! Възмущавах се от безразсъдното шофиране на приятеля й Любо, а аз самият направих катастрофа, в която като по чудо оцеляхме!<br /> <br /> <strong>- Само месец преди това в този форд се е случило нещо, което те е ужасило! Лоша поличба?! <br /> </strong>- След един концерт, когато товарехме апаратурата, ми направи впечатление една тъмна лента зад седалката, на задното стъкло на форда! Помислих, че е изкривено изображение или сянка от лампата, която осветява входа на читалището. След малко пак се загледах, но не видях нищо! Като станахме готови, Силвия се качи и потеглихме за Раднево. Казах й какво съм видял и че се чудя дали не е било змия. Тя се стресна, но аз я успокоих, че сигурно е избягала. На следващия ден споделих всичко и с продавачката от магазина пред блока. Тя ми каза да сложа паничка с прясно мляко в колата и ако има змия, тя ще излезе. Сложих мляко, но нищо не се появи...<br /> <br /> Вече след катастрофата закарахме колата на майстор тенекеджия и той я разфасова. Обажда ми се и ми вика: “ Ела, ела до видиш нещо!” Там на пружините на задния капак, беше останала навита на спирала...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>кожата на змия!<br /> </strong></span><br /> Така се събличали змиите, когато са в опасност! <br /> <br /> <strong>- Канили са Силвия да стане първата поп-фолк певица корица на “Плейбой”? <br /> </strong>- Да, след един концерт на “Пайнер” в НДК. Мартин Захариев настояваше, но тя не се съгласи. Няколко дни наред след като тя си беше изключила GSM-а, той продължи да търси мен и други влиятелни приятели да ни увещава да му съдействаме. Тя беше непреклонна въпреки съблазнителния хонорар, който й предлагаха.<br /> <strong><br /> - Разкажи как направи Нончо Воденичаров звезда?<br /> </strong>- Той държеше язовир “Овчарица”. Дойде при мен и каза, че иска да го подготвям и ако го харесам, да направи дует със Силвия. Първо попитах Силвия и тя се съгласи. Отидох в “Пайнер” и предложих на президента Митко Димитров двамата да направят дует. Това му се видя, меко казано, несериозно. С усмивка каза: “ Нончо да си гледа рибата!”<br /> <br /> Беше ми жал за Нончо. Обещах му, че няма да се откажа и ще направя всичко възможно той да запише песен в “Пайнер.” Изпълних обещанието си. Композиторът Тончо Русев ми изпрати песента “Шапката ми падна” по текст на поета Евтим Евтимов. Беше я написал специално за Силвия и Жоро Любимеца. Силвия записа в “Пайнер” нейната партия. След няколко дни запис на партията си направи и Жоро Любимеца. Отидох да чуя записа и да го смесим. Оказа се обаче, че Жоро също е изпял партията на... Силвия. Обясни ми, че е високо и диапазонът му не позволява да вземе тоновете. Обадих се на Тончо да му кажа и му предложих друг мъж да изпее партията. Разбира се – имах предвид Нончо – той можеше да вземе непосилните за Жоро височини. Той обаче нямаше представа кой е Нончо и не даваше съгласието си. Не можеше някакъв случаен човек да пее песен на Тончо Русев! Доста усилия и нерви ми костваше да го убедя, накрая ми каза: “Ти поемаш отговорността!”<br /> <br /> Обадих се на Нончо и му казах, че сега е неговият златен шанс! Започнахме репетиции. Като станахме готови за запис, запазих ред в студиото и звъннах на композитора Тодор Димитров – Токича, който беше и много добър тонрежисьор. И не случайно! Знаех, че е запален рибар и с дни може да стои да някоя река или вир. Помолих го да запише Нончо, като наблегнах на това, че е арендатор на най-големия язовир “Овчарица”! /смях/ Викам: “Ако направим записа сполучливо, ще си хващаш риба на воля!”. Токича вика: “Хубаво!”. Записът се получи прекрасно! Тази песен на Тончо Русев направи популярен дуета Силвия – Нончо Воденичаров! После продължи, записахме още един дует със Силвия, Нончо стана певец на “Пайнер”...<br /> <br /> <strong>- Вие бяхте ли близки до смъртта му в “Сървайвър”?<br /> </strong>- След като стана кмет, не бяхме вече в толкова добри отношения. Тогава имаше други хора покрай него... Когато научих за смъртта му, бях на някакъв концерт. Моята съпруга ми се обади и ми каза какво се е случило. Не повярвах, помислих, че някой пуска нарочно слухове... <br /> <br /> <strong>- Ти изкарваш войниклъка си като певец и музикант в ДНА – Сливен. Там още срещаш доста известни впоследствие хора от шоубизнеса...<br /> </strong>- Най-напред бях в Айтос, в една свързочна рота. Там дойде специална комисия да прослуша войниците. Такава беше практиката - избираше талантливите и ги вземаше в Дома на народната армия в Сливен. Взеха ме и започнахме да обикаляме из Сливенски окръг. Александър Кипров и Панайот Панайотов пък са мои новобранци. Кипров беше пианист на военния хор. Възпитано, културно момче от София. Беше много стриктен войник. Коланът му беше винаги на точно определеното място – над копчетата. Не можеше да се явиш на плаца с неизлъскани обувки! За да бъде винаги “в час”, Кипров носеше в единия си джоб голямата четка за лъскане на обувки, а в другия – малката четка и боята! За да може по всяко време да се оправи. И като пекнеше слънце, като се разтече тази боя в джоба му, ужас...!<br /> <br /> С Панайот /Панайотов – б. а./ пък се запознах още, когато беше момче. Баща му Димитър Панайотов беше директор на Държавния куклен театър в Сливен. Когато го чух за пръв път, едно хубаво момче с една голяма коса – пееше “Бургаски вечери”! Какво да говоря, това беше коронната му песен! За пръв път чух него да я пее. Малко хора знаят, че преди Ева и Гого от “Тоника” и Панайот Панайотов “Бургаски вечери” на поета Иван Ванев и на бургаския композитор Иван Коларов е изпълнявало едно момче - Симеон, по-известен като Монката. Страдал е от детски паралич, движел се е с патерици и е бил солист на оркестър “Корали”.<br /> <br /> Преди мен в ДНА – Сливен е бил войник и Митко Щерев. Видяхме се на концерта на Емил Димитров и Богдана Карадочева с водещи - жена му Мариета и Васил Андреев в Трояново. Между другото, през 70-те години Васил Андреев беше с обръсната глава също като Слави Трифонов! Много си приличат двамата! Все едно, че са братя!<br /> <br /> С Митко Щерев тогава си поговорихме за казармата. И му казах, че съм носил неговите дрехи! Старшината на нашата рота Стоянов или Хота, когато раздаваше летните дрехи и търсеше по-малък размер, ми каза: “Редник, тези ще ти бъдат точни!”. Те наистина ми прилепнаха, все едно бяха шити за мен по поръчка! И тогава един от ефрейторите каза: “А, дрехите на Щерю!”. На куртката и панталона имаше инициали М. Щ. Тогава не знаех кой е този М. Щ., разбрах по-късно от моите стари войници. Докато е бил ръководител на естрадния състав в ДНА – Сливен и в същото време е писал песни за Емил Димитров. С Митко Щерев станахме добри приятели. Той много ми е помагал, купувал съм му части от апаратурата, давал ми ги е много изгодно.<br /> <br /> <strong>- Как се сближи с попкраля Емил Димитров?<br /> </strong>- С Емил един приятел ни запозна в бар “Кукери” на Златни пясъци - той пееше там. Оттогава винаги, когато е идвал в Стара Загора, ми се е обаждал. <br /> <br /> На 30 април 1990 г. той направи концерт в Раднево и в Трояново. На 1 май трябваше да бъде в Стара Загора. Бях говорил предварително с него за едно “ехо” “Роланд” 201. И когато те дойдоха с Васил Андреев за концерта, влязоха при мен. Там имаше едно пиано “Цимерман”, на което той свири, и вика: “Дай по една водка!”. Но Васил Андреев се намеси: “Ако има водка, няма да има концерт!”. Но Емил го репликира: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>“Ако няма водка, няма да има концерт!” <br /> </strong></span><br /> Тогава го попитах за това “ехо”, което търсех! Те вървяха някъде към 7- 8000 лева. Емил посочи с пръсти – да дам 2000 лв.! След това направи един невероятен концерт, после заминахме за Раднево, след това за Стара Загора... Разбрахме се да ги закарам до София да взема това “ехо”, но на Емил му се наложи да остане още един ден, за да пее в едно заведение по покана на управителя му. За София заминахме с Васил Андреев. На тръгване той пак го попита: “Емиле, отиваме за “ехото”, остава ли цената, която искаш?”. Тогава Емил вика: “Аз казах! Две хиляди!” Пожела ни приятно пътуване и помоли като се връщам от София, да му взема прани дрехи от икономката... Ако в Плевен се открие някакъв музей на Емил, съм готов да го дам това “ехо”! Защото той е пял много години с него. <br /> <br /> <strong>- Работил си и с примата Лили Иванова. Какви са впечатленията ти? <br /> </strong>- Още учех в Механотехникума в Гълъбово, а две мои съученички бяха в Симеоновград. Обадиха ми се да отида на концерт на Кирил Семов и Маргрет Николова. Седмица по-късно Лили Иванова имаше там концерт с оркестър “Черните перли”, ръководен от нейния съпруг Иван Пеев. Тя направи страхотен концерт! След това покани своите почитатели в гримьорната си. Беше в добро настроение. Заедно с моите съученички влязох и аз. Тя седна на една шкафче. Беше с едно много хубаво светлокафяво костюмче и каза, че й е подарък от Рита Павоне. Тя тогава пееше нейните песни, просто не можеше да ги различиш една от друга!<br /> <br /> Преди 20 години я поканих за празника на Раднево, където бях шеф на Културния дом. Тя каза, че иска да има мощно озвучаване, поне 12 киловата. Познавах Румен Спасов от “Сигнал”, който имаше голяма апаратура: “Възможно ли е да озвучиш Лили Иванова?”. Той вика: “Добре, ще я озвуча, но ще струва много пари!”. И тъй като хонорарът на Лили беше много висок, както и сега - някъде 1600 лв., което тогава бяха много пари, страшно се притеснявах тя да не разбере, че за озвучаването плащаме много повече пари! Но Румен Спасов дойде с два камиона апаратура, 32 тонколони имаше само на сцената, освен контролните колони, осветление – всичко беше толкова професионално!<br /> <br /> Лили дойде с Чочо Владовски в кабинета ми. Поканих ги да пият кафе и да си говорим. Питам я: “Кафето с мед или със захар?”. Тя казва: “С мед!”. А пък аз медът го държах в хладилника, той - твърд, и аз с една голяма лъжица си разкъртвах от него. Подавам аз на Лили Иванова буркана с тази лъжица, а тя като го видя вика: “Не, не, не, не!”. А той – все едно кокошки са го газили /смях/!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>