Д-р Славомир Кондов: 37% от туморите в мозъка са метастази на друг рак!

<em>&bdquo;Туморите в мозъка, по-скоро злокачествените, винаги се изявяват освен с главоболие и с някаква неврологична симптоматика &ndash; парализа на крак, ръка, изтръпване или с парализа на някой черепно-мозъчен нерв. Част от доброкачествените тумори, поради това, че са бавно растящи и мозъкът се адаптира по някакъв начин към тях, много често дебютират само с главоболие. Именно тогава диагнозата се поставя късно, което не бива да се случва. За късното поставяне на диагноза съществуват и причини извън медицината &ndash; малкото талони за ядрено-магнитен резонанс. А той в момента е най-мощното диагностично средство.&rdquo; <br /> </em><br /> <em>Още за туморите в мозъка разказа д-р Славомир Кондов, началник на отделението по неврохирургия в болница &bdquo;Токуда&rdquo; в интервю специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo; <br /> </em><br /> <strong>- Д-р Кондов, наблюдава ли се повишаване на туморните образувания?<br /> </strong>- Поради т.нар. клинични пътеки и псевдомодела на здравноосигурителната система, който съществува, в България отдавна вече няма реална статистика на заболеваемостта. От личен опит ще ви кажа за едно заболяване, което се лекува както от онколози, така и от хематолози и неврохирурзи &ndash; мултиплен миелом. Когато работех в &bdquo;Пирогов&rdquo; преди 7 години, имаше 2-3-ма пациенти годишно с това заболяване. В момента минават 1-2 месечно&hellip; Това зачестяване никой не може да го обясни поради липсата на сериозна медицинска статистика. Едно по-широко проучване, което предстои да публикуваме, показва, че 37% от мозъчните образувания са тумори с първично огнище някъде в тялото, които дават метастази в мозъка, така дебютира заболяването, с тях пациентът влиза в болницата. Това означава, че прекалено много време е загубено болният да се диагностицира и да започне лечение. По каква причина? Дали заради здравната ни система, или пропуски в профилактиката, но пациентът постъпва с диагноза &bdquo;мозъчна метастаза&rdquo;, без да е уточнено първичното огнище, без изобщо да са му направени изследвания. Напоследък твърде често в неврохирургията се поставя диагнозата на първичното огнище и се започва лечение отзад напред &ndash; отстранява се метастазата, поставя се диагнозата, открива ли се, или не се открива първичното огнище и чак тогава пациентът се насочва за лечение. Мозъчната метастаза е тумор, който довежда до компресия и дислокация на мозъка и застрашава живота на пациента. Това е огромен пропуск в здравеопазването ни. Няма как мозъчната метастаза в такъв висок процент - 37 на сто - да е дебют на онкологичното заболяване.<br /> <br /> <strong>- Клиничните пътеки покриват ли лечението?<br /> </strong>- Клиничните пътеки се отчитат по абсолютно неправилен начин. Първо, такова понятие &ndash;<br /> <br /> <u>клинична пътека - няма никъде по света<br /> </u><br /> Ако вие случайно имате някакво неврохирургично заболяване, каквото и да е то, и имате като придружаващи заболявания диабет и хипертония, в рамките на неврохирургичната клинична пътека не са предвидени средства за лечение на другите две заболявания. Ние няма да ви изоставим, ще извикаме съответните специалисти да ви лекуват, но това е начин за формиране на големи разходи на болниците. <br /> <br /> <strong>- Защо пациентите ви заплащат на входа на болницата определена сума?<br /> </strong>- Става дума, когато имате нужда от интензивно лечение и реанимация. Болницата ни разполага с много добре уредена съвременна реанимация. Ние не получаваме абсолютно никакъв ресурс от здравното министерство за реанимационна дейност, какъвто получават всички държавни болници. Това е отговорът защо пациентите плащат дарение на болницата ни. Това е заради по-добрите условия именно за тези случаи, за които нито държавата, нито Здравната каса плаща. Това е наш компенсаторен механизъм, за да може болницата да не фалира. По същия начин биха ви лекували и в &bdquo;Пирогов&rdquo;, и в &bdquo;Св. Иван Рилски&rdquo;, но там, може или не може, в края на годината държавата компенсира огромните дългове. Смятам, че почти всички болници са с огромни дългове поради лошо структуриране на здравната ни система. Тези пари ние не си ги &bdquo;закачаме&rdquo; за заплатите, а за да може всеки наш пациент да бъде адекватно лекуван и да излезе оттук здрав. Защото, изписан полуздрав, той е в тежест на обществото и на близките си, които продължават да се грижат за него. <br /> <strong><br /> - Какви са последните ви операции?<br /> </strong>- Те са два почти идентични случая &ndash; премахване на тумори в близост до ствола на мозъка, където се намират центровете на дишането и сърдечната дейност. За съжаление от етична гледна точка не мога да кажа имената на пациентите. Единият случай е на български гражданин, млад мъж, на 22 години, от София. Той е лекуван в болница в чужбина, консултиран е и от няколко български болници. Поради високия риск му е <br /> <u><br /> отказано лечение от нашите болници, <br /> </u><br /> а в турската болница, където е подходено с радиолечение, то се е оказало неуспешно. С това лечение лекарите там са целели спиране на растежа и намаляване на тумора, което не е постигнато. Ние отстранихме тотално тумора, наистина при доста рискова операция.<br /> <strong><br /> - Как се чувства сега пациентът?<br /> </strong>- Болният е в много добро състояние, не се наложи след операцията да бъде оставен в реанимацията, а беше качен веднага в отделението. Разбира се, тази операция се осъществи с помощта на съвременна невронавигация, която имаме. Това е апаратура, позволяваща безрамково стереостатично лечение на туморите.<br /> <br /> <strong>- Какво представлява апаратурата?<br /> </strong>- Това е апарат, който предварително планира хирургическия достъп на базата на предоперативните изследвания. След това с помощта на инфрачервени камери и вграден интероперативен ултразвук се следят в реално време действията и прецизността на хирурга. Може да се каже, че се &bdquo;консултираме&rdquo; за работата ни чрез предварително заложените образи и с тези, които допълнително получаваме от ултразвука по време на операцията.<br /> <br /> <strong>- Така би ли могло да се предотврати ваше действие, което да застраши живота на пациента?<br /> </strong>- При нормалните операции, поради загуба на гръбначномозъчна течност и при отнемане на част от тумора, заради това, че от кожата на главата до самия мозък има отстояние от няколко сантиметра, съществува т.нар. феномен на мозъчно изместване. Измествайки се, в мозъка може да се промени първоначално начертаната траектория от хирурга. Докато с апарата получаваме реални данни за състоянието на мозъка и позицията на хирургическите инструменти в рамките на самата операция. По този начин, казано в кавички,<br /> <br /> <u>туморът не може да ни избяга<br /> </u><br /> Апаратурата ни дава възможност интероперативно да изберем такъв хирургически коридор, който да е най-щадящ за мозъка, да не преминава през функционално важни зони, да е свързан с минимални травми за мозъка. Така се минимизира рискът. За прецизността в неврохирургията милиметрите са изключително важни. Затова самите операции, освен с невронавигационната техника, се извършват и под микроскоп. Не само при нас, но бъдещето при тези операции е именно с такава навигация.<br /> <br /> <strong>- Колко часа продължи интервенцията?<br /> </strong>- 3 часа. И нямаше критичен момент - туморът не успя да ни избяга!<br /> <br /> <strong>- Как продължава сега лечението на младия мъж?<br /> </strong>- Оплакванията преди операцията бяха световъртеж и главоболие, които са се задълбочили от прекомерно и дълго приемане на кортикостероиди. Така се е отключило ендокринно заболяване при него. Сега по схема ще го &bdquo;отвикнем&rdquo; от кортизоновите препарати. Затова все още е в клиниката. Вероятно ще оставим една &bdquo;опашка&rdquo; за вкъщи и ще идва периодично на контролни прегледи, докато се убедим, че всичко е наред.<br /> <strong><br /> - Споменахме за друг случай, какъв е той?<br /> </strong>- Подобен е случаят с украинска гражданка, която е потърсила помощ в клиника в Израел за операция. За нея обаче цената на лечението там се оказва непосилна. Потърси ни в интернет, направихме консултация пак по интернет и се съгласихме да я оперираме. Всичко мина успешно, изписахме я и си тръгна, както се казва, на крак. Обяснихме й, че в близките 5 години трябва да се консултира един път годишно с неврохирург. Вероятно това е накарало семейството да си закупи кола в София, къща във Велинград и ще останат да живеят у нас.<br /> <br /> <strong>- Може ли техните тумори да се появят отново?<br /> </strong>- Всеки тумор може да се появи отново, дори да е доброкачествен. И при най-прецизното отстраняване, в 1% от случаите една клетка ако остане, тя може да инициира ново разрастване. <br /> <br /> <br /> <em><strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong></em>