Бойка Присадова на 68 г.: Чалгата не е начин на пеене, това е начин на живот
Щастлива съм, че създавам радост на хората
Щастлива съм, че създавам радост на хората
<em>Бойка Присадова е изпълнителка на родопски песни. Родена е на 5 декември 1944 г. в смолянското село Върбово. Първа солистка в училище, тя става съоснователка на Смолянския фолклорен ансамбъл „Родопа”. Няма още 16 г., но веднага си извоюва правото да бъде солистка. <br /> <br /> През 1962 г. се провежда първият събор надпяване на Рожен. Сред стотиците участници е и Бойка Присадова. Пее така вдъхновено, че безапелационно печели Голямата награда. <br /> <br /> Кариерата й продължава в Държавния ансамбъл за народни песни и танци под диригентството на Филип Кутев. По-късно Бойка Присадова сама започва да ръководи певчески състави, с които също добива признание и популярност. Солистка е и на хора „Космически гласове от България”.<br /> <br /> Бойка Присадова е носителка на множество отличия: „Златна лира“, златен медал „Капитан Петко войвода“. В състезание с 28 радиостанции в Европа печели Златния европейски приз на XVI Международен радиоконкурс за вокалисти в Братислава през 1991 г. Специалистите наричат този конкурс Европейски фолклорен „Оскар”.<br /> </em><strong><br /> - Откъде е тази любов към народната песен?<br /> </strong>- Мама пееше много нежно. Беше весел човек, а пееше тъжни песни. Викаха й Бяла Рада. Баща ми свиреше на кавал. Издирваше и носеше нови автентични песни. Имам по-голяма сестра, и тя пееше. С две думи – пеещо семейство.<br /> <br /> <strong>- Труден ли беше пътят до голямата сцена?<br /> </strong>- След осми клас заминах за Девин да уча в Техникум по селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Но не ми беше по сърце. Там се запознах с Апостол Кисьов, създателят на „Стоте гайди”. По това време той беше секретар на читалището и събираше певици за нов ансамбъл в Смолян. Без да се двоумя, напуснах училището и заминах с него да му помагам при създаването на ансамбъла. Мама и тате бяха много разтревожени. Но аз не ги разочаровах. Веднага записах вечерна гимназия. А по-късно завърших и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. <br /> <br /> <strong>- Първият успех?<br /> </strong>- През 1962 г., едва 16-годишна, изпях „Подзим съм, мале, легнала” на събора надпяване на връх Рожен. Спечелих златен медал. Получих покана за участие в Младежкия фестивал в Хелзинки. Направих първите записи за радиото. И най-вече станах солистка на ансамбъл „Филип Кутев”.<br /> <br /> <strong>- Казват, че сте носителка на Европейския фолклорен „Оскар”?<br /> </strong>- В състезание с 28 радиостанции в Европа спечелих Златния европейски приз на XVI Международен радиоконкурс за вокалисти в Братислава през 1991 г. Специалистите наричат този конкурс Европейски фолклорен „Оскар”. Изпълних песента „Соньо, ти мой соньо”. С тази вълнуваща любовна изповед, каквито са повечето песни от Родопите, предизвиках журито да стане на крака и да ме аплодира. Стефан Драгостинов обработи песента за солист, хор и гайда. С нея и ансамбъл „Филип Кутев” обиколихме света и навсякъде предизвиквахме бурните аплодисменти на публиката.<br /> <br /> <strong>- А в България как ви приемат?<br /> </strong>- Отношението на нашата публика винаги ми е показвало, че създавам радост на хората. В знак на благодарност на сцената са ми подарявали чувал с орехи, туби с „Керацуда”. Спомням си един събор в Ботунец. Сцената беше на площада, а наблизо се провеждаше седмичният пазар. Мъж скочи от една каруца, грабнал връзка праз. Качи се на сцената и ми я връчи с думите: „Тук няма цветя, но и празът може да покаже уважението ми!”.<br /> <strong><br /> - Как семейството ви приема вашите пътувания и чести отсъствия от дома?<br /> </strong>- Благодарна съм на съдбата, че ме свърза с такъв прекрасен човек като съпруга ми – журналиста поет Петър Динчев. Животът ни е изпълнен с радостни мигове и уважение. Запознахме се в самолета на път от Пловдив за Варна. Още преди да се качим, той ми бе направил впечатление. Случи се така, че местата ни бяха едно до друго. Запознахме се. Поговорихме. А нещата се развиха така, че и до днес имам повод да му казвам с щастлива усмивка: “Аз те свалих… от самолета!”. <br /> <br /> <strong>- Децата ви наследиха ли любовта към пеенето?<br /> </strong>- Имам си голяма болка от незарастваща рана. Синът ми почина. Сватба готвехме, а то… какво стана. Дъщеря ми пее много добре. Но отказа да отиде в ансамбъл „Филип Кутев”. Не можа да свикне с мисълта, че винаги ще я сравняват с мен. Знае шест езика и с тях е също полезна на обществото. Тя ми роди внук, който сега ми е голямата радост и утеха в болката. Студент е, но често ме посещава, за да си поговорим за всичко, което го вълнува.<br /> <strong><br /> - С какво се занимавате в момента?<br /> </strong>- Често си задавам въпроса „Имаме ли култура?”. И си отговарям „Имаме чалга! Това не е начин на пеене, това е начин на живот!”. В творчески план - пея, когато ме поканят. Водя и група за автентичен фолклор в Горна баня. Искам да предам натрупания с годините опит. <br /> <br /> <em><strong><br /> <br /> Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>