ТАЛАНТИ
“Лили Иванова идва 2-3 часа преди концертите си^

^С жена ми успяхме да се опазим от скандалите на ^Фамилия Тоника^, твърди популярният музикант

Красимир Гюлмезов е композитор, певец, аранжор и прекрасен инструменталист, роден на 10 февруари 1961 г. в Бургас. Завършил е музикалното училище в родния си град с виолончело. От есента на 1982 г. до 1989 г. работи във вокална група “Домино”, където се среща с бъдещата си съпруга Виолета, с която през 1990 г. създават прочутия дует “Шик”. Двамата са работили в Скандинавия и Кипър. Краси е автор на много хитове, изпълнени от Лили Иванова, Веселин Маринов, Нели Рангелова и други попзвезди. В момента “Шик” подготвя петия си албум.

“Лили Иванова е пример и еталон в нашата популярна музика. Пожелавам на всички млади хора, които са се заели с това изкуство, да достигнат нейното творческо дълголетие, да направят 36 албума като нея и да продължават всяка година да създават хитове и да радват хората. Винаги, когато сме работили заедно, съм се възхищавал на нейния перфекционизъм и висш професионализъм. Не е имало случай тя да не дойде поне 2-3 часа по-рано в концертната зала, за да огледа лично всичко, което е свързано с предстоящата й изява, да изпипа и най-малките подробности и да се представи както винаги блестящо. Разправяли са ми, че за концерта по повод връчването на годишните награди на телевизия ММ преди две години във Варна тя пристигнала 4 часа по-рано, докато по-младите звезди дошли със закъснение. Накрая, когато се появила на сцената, събрала овациите на младата публика - още едно доказателство, че я харесва не само по-старото поколение^, разказва известният композитор, написал много песни за примата на българската попмузика.

- Вие и съпругата ви Вили имате дългогодишна музикална кариера и сте много харесвани като дует “Шик”. Защо досега сте издали само четири албума?
- При нас нещата действително стават бавно, защото през всичките тези години пишех песни за други колеги, а нашите песни все оставаха на по-заден план. От излизането на предишния ни албум - “Където няма студ”, изминаха близо пет години. Но аз не виждам особен смисъл да правим много песни - предпочитам по-малко да издаваме и повече да премисляме нещата, които предлагаме на публиката. Освен на мелодията много държим и на текста.
- Едва 24-годишен печелите голямата награда ^Кристалният камертон^ за аранжимент на полска песен на фестивала в Сопот. С какво спечелихте адмирациите на журито и публиката?
- Тази награда бе дадена за аранжимента на песента “Този прекрасен свят” на Чеслав Ниеман, който е легенда на полската естрада от ранга на нашата Лили Иванова. Това е една страхотна балада, която “Домино” изпълни на английски език и събра овациите на публиката.
- В онези години “Домино” беше една от най-популярните групи, защо се разпадна?
- След 1989 година в популярната музика навлезе плейбекът и започна да унищожава групите една по една. Концертният живот замря, а за участия тук-таме из страната канеха само отделни изпълнители, които пеят на плейбек и за по-ниски хонорари. Ние бяхме 5-6 човека и вече ни беше трудно да работим в България.
- Доколкото си спомням, вие с Вили и Ева и Гого излязохте в чужбина още в края на 1986-а?
- Да, направихме вокално-инструментална група, която изнасяше концерти из скандинавските страни. Изпълнявахме главно евъргийни.
- Когато заминахте за Скандинавия, с Вили още не бяхте женени. Е, не винаги любовта пламва от пръв поглед, но не са ли множко 6-7 години, за да разберете накрая, че се харесвате и можете да създадете семейство?
- Още когато се запознахме, много харесах Вили, защото беше красиво момиче, но по онова време тя си имаше сериозна връзка и не отговори на моите чувства. Едва когато тръгнахме за Скандинавия и се сблъскахме с един куп проблеми и бяхме поставени в трудни ситуации, тя видя в мен сериозен и отговорен човек, на когото може да разчита. Така се залюбихме истински и през 2008-а ще направим 20 годни, откакто сме семейство. (“Всъщност аз го харесах, още когато Гого го представи на групата. Видя ми се скромен, сдържан, тактичен. Пламнаха флуиди между нас, но аз по това време имах една дълга връзка и не можех така лесно да скъсам. Седем години работихме заедно в “Домино”, в чужбина връзката ни се задълбочи… При дългото ни пътуване из Скандинавия за пръв път видях в него човека, готов да ти помогне в труден момент. Видях как той се отнася с цялата си сериозност към връзката ни. Но за да станем истинско семейство, Бог ни прати най-голямата проверка - 5 години не можехме да имаме деца. И тогава аз му казах: “Краси, може би това е проверката на живота, може би трябва да си хванеш пътя и да си потърсиш друга жена, която да те дари с наследници.” Той ми отвърна: “Никога няма да се разделя с теб! Ако трябва, ще си осиновим дете.“ Тогава окончателно се убедих, че това е човекът, който трябва да е до мен. И ето - децата дойдоха, семейството ни е пълно и здраво”, сподели Вили в едно интервю.)
- Кога се роди синът ви Никола?
- През 1992-а заминахме на работа в Кипър и там Вили забременя с първото ни дете. Беше в осмия месец и продължаваше да пее. Тя е голям боец - не е от жените, които хленчат за щяло и нещяло. Много е сериозна и много отговорна и като майка, и като професионалист. Синът ни Ники се роди, след като се върнахме от Кипър, а след това се появи и дъщеря ни Рада.
- Какви родители сте - строги, либерални?
- И двете ни деца са добри и възпитани, но като всички съвременни родители и на нас с Вили понякога ни се налага да спорим с тях и да се опитваме да въдворим някакъв ред. Интересното е, че когато Вили се държи по-строго с тях, те й прощават, а на мен - по-трудно. Рада е много музикална и вече танцува в балет “Веда джуниър”. Ники също е много музикален, но предпочита да се занимава с рисуване, компютърна анимация и изучаване на английски език.
- Имали сте възможност да останете в чужбина, защо предпочетохте да се върнете в България? Тук ли е мястото, “където няма студ”, както пеете в една от най-популярните си песни?
- Ако ме питаш къде няма студ, ще ти кажа - в душата на най-близкия ти човек. А не на някое екзотично място примерно. Най-лесно е да си пуснеш една печка и да си стоплиш краката, но ако в душата ти е празно и нямаш с кого да споделиш и да си поговориш човешки, студът е страшен…
- Вили е зодия Стрелец, вие - Водолей. След толкова години брак, имате ли формула за дълготрайно семейно?
- Търпение и много компромиси! И от двамата. Много жени си мислят, че ако родят на мъжа си едно-две или три деца, ще го задържат при себе си. Няма такова нещо! Има семейства с много деца и пак се разделят. Не са децата тези, които ще задържат двама души да бъдат партньори в любовта, в семейството или в професионален план. Не правят ли компромиси, не гледат ли в една обща посока, не работят ли като една обща машина, нищо няма да се получи. И още нещо: повечето наши колеги, сигурно 98 процента, се вземат много на сериозно, което рано или късно им изиграва лоша шега. Те си мислят, че вечно ще бъдат номер 1 или номер 2, но животът и времето, за хубаво или за лошо, променят нещата. . .
- С Вили като дует два пъти сте участвали в “Пирин фолк”, защо после се отказахте?
- Поканиха ни наши приятели, но никога не сме имали намерение да ставаме фолкпевци и след две участия преценихме, че мястото ни не е там. Все пак песните с македонско звучене, които се пеят там, са по-различни от онова, което се смята за фолк в България.
- С какво си обяснявате популярността на чалгата у нас?
- Новобогаташите наляха много пари за лансирането и популяризирането на този ориенталска музика и тя излезе от кръчмата и заля медийното пространство. Забелязвам обаче, че тийнейджърите вече не гледат и не слушат само телевизии и радиа, които въртят чалга, а харесват и европейската дискомузика. Така че след време чалгата вече няма да има такова влияние на пазара, каквото има днес.
- Гледате ли “Мюзик айдъл”?
- Гледам го с най-голямо удоволствие, защото 90 процента от певците, които се явиха на този конкурс, съм ги слушал в предаването “Хикс минус едно” на БНТ, в което преди три години и аз участвах. Така че тези момичета и момчета са, както се казва, наш кадър. Дай Боже онзи, който спечели “Мюзик айдъл”, да стане тотална българска звезда, а защо не и международна, каквито са амбициите на предаването. Да не стане както в “Стар академи”, “Аз пея в “Ку-ку бенд” и други подобни предавания, където децата останаха тотално излъгани и разочаровани.
- А какво мислите за българското участие в конкурса на “Евровизия”?
- Според мен този път има напредък в сравнение с предишните години. Песента “Вода” на Елица Тодорова и Стоян Янкулов вече беше забелязана и мисля, че ще направи впечатление във Финландия.
- Не ви ли е минавала мисълта двамата с Вили да се върнете при приятелите си от Бургас, с които навремето пеехте в “Домино”?
- През 1994-а направихме бенефисни концерти - един в Бургас и два в София в зала 1 на НДК, за които се събрахме всички от “Тоника”, “Тоника СВ” и “Домино”. Колегите ни поканиха да направим една голяма “Фамилия Тоника”, но ние с Вили вече бяхме тръгнали по собствен път.
- През всичките тези години пътят им непрекъснато беше съпроводен със скандали. Вие как успяхте да се опазите от тях?
- В една голяма група винаги има някакви скандали от всякакво естество. Всеки иска да се изяви повече от останалите. Освен това не бива да забравяме, че преди това те са работили в различни групи .- “Тоника”, “Тоника СВ”, “Домино”, и конфликтите, които преди са имали, рано или късно пак излизат. Ние с Вили запазихме приятелските си отношения с тях, може би защото рядко работим заедно.
- Накрая бих искал да ви попитам като композитор къде е според вас мястото на българската попмузика сред останалите страни от обединена Европа, в която наскоро ни приеха?
- Не знам дали гледахте по телевизията последния фестивал “Сан Ремо” - там имаше ужасно трагични певци! Италия, която има огромни традиции в тази област, отдавна тъпче на едно място. Такова е дереджето и на французите, и на други европейски страни. Ние в България имаме много талантливи певци и композитори и бихме могли да претендираме за добро място в Европа като възможности. Единственото, което ни липсва засега, са хора, които да лансират тези певци, тоест липсва ни мениджмънт. Но смятам, че и това скоро ще стане.

Едно интервю на Венелин МИТЕВ