Аз съм просто записвач на онова, което Господ ми диктува, твърди авторката
<em>Маргарита Петкова е завършила българска филология във ВТУ &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo;, автор е на стотици стихове и над 200 текста на популярни песни, станали любими шлагери на хиляди, в репертоара на утвърдени наши певци, като Богдана Карадочева, Васил Найденов и др. Последната й книга е &bdquo;Подсвирквай &ndash; към Голгота&rdquo;, издадена през миналата година. През май предстои да излезе поетичният й диалог &rdquo;Абсурдни времена&rdquo; с Добромир Банев, поет, автор на книгата &bdquo;Еднакво различни&rdquo;.<br /> </em><br /> Поетесата отпразнува 57-ия си рожден ден и продължи напред. Казва, че с годините е помъдряла, но остава млада и импулсивна като дух, влюбена в живота и в любовта във всичките нюанси. Затова и поредното поетично предизвикателство за нея си дойде като че съвсем в реда на нещата, а всъщност взриви фейсбук мрежата с едно ново явление. Двама поети се срещат във фейсбук и оттам започва всичко. Млад поет, юрист по професия, Добромир Банев, й посвещава стих, тя му отговаря също със стих и така се зареждат стиховете. За 13 дни си изпращат 116 стиха, в които поетичната представа за любовта е в цялата палитра на чувствата, която вълнува и двамата. Ражда се идеята тези стихове да се съберат и издадат в томче с название &bdquo;Абсурдни времена&rdquo;, поредно доказателство, че любовта може да се роди и в интернет пространството и по начин, за който досега никой не се е сещал. <br /> <br /> Маргарита твърди, че животът е най-големият провокатор за всеки от нас, особено за поета. Тя се радва на дребните хубави неща в живота и на признанието на своите читатели. Позитивен човек е, има свои планове и се старае да ги изпълнява. Не с мечти, а с работа. И не преживява криза на възрастта. Не се страхува от нея. Не се срива от това, че годините оставят своя отпечатък върху тялото й. Нали духът й си е същият. Тревожи я икономическата и политическата обстановка в страната, защото е не само поетеса, която ниже любовни дитирамби. Тя е майка на три деца, вече баба и на две внучета, тя е гражданин и част от този наш народ. <br /> <strong><br /> - За какво ви боли най-много?<br /> </strong>- За мъчнотиите в живота - безработицата, кризата, бездуховността. Те са свързани. Но няма да преглъщаме повече сухите залци, предлагани ни от самозабравили се политици и разпищолени монополисти. Само че - нека да е по умния начин. Децата ни заслужават една чиста и свята република. Да им помагаме, без да им пречим. Да строим, вместо да рушим. България и без това е заприличала на разграден двор...<br /> <strong><br /> - Какво мислите още за любовта? <br /> </strong>- Спрягана съм за най-любовната, най-скандалната поетеса. Винаги съм се усмихвала на такива класификации. Аз това живея и това съответно пиша. На срещи с читатели и почитатели обикновено обяснявам в неформален разговор: &quot;Ами, скъпи мои, всеки и всяка от вас са се влюбвали изпепеляващо, в неподходящи според общественото мнение обекти, обвързани с трети лица. Така ли е? Така е. Само че аз всичките тези неща си ги вадя на показ, защото не мога да ги крия от себе си, а и не искам. И за това трябва да имаш яко четирибуквие. Е, аз го имам. И вие ме преписвате и рецитирате, защото ви давам наготово вашите чувства и вълнения. Аз пък по този начин получавам най-голямото признание - да ми казвате &quot;Това все едно е от мен написано&quot;. Аудиторията ми е предимно от млади хора. Нищо ново под слънцето. Нима си мислите, че любовта се променя през вековете? Прочетете &quot;Песен на песните&quot; - най-модерната поетична възхвала на любовта. Прочетете Сафо, Катул, прочетете &quot;Тристан и Изолда&quot;... Просто четете. Различна любов? Ами променили ли са се нашите анатомични органи? Да не сме станали с три сърца, един бял дроб и два черни? За каква промяна да говорим тогава?! Младите се обичат не по-лудо от старите. Пак се връщам към четенето - Пушкин го е написал - &quot;Любви все возрасты покорны&quot;!<br /> <strong><br /> - Днес има ли всеотдайна, жертвоготовна любов? Младите днес имат ли такава любов? Каква е тяхната всъщност? По-различна ли от нашата, на техните родители, с какво е по-различна според вас? <br /> </strong>- Днес има всичко, което го е имало вчера, миналия век или преди Христа. Първобитните хора са правели любов и сто на сто някой от самците е отделял по-голямо и по-хубаво парче месо за самката, която за него е била по-красива от другите. Пък тя е поддържала огъня в пещерата, за да е по-топло именно на онзи, чийто поглед изпод рошавото нискочелие я е прогарял като въглените в огнището. Виждате ли колко е просто? Любовта не е сложно чувство, само не се опитвайте да я обяснявате и да я класифицирате. И не бъркайте секса с любовта! Днес младите хора са естествено по-разкрепостени, по-информирани, по-акселерирани. При поколението на нашите родители е било неприлично да се прегръщаш на улицата, при моето това вече беше допустимо и даже се целувахме, а защо младите да не го правят. Какво лошо има в това едно момиче да седне в коленете на своето момче в трамвая или метрото? Аз самата съм го правила и съм обирала злобните и укорителни погледи на по-възрастните. Но съм забелязвала в тях не само укор, а и завист - по отминалите години, по пропуснатите мигове. Не съм пропуснала своите. И пожелавам на всички да успеят да ги уловят и изживеят. И не им завиждайте! Млади са, ще направят своите спомени и после ще си дават сметка кое-що. Съветвайте, когато ви поискат съвет, но не налагайте - това отблъсква. Защо искате децата ви, вместо да ви доверяват чувствата и вълненията си, да ви лъжат? Ами нали сме с по-голям жизнен опит - да ги оставим да натрупат сами своя. Дори и да грешат - грешките са по-добър учител от успехите.<br /> <br /> <strong>- Какво друго освен поезията ви доставя голямо удоволствие? Имате ли друго любимо занимание?<br /> </strong>- Поезията не е от нещата, които ми &quot;доставят удоволствие&quot;. Това е моята работа. Аз съм просто един добър записвач на това, което Господ ми диктува. Тя не ми е хоби, не ми е любимо занимание, аз не пиша всеки ден, не редя стихове като марки в класьор или като гоблени в рамки по стената. Живея я. Иначе си имам своите тихи лудости - събирам химикалки и чаши. Химикалките слагам в чашите. И така навсякъде имам чаши и всякакви съдинки от керамика, кована мед, стъкло, в които вместо цветя греят разноцветните ми химикалки. Съчетавам полезното с приятното.<br /> <br /> <strong>- Ако можете с нещо да промените света, какво би било то?<br /> </strong>- Не бих могла да се изразя по-добре от героя на Братя Стругацки от &quot;Пикник край пътя&quot;: &quot;Щастие за всички даром и нека никой не бъде пренебрегнат!&quot;. Аз не мога да бъда щастлива, когато виждам нещастията на другите. Когато всеки ден се сблъсквам с недостойното битие, в което са поставени нашите родители, и пред нерадостното бъдеще, налагано на децата ни. Аз не бягам в поезията си, спасявам чрез нея душите на хората поне за миг. <br /> <br /> <strong>- Каква е днешната поезия, как оцелява културата, духовността разгражда ли се? <br /> </strong>- Културата изобщо и в частност поезията са поставени в положението &quot;Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се&quot;. Но това не значи, че ги няма. Напротив, хората все повече ще се обръщат към изкуството във всичките му жанрове. И ще отсеят зърното от плявата. Дали ще остане здравото зърно, зависи от творците на съвременна България. Аз мисля, че нивата на българската култура винаги е успявала да се отърве от бурените. Защото Бертолт Брехт го е казал най-точно: &quot;Никой няма да пита какво е било времето, всеки ще пита защо са мълчали поетите му&quot;. Е, няма да мълчим. И дано да ни чуват правилно.<br /> <br /> <em><strong><br /> Дора НИКОВА</strong></em>