Стефан Карагеров: Ани е парализирана след катастрофа, но неродените ни близнаци оцеляха!

Дъщеричките ни се родиха в 8-ия месец

<em>Любовта има само едно име, а нещастието идва с различни имена, но винаги води до страдание и необходимост от подкрепата на любими, приятели и добри хора, с големи сърца. Семейството на Ани и Стефан е в плен на любовта и щастието. Човек се ражда и вече има мечти. Живее за тях, бори се за тях. Ани също е жена с мечти. Една млада жена мечтае да стане майка. И тази мечта се сбъдва, но ...<br /> <br /> Ето историята на Ани накратко, разказана и споделена от съпруга й Стефан.<br /> </em><strong><br /> - Стефан, каква трагедия сполетя семейството ви и помрачи щастието ви?<br /> </strong>- Когато Ани беше бременна в 4-тия месец, решихме да отидем на гости при родителите й. Щастливи и усмихнати пътувахме с колата си за Сухиндол. Внезапно, само на километър от градчето, шофьор с 3 месеца стаж зад волана започна да изпреварва колата ни. Навлезе в тревата, само и само да ни изпревари, завъртя се и ни удари. Колата ни влезе в един храст и се преобърна по таван. Успях да изляза от колата, но не можах да направя нищо, за да извадя Ани. Чувствах се безсилен и уплашен. Затова се обадих на познати от Сухиндол, за да ми помогнат. Те пристигнаха първи, а след известно време дойде и линейка. Откараха Ани до болницата във Велико Търново, където лекарите установиха, че са й счупени 5-и и 6-и прешлен. Аз бях с травма на рамото и искаха веднага да ме оперират. <br /> <br /> След като ми казаха какво е състоянието на съпругата ми, категорично отказах операцията - исках да бъда до нея! След 3-часова неврохирургична операция лекарите стабилизираха Ани, но не дадоха надежди, че ще може да ходи отново.<br /> <strong><br /> - Какво ви казаха в този тежък момент за съдбата на неродените ви деца?<br /> </strong>- Предупредиха ни, че при тази травма на бременната в 4-тия месец Ани, упойката и силните антибиотици при операцията <br /> <br /> <u><em>тя ще загуби бебетата<br /> <br /> </em></u>Чудото обаче стана. Ембрионите бяха добре, нямаше отлепена плацента и бременността продължи, противно на всяка медицинска логика.<br /> <strong><br /> - Дъщеричките ви добре ли са сега? Как мина раждането?<br /> </strong>- Рая и Даниела се родиха след 4 месеца. Едната тежеше 1300 г, а другата 1600 г. Малките ми красиви дъщерички са вече на годинка, живи и здрави. <br /> <br /> Но Ани не може да се грижи за тях, единствено може да им се радва от инвалидната си количка. Това я убива всеки ден. Децата правят опити да ходят, а мама не може да ги хване за ръчички.<br /> <br /> <strong>- Как се чувства съпругата ви сега?<br /> </strong>- Преди месеци бяхме започнали рехабилитация и подобрения имаше, макар и малки. Но без тази рехабилитация състоянието на жена ми постепенно се влошава, образуват се рани по краката й, има силна атрофия на мускулите. От 4-5 месеца правя опити аз да я извършвам тази рехабилитация поради липсата на средства, но не е същото, както да го прави човек, който разбира.<br /> <strong><br /> - По какъв начин може да се помогне на съпругата ви и къде - в България или в чужбина? Колко ще струва лечението?<br /> </strong>- Отправихме запитване до две клиники в чужбина, където ни увериха, че извършват такива операции, а цените са различни. Тази седмица ни предстоят още допълнителни изследвания и ще ги изпратим до други държави и когато получим отговор, ще преценим къде е най-евтино и ефикасно да се проведе операцията.<br /> <br /> <strong>- Какво лечение може да помогне на Ани, за да проходи отново? Какво ви препоръчват лекарите?<br /> </strong>- Освен лекаря, който я оперира, не сме разговаряли с други в България, понеже досега чакахме <br /> <br /> <u><em>обещаната операция в Израел от бившия здравен министър<br /> </em></u><br /> Десислава Атанасова, но такава явно няма да има. Търновските лекари, които провеждаха лечението на Ани, ни препоръчват интензивна рехабилитация. Лечение може да се извърши само в чужбина със стволови клетки, понеже такова в България не се извършва. Най-болното е, че дечицата прохождат, а тя се чувства зле от този факт. Изтръпва всеки път щом ги види да политат, а е безсилна да им помогне, да ги вдигне или подкрепи в тези първи опити. Децата я хващат за ръка и не разбират, че мама не може да ходи! Не мога да позволя майката на децата ми да изпитва такава мъка! Жената, дала им живот, въпреки състоянието си. И затова ще направя всичко възможно, за да може Ани да проходи. Затова се обръщам с молба към всички ваши читатели, ако имат възможност, нека помогнат на Ани да изпита радостта от майчинството. Тя има само надеждата и вярата в добрината на хората. Това е нашата история. Една любов, една жадувана бременност и... един трагичен инцидент, който обърна живота ни...<br /> <br /> <br /> <em><strong>Милена ВАСИЛЕВА<br /> </strong></em>