Боян Трайков на 81 г.: Толкова глупости съм видял, че нищо не може да ме учуди!

<em>Като студенти по журналистика имахме един преподавател в Университета, който ни водеше да ни предаде лекцията в някое кафене и накрая плащаше сметката на цялата група. Беше времето на политическото размразяване, а човекът се казваше Боян Трайков. <br /> </em><br /> Беше от хората, които респектираха не защото бе син на Георги Трайков, вторият човек в държавата по соцвремето, а защото притежаваше позиция, беше личност. Винаги заставаше на страната на хората, които изпадаха в &ldquo;провинение&rdquo;, помагаше. <br /> Днес по същия начин, както някога в Университета, той пали бавно цигарата си, не е престанал да пуши. Има вид на стар аристократ, сякаш извън времето. Всички студентки бяха влюбени в него, имаше във вида му нещо от романите на Ремарк и Фицджералд, извънредно модерни през шейсетте години. <br /> <br /> <em><strong>Боян Трайков е от знаковите фигури в българската журналистика<br /> </strong></em><br /> През 1989 г. той е член на ЦК на БКП и пряк участник в прочутия ноемврийски пленум. Това описва в книгата си &ldquo;Превратът - 10 ноември 1989 г.&rdquo;.<br /> <br /> Кариерата му включва всички стъпала в журналистиката, започнал е от многотиражка, въпреки потеклото си, после кореспондент на в. &ldquo;Народна младеж&rdquo; от провинцията, зав.-отдел и зам. главен редактор на в. &ldquo;Поглед&rdquo;, кореспондент на телевизията и радиото от Полша и Франция. След завръщането си от Париж става директор на националното радио. Малко хора знаят, че той създава програма &ldquo;Хоризонт&rdquo;, нещо коренно различно като новини за онова време. После е главен директор на БТА.<br /> <br /> Една от най-големите му изяви е водената от него международна пресконференция в защита на Сергей Антонов, арестуван невинен за покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Прочутата &ldquo;българска следа&rdquo;. <br /> <br /> <u><em>- Припомни ни онова време?<br /> </em></u>- Озовах се в центъра на събитията на &ldquo;атентата срещу папата&rdquo;. Трийсет и две години минаха оттогава. Точно бях станал шеф на Българската телеграфна агенция.<br /> <br /> Петър Младенов ми се обажда, че трябва да направим пресконференция, да я организираме. Питах, кой ще я води. Оказа се, че шефът на отдел &ldquo;Печат&rdquo; във Външно министерство е в чужбина. Предложих да я води Веселин Йосифов, тогава председател на СБЖ. Обадих му се, заминавал за Кипър, и ми вика: <br /> <br /> <em><strong>Голяма работа. Ние като правим сватби в нашия край, остават по два, по три трупа, тук стреляли по папата. Нали е жив?!<br /> </strong></em><br /> И така стана накрая, че аз трябваше да я водя пресконференцията. Чуждите журналисти вече напираха яростно. Избрах Паркхотел &ldquo;Москва&rdquo; заради голямото помещение. Не знам колко часа продължи. Зад гърба ми имаше врата на релси, там инкогнито слушаха Петър Младенов и други началници. И като свърши всичко, прибирам се в БТА и звъни специалният телефон.<br /> <u><em><br /> - Тогава им викаха &ldquo;петолъчки&rdquo; ли?<br /> </em></u>- Не по петолъчката, а още по-специален ВеЧе, чрезвичаен. И се обажда Петър Младенов да ме поздрави. Докладвал на Тодор Живков как е минало и той казал тази вечер да се излъчи по телевизията целият запис.<br /> Казвам му на Младенов, хубаво, ама там директор е Иван Славков, трябва да разреши. И както бях капнал, в буквалния смисъл на думата, тръгнах за телевизията и започнахме да подготвяме предаването. До полунощ го гледаха хората. Днес на това му викат рейтинг. Сигурно рейтингът ни в този ден е бил сто. Трябваше да минат години, за да разбере светът, че случаят &ldquo;Антонов&rdquo; е лъжа.<br /> <br /> <u><em>- През 1990 г. на извънредния конгрес на Съюза на българските журналисти гласуваха за твоето изключване. Обиден ли беше?<br /> </em></u>- По-скоро учуден откъде се взе толкова злоба и ненавист. Нищо друго. Помня, че тогава колегата Георги Тамбуев каза, един ден ще се срамувате, че го изключвате.<br /> <br /> <u><em>- Кои бяха големите ти приятелства?<br /> </em></u>- Единият беше брат ми Харалампи Трайков. Известен журналист, загина трагично. Много обичах брат си. <br /> Голям, мнооого голям приятел ми беше Евгени Хъшовски, приятел от училището във Варна, както и художникът Иван Милков.<br /> <br /> <u><em>- Твоят брат Харалампи Трайков беше между емблематичните журналистически имена, приятел на софийската бохема</em></u>.<br /> - Той беше изпреварил времето си във всичко.<br /> <u><em><br /> - Пишеш ли мемоарите си, има много какво да разкажеш.<br /> </em></u>(Поглежда скептично.)<br /> - Значимите неща, в които съм участвал, аз съм ги написал навремето. Има Национална библиотека, който иска, да чете. Не съм любител на мемоарите. Станаха прекалено много. <br /> <br /> <strong><em>Не можеш да задържиш времето. То винаги изтича<br /> </em></strong><br /> <u><em>- Да разбирам ли, че ти днес си се оттеглил от обществения и професионален живот?<br /> </em></u>- О-о, абсолютно.<br /> <u><em><br /> - Какво те радва в днешния ден?<br /> </em></u>- Общуването със сина ми Александър и жена ми Вера. А най-голямата радост са ми двете внучета &ndash; Вера и Боян, кръстени са на баба си и на дядо си.<br /> <br /> <u><em>- Тук е моментът да те попитам как се запознахте с Вера Кирова. Тя беше на върха на славата си като балерина тогава?<br /> </em></u>- На летището във Варшава, тогава бях там кореспондент на БТА. Отидох да си получа изпратена за мен пратка по самолета. А точно тогава тя слиза от самолета. Веднага я познах, като я видях на стълбичката. Та как не &ndash; цяла Варшава беше облепена с афиши за нейното гостуване в централна балетна роля.<br /> Закарах ги с моята кола в хотела, поканих ги на вечеря с балетния й партньор... Така стана.<br /> <u><em><br /> - Дразни ли те пресата днес?<br /> </em></u>- Толкова работи съм видял, че нищо не ме учудва, нито ме дразни. Светът е видял толкова глупости, но един ден всичко си идва на мястото. Ценностите са си ценности и нищо не може да ги измести, само временно.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Савка ЧОЛАКОВА</strong></em>