Учудва ме, че всеки българин над 50-те гълта една торба хапчета
<em>Димитър Аргиров е наследил гласа си от своя легендарен баща Илия Аргиров, изпълнител на народни песни. И макар че изпълнява прекрасно народна музика, роденият на 24 август 1967 г. Димитър избира рока. Той е първият вокалист на най-популярната в края на 90-те години група &ldquo;Епизод&rdquo;. Димитър Аргиров продължава кариерата си в Италия, където пее в няколко групи, а след това основава и своя хеви метъл банда &ldquo;Дими Аргус&rdquo;. През 2009 г. издаде албумите с народни песни &ldquo;Песните на баща ми&rdquo; и &ldquo;Моите песни&rdquo;. В дискографията му са още Black And White (2010), Wish I Could (2012) и новият Bad Dream (2013). Певецът има трима синове - Кристофър на 22 г. от първия му брак, Дамян на 3 г. и Владимир, който се роди на 15 юли 2013 г. След 23 години емиграция през септември певецът се завърна да живее в България. За мотивите да започне всичко отначало, за начина на живот в Италия и за това как си отиде от този свят великият му баща Димитър разказа в интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo;. <br /> </em><strong><br /> - Г-н Аргиров, защо се завърнахте в България?<br /> </strong>- Не е съвсем нормално след 23 години емиграция да се завърнеш, но го направих. Взе да ми тежи емигрантският живот. Осъзнах, че там никога няма да ме приемат като свой, че ще ме смятат за чужденец и че това ще се отнася и за семейството ми, за децата ми. Убедих се, че там не мога да постигна нещо повече, нито да се развивам. Ще опитам да започна почти от нулата в България. Подготвям нов фолклорен албум с емигрантска тематика. В македонската фолклорна област има много песни, в които се пее за &ldquo;тугина&rdquo;. Събирам също българи музиканти за нова група, която пак ще се казва &ldquo;Дими Аргус&rdquo;. Работя върху демо за нов рок албум. Голямата ми мечта е да довърша един съвместен проект с баща ми Илия Аргиров, който почина миналата година. При записването на неговия албум през 2009 г. остана много материал, който може да се обработи и да се издаде в негова памет. Но за това ще търся подкрепа от спонсор. Най-новият ми албум &ldquo;Bad Dream&rdquo; направих с групата ми в Италия. Вътре има и преработка на българска народна песен &ldquo;Горо ле, горо зелена&rdquo; (пееше я баща ми) в хеви метъл аранжимент и с английски текст. Не знам как ще се приеме това. <br /> <br /> <strong>- Как се чувствате като млад баща?<br /> </strong>- Големият ми син Кристофър е на 22 г. от първия ми брак. Когато се роди Дамян преди три години, всичко започна отначало - смяна на памперси, педиатри и всичката грижа за едно бебе. Преди три месеца се роди и Владимир. С него - пак същото. Но това сякаш ми преля нова кръв, съживи ме и ме подмлади. Чувствам се много добре в България. Животът ми в Италия беше като сън - всеки ден едно и също. Нямаше толкова емоции. Дори неуредиците и отвратителният трафик в София ме карат да съм по-нащрек, да съм по-буден. <br /> <br /> <strong>- Защо не станахте доктор?<br /> </strong>- Като завърших гимназия, ме приеха да следвам медицина. Учих две години след казармата, но ме скъсаха по анатомия и физиология. Взех само биохимията. Прекъснах и <br /> <br /> <u>работих една година като санитар<br /> </u><br /> После заминах за Италия. За малко да стана доктор, но разбрах, че не ми е това призванието. Ако бях лекар, колко ли хора щях да уморя! (Смее се). По-добре, че се захванах с музика. Това, че съм потомствен музикант, ми помага. <br /> <strong><br /> - Здрав ли сте?<br /> </strong>- Имам само леки стомашни проблеми от някои храни. <br /> <br /> <strong>- Ходехте ли на лекар в Италия?<br /> </strong>- Да, застрахован съм. В Италия си имат домашни лекари като тук, пишат ти направления. Когато човек е здравноосигурен, малко лекарства и терапии се плащат от пациента. Покриват се дори много тежки операции - да не говорим за онкоболните, при които абсолютно всичко е покрито. Единственият проблем е, че много се чака. Имах проблеми с кръста. За магнитен резонанс чаках месец и половина и през това време ми мина. <br /> <br /> <strong>- Как ви оправиха кръста, с лекарства ли?<br /> </strong>- Не, с гимнастика и физиотерапия. Учудва ме, че всеки българин над 50 години гълта една торба хапчета. Докато в Италия преди да предпише лекарство, лекарят ти казва: &ldquo;Прибери се вкъщи, вземи болнични за седмица, почини си. Смени си диетата - спри да ядеш това или онова, пий повече вода. Движи се повече, разхождай се. Ако проблемите продължават, тогава ще помислим за лекарство&rdquo;. А тук директно ти изписват антибиотик или хапчета. <br /> <u><br /> Създава се зависимост на хората от лекарства<br /> </u><br /> Не знам дали съществува фармацевтична мафия, но това явно е начинът, по който работи. На мен за 23 години в Италия са ми предписвали само парацетамол за висока температура и веднъж антибиотик. Но тогава имах тежко възпаление на сливиците с налепи и друг начин за лечение нямаше. За детето лекарят ни връщаше няколко пъти, за да се убеди, че може да стане без антибиотик. Това е разликата, която виждам между двете системи на здравеопазване. Шокиран съм, че млади хора не могат без хапчета. В България се смята за нормално, когато човек навърши 50-60 години, да започнат болестите. Докато в Италия и на 70 години се чувстват добре. Бившият ми шеф и на 78 г. работеше наравно с останалите. В Италия внимават какво ядат - използват зехтин вместо олио, хранят се с пресни, незамразявани продукти, защото се знае, че замразените храни са канцерогенни в някои случаи. <br /> <br /> <strong>- Вие как се храните?<br /> </strong>- Купувах току-що издоено прясно мляко от една ферма и си <br /> <br /> <u>правех кисело мляко с българска закваска,<br /> </u><br /> както и сирене. Вземах винаги пресни плодове и зеленчуци от пазара. Аз съм рибар и не хапвам риба, която не е уловена от мен. Затова и децата ми не боледуват. Малкият Владимир не е имал абсолютно никакъв проблем. Големият Дамян е бил само веднъж на антибиотик, но тогава беше с много висока температура и възпалено гърло. Преди да се приберем в България, нашият италиански педиатър ни каза да му даваме плод сутрин и следобед между храненията - киви и банан, ябълка и праскова. През лятото той стои на село при родителите на жена ми или при майка ми. Там е пълно с ягоди, малини, други пресни плодове, чушки, домати, краставици. Майка ми Виса отива в село Бериево напролет, засажда градина със зеленчуци и късно наесен се прибира в София. Гледаме да не купуваме колбаси, кренвирши, които са пълни с химия и с какво ли не. Дори котката ми се разболя от храната тук. Тя има проблеми с пикочните пътища и те се запушват, ако не яде специална храна. <br /> <br /> <strong>- От какво почина баща ви? Не можахте ли да го лекувате в Италия?<br /> </strong>- Той имаше рак на белия дроб. Половината му дроб беше заминал. Даваха му лекарства, за да блокират процеса. Можеше да си живее с половин бял дроб още много години. На неговата възраст раковите клетки се делят по-бавно. Но какво е станало с баща ми, може да разбере по-скоро журналистическо разследване. Миналата година есента бяха на село с майка ми и се готвеха да се прибират в София. Татко беше на 80 години, но успя да обърне пръстта в градината с права лопата. Задъхваше се, но беше активен. Получава обаче кашлица, прилошава му и го взимат в болницата в Габрово. Стои там 3-4 дни, като не му правят нито една рентгенова снимка. Не се знае по каква клинична пътека го лекуват. Изписват му много слаб антибиотик. Пневмонията тръгва нагоре за тези три дни. Ако му бяха направили снимка на дроба, щяха да му дадат силен антибиотик. Аз бях в Италия, но брат ми можеше да го вземе да го лекуват в София, ако знаеше какво е положението. В сряда баща ми беше в съзнание, говореше. В четвъртък сутринта го изписаха. Вечерта се обадих по телефона, но той вече не можеше да говори. В петък хванахме самолета и пристигнахме - вече беше в безсъзнание. Почина на 17 ноември 2012 г. <br /> <strong><br /> - А кога му откриха рака?<br /> </strong>- Шест месеца преди да почине. С майка ми си правеха профилактични прегледи веднъж в годината, но повече при личния лекар без допълнителни изследвания. Може би съдбата така се намеси: баща ми почина в събота, а в неделя жена ми си направи тест и се оказа, че е бременна. Явно има някаква приемственост в живота - един си отива, друг идва. <br /> <strong><br /> Мара КАЛЧЕВА<br /> </strong><br />