Други основни признаци са засилено и зловонно течение, както и цикъл извън редовните менструации
<em>Наш събеседник беше д-р Видьо Видев &ndash; специалист акушер-гинеколог и онколог с 38-годишен стаж. Днес ви предлагаме да акцентираме&nbsp; разговора ни с д-р Видев върху лечението на рака на маточната шийка. Специално внимание отделяме на ранните стадии, преди още болестта да се е задълбочила. Темата е актуална повече от всякога, защото се оказва, че сме на едно от челните места по смъртност от рак на маточната шийка. Статистиката показва, че ежедневно една българка се разболява от тази коварна болест. Ситуацията е по-тревожна само в Литва и Румъния. <br /> </em><strong><br /> - Д-р Видев, в предишния ни разговор подробно разказахте за предраковите заболявания в женската полова сфера. Сега да акцентираме върху лечението на рака на маточната шийка като продължение на нашия разговор.<br /> </strong>- В онкологията се приеха няколко сравнително нови понятия, например т.нар. микроинвазивен рак и микрокарцином. Това са ранните ракови заболявания на маточната шийка. Когато ракът е навлязъл в рамките до 3 мм в дълбочина на шийката на матката, тогава се касае за ранни ракови изменения. Тук ще направя едно отклонение, за да обясня, че съществуват различни школи относно това определение, но аз се базирам на добра класификация. Тя е разработена преди много години, по времето на социализма, от страните - членки на СИВ тогава, между които и България. Тогава се прие, че за ранни ракови изменения говорим тогава, когато ракът е навлязъл до 3 мм в стената на шийката на матката. Правя това пояснение, защото е важно за практиката, въпреки че западните страни приемат друга класификация. <br /> <br /> Сега за лечението &ndash; ако раковата тъкан премине лигавицата и навлезе до 3 мм в дълбочина на маточната шийка, лекуваме жената с обикновена хистеректомия. Това означава премахване на матката. Ако обаче раковата тъкан проникне в дълбочина над 3 мм, задължително се предприема най-голямата онкогинекологична операция. Веднага бързам да кажа, че няма значение дали става дума за 3 мм и една десета проникване в маточната шийка или например за 2 см. И в двата случая задължително се извършва тази т.нар. операция по Вертхайм, която е последвана от лъчелечение. Имайте предвид, че и двата вида лечение дават много странични ефекти за в бъдеще, нарушава се качеството на живот на пациентката.<br /> <strong><br /> - Какво имате предвид, като казвате, че се нарушава качеството на живот на пациентката? <br /> </strong>- Аз имам пациентки, които съм оперирал преди 30 години и не мога да кажа, че всички живеят нормално. Да, много е важно да се запази животът, но знаете ли, че впоследствие такава жена <br /> <br /> <u>може да получи големи отоци по краката <br /> </u><br /> Толкова големи, че да стигнат до степен на слонски крак. Представете си какъв живот води тази жена, ако кракът й стане 15-20 кг? Това имах предвид.<br /> <br /> <strong>- Защо в двата случая се прилагат различни операции?<br /> </strong>- Има причина за такова разделение &ndash; ако ракът е навлязъл в стената на шийката на матката до 3 мм, разсейки в лимфните възли на таза се появяват само в един процент от случаите. Т.е. ако оперираме 100 жени с рак, проникнал само до 3 мм, разсейки се намират само в една от пациентките. Ако ракът е навлязъл в дълбочина от 3 до 5 мм, разсейки се намират в 20% от случаите. Но ако този рак е проникнал в дълбочина над 5 мм, тогава за разсейките не се води статистика, тъй като вече е много голям процентът.<br /> <br /> <strong>- Какво предполага тази т.нар. операция по Вертхайм? Кога се прилага?<br /> </strong>- Операцията по Вертхайм създава изключително сериозни проблеми на пациентката. Изрязват се матката, тръбите и яйчниците, изрязват се и тъканите на около 2 см отстрани на матката. За да може да отпаднат туморните клетки заедно с матката &ndash; ако има такива, разбира се, в тези тъкани. Т.е. при операция по Вертхайм в таза остават само пикочният мехур, оголените пикочопроводи и дебелото черво.<br /> <br /> Много е тежка операцията, защото при нея се изваждат и лимфните възли в таза &ndash; именно в тях възникват първите разсейки от рака. <br /> <br /> <strong>- А каква е прогнозата след операцията &ndash; и по-щадящата, и по-тежката? <br /> </strong>- Ако се оперира чист първи стадий, т.е. ракът е все още в рамките на маточната шийка, а не е излязъл извън нея, съответно прогнозата е по-благоприятна. Когато ракът е проникнал на повече от 3 мм в маточната стена, той вече не е ранен рак. Относно прогнозата само ще вметна, че моите дългогодишни наблюдения са малко по-различни. Но официалната статистика за нашата страна е следната &ndash; когато се касае общо за първи и втори стадий &ndash; 85 на сто от лекуваните пациентки <br /> <u><br /> на 5-ата година са живи</u>, <br /> <br /> грубо казано. Т.е. лекуваните болни са преживели тези пет години, оцелели са, оздравели са.<br /> <br /> За първи стадий говорим, когато раковото образувание е в рамките на матката. За втори стадий &ndash; когато е излязъл извън органа, но е близо до маточната шийка, не е стигнал до стените на таза. А при трети стадий вече достига стените на таза.<br /> <br /> <strong>- Нека припомним симптомите на тази коварна болест. Какви са първите признаци?<br /> </strong>- Дори когато болестта още е в границите на шийката на матката, първите признаци на тези начални видове рак са следните: засилва се воднистото течение от половите органи. Става изключително зловонно, тъй като различните видове рак по принцип се инфектират и с бактерии, получават се вторични инфекции, които създават много особено миризливо състояние. При моята дългогодишна работа аз усещам именно по миризмата, че най-вероятно пациентката има рак на маточната шийка, още като се качи на гинекологичния стол. Следващ симптом е спонтанното кръвотечение извън нормалните менструации от половите органи. Тъй като ракът е лесно раним, при полово сношение може да се разрушат частици от тъканта, поради което започва контактно кървене - друг симптом на заболяването. Понякога течението е жълтеникаво, в случай че се разрушават лимфни съдове и се излива лимфа. Т.е. когато вече предраковото състояние е преминало в развит рак, основните признаци са засилено &bdquo;бяло течение&rdquo;, зловонно течение, спонтанно кървене извън менструациите и кървене по време на полово сношение. Но веднага искам да изтъкна, че ранните ракови изменения &ndash; от 1 микрон проникване на раковата тъкан до 3 мм проникване &ndash; те не дават абсолютно никакви признаци за съжаление.<br /> <br /> <strong><hr /> Ехографът не може да открие тумор на шийката на матката<br /> </strong><br /> Ехографът не може да хване никакъв вид рак на шийката на матката. Освен това в последните две десетилетия по-големият брой новооткрити с рак на маточната шийка се измести към късните трети и четвърти стадий поради липсата на системна профилактика на заболяването. Това от своя страна силно намалява възможностите за ефективно лечение. Друга от слабостите на системата е недостатъчната подготовка на някои специалисти. Все повече стават лекарите, които не познават онкологията и в частност онкогинекологията достатъчно добре. Става дума за акушер-гинеколозите, които започнаха да се занимават с онкология по простата причина, че ражданията вече са по-малко, съответно в родилните отделения имат нужда от по-малко акушер-гинеколози. <br /> Тези гинеколози не повишават квалификацията си и това се вижда от статистиката. Има и още една слабост &ndash; гинеколозите развиха навика да преглеждат пациентките на ехограф, вместо да им направят гинекологичен преглед. И това е масова &bdquo;болест&rdquo;, както се казва. Гинеколозите трябва да се върнат към клиничния гинекологичен преглед и да не разчитат единствено на апаратурата. Но и дамите трябва да искат такъв преглед. Днес повечето от тях отказват да се качат на гинекологичния стол. Нека тези дами знаят, че ако не се направи клиничен гинекологичен преглед, няма как да се установи ракът на шийката на матката.<br /> <br /> <strong><hr /> Минусите в Здравната каса:<br /> Години наред клиничните пътеки не се финансират напълно<br /> </strong><br /> Според този наш специалист Здравната каса е тази, която финансира болниците, а съответните експерти разработват т.нар. клинични пътеки. А ето и неговото лично мнение по този проблем:<br /> <br /> &bdquo;Може и да са много добри експерти тези от Здравната каса, но лекарите, които работят в това направление на медицината дълги години, се сблъскват с много несъвършенства на системата, наложени от същата тази Здравна каса. Имам предвид техническата страна на нещата. Аз имам зад гърба си 38 години оперативна работа и до преди 2-3 години нямаше никакви проблеми да извършваме тази най-тежка операция, за която говорихме по-горе &ndash; операция по Вертхайм с лимфна дисекция. Тук ще направя малко отклонение, за да обясня, че тази най-тежка операция при рак на шийката на матката може да се извърши в два варианта &ndash; при единия се изваждат матката с тръбите, яйчниците и тъканите около нея, след което се премахват лимфните възли. Другият вариант &ndash; да не се премахнат лимфните възли &ndash; някои колеги преценяват така, въпреки че по принцип е нужно, дори е задължително да се премахнат и те. Пак казвам, допреди 2-3 години нямаше проблем. А сега нещата стоят така &ndash; същата тази операция по Вертхайм, която включва разширена радикална хистеректомия, е включена в една клинична пътека. Другата операция, при която се изваждат лимфните възли &ndash; независимо дали заедно с матката или като самостоятелна операция, е включена в друга клинична пътека. Тук искам да направя и друго пояснение - изваждане на лимфните възли или така наречените лимфни дисекции, следва да се извършват и при ракови заболявания на другите полови органи на жената - рак на вулвата, както и при някои случаи с рак на тялото на матката. Лимфни дисекции трябва да се извършват също така и при друг вид злокачествени заболявания на женските полови органи, например някои видове саркоми. В онкологията има такъв афоризъм: &bdquo;Малкият рак иска голяма операция, големият рак не иска операция&rdquo;, т.е. малкият рак, или ракът в ранен стадий, може да бъде излекуван с голяма операция, докато за големия рак - напредналият рак, не е нужна операция, тъй като вече е късно. А какви са изискванията на Здравната каса? <br /> Просто се казва, че операция за изваждане на лимфните възли ще се извършва в здравни заведения от трето и четвърто ниво &ndash; в случая говорим за лимфните дисекции, независимо дали придружават операцията по изваждането на матката (или отстраняването на вулвата) или не. А това означава, че Касата сключва договори за съответната клинична пътека само с горепосочените здравни заведения. Аз например в момента работя в болница второ ниво, с която Касата не сключва договор за извършване на такива операции. И на практика се получава така, че в болници, които имат специалисти, Здравната каса не финансира тази тежка операция, защото някой така е решил. И драмата е в това, че никой не се интересува от тези проблеми. Онзи ден оперирах пациентка и ако бях бюрократ, трябваше да извадя само матката й. Но в интерес на нейното здраве аз извадих и лимфните възли, макар че нашата болница няма сключен договор за съответната клинична пътека. За съжаление нещата стоят точно така. Когато една пациентка идва да се лекува, тя в крайна сметка очаква от нас да си изпълним задълженията и да си тръгне от тук жива и здрава. От няколко години, откакто се промениха изискванията за съответната клинична пътека, аз продължавам да оперирам моите пациентки съответно изискванията на онкологичната доктрина. Разбрали сме се с ръководството на болницата, че ще продължаваме така в интерес на здравето на нашите пациентки, въпреки че Здравната каса не поема разходите за лимфните дисекции, които извършваме. Ние обаче продължаваме да си извършваме лимфните дисекции така както трябва. Вижте, каквото и да се говори, колкото и да хулят лекарите по най-различни поводи, ние в нашата болница си вършим работата по правилата за добра медицинска практика. Аз като специалист не мога да вляза на операция за рак и да отстраня само матката, а да оставя разсейките в лимфните възли. Няма логика в такова действие, нали? И най-тревожното е, че никой не се интересува от мнението на редовите специалисти&rdquo;. <br /> <br /> <strong><br /> <hr /> Ваксината може да помогне много<br /> </strong>Но не се изнася информация за това, че е възможно да се появят и странични ефекти<br /> <br /> По принцип ваксината срещу рак на маточната шийка е полезна. Двете фирми, които произвеждат тези ваксини, отначало са дали резултатност 70%, и то за типове 16 и 18 от папиломните вируси. След това една от фирмите обяви, че благодарение на техни разработки са добавени вещества, които предполагат резултатност 92%. Знае се, че най-често в ракови тъкани се откриват папиломни вируси 16 и 18 тип. Но от тази фирма съобщават, че може да се получи кръстосан имунитет и към по-рядко срещани типове папиломни вируси, които биха могли да предизвикат рак на маточната шийка. Тоест, ваксината може да помогне много, но за предпочитане е профилактиката, която, както и на всеки друг рак, бива два вида - първична и вторична. Вторичната профилактика включва редовните профилактични гинекологични прегледи с цитонамазки, който имат за цел да открият предраковите изменения на маточната шийка и своевременното им лечение. Първичната профилактика включва мероприятия за недопускане на контакт на дадения индивид с факторите, които предизвикват съответния рак - в случая с папиломните вируси. В дадения случай това може да се осъществи с използване на предпазни средства (презервативи) по време на полов контакт, избягване на безразборните полови сношения със случайни партньори или недопускане на развитието на вирусите в маточната шийка, ако даден женски организъм се срещне с тях. Освен това, ако някой има вируса в себе си, все още не значи, че се е разболял от рак. Ваксината е полезна с това, че изработва антитела срещу някакъв вирус. По-точно изработва се имунитет към определени типове вируси. Да, би трябвало да има благоприятно влияние. Но след като се говори за 70% ефективност, какво ще стане с останалите 30%? Или ако ефективността е 92% - с останалите 8 на сто? При тези случаи трябва отново да се разчита на вторичната профилактика. Има неизяснени неща: дали всички имунизирани развиват достатъчно ефективен имунитет, колко време трае имунитетът - дали е пожизнен, или ще трябва да се правят реимунизации? Тези въпроси ще имат отговор след 25-30 години, и то ако се води коректна статистика за имунизираните. И още нещо. Тези ваксини касаят само момичетата, а не се взема отношение към момчетата, които също пренасят вирусите. Освен това същите тези вируси биха могли да предизвикат рак на пениса например. За да се ерадикират, тоест за да се изкоренят вирусите от следващите поколения, би трябвало да ваксинираме и двата пола. С две думи &ndash; ваксинацията е хубава идея, стига да се осъществи както трябва.<br /> <strong><br /> Яна БОЯДЖИЕВА<br /> </strong><br />