Грипът убиец прати в гроба и пластичния хирург на Глория, Камелия Тодорова и Теди Велинова!
Доц. Христо Бояджиев направил 16 100 операции през живота си, но не можа да се пребори за своя след сърдечни и белодробни усложнения
Доц. Христо Бояджиев направил 16 100 операции през живота си, но не можа да се пребори за своя след сърдечни и белодробни усложнения
<em>Ваятелят на Наталия Гуркова, Теди Велинова, Камелия Тодорова, Глория и Анелия доц. д-р Христо Бояджиев почина в неделя вечерта. Пластичен хирург №1 в България издъхна във Военна болница, по-малко от 24 часа, след като е бил приет със сърдечна криза – усложнение от върлуващия грип убиец! </em><br /> <br /> “Преди 4 месеца го хвана една хремичка. Тогава влязохме в болница и започна да се влошава. Грипът го удари в сърцето, в белите дробове... Проф. Чирков му предложи да го оперира в Германия, но Христо беше лекар и знаеше състоянието си. Прецени, че на 80 години няма да може да издържи такава операция. Иначе имаше 3 стента, сложени преди 7 години в Окръжна болница. Всичко беше перфектно, докато не се разболя от този грип...”, разказа пред наш репортер почернената му съпруга Стефка. <br /> <br /> Д-р Бояджиев е оперирал почти до последно. “Непрекъснато се обаждаха негови пациентки – коя родила, коя поостаряла, искаха да се пипне нещо тук-там по тях. Всички бяха изключително доволни от него и не искаха и да помислят за друг лекар”, каза още Стефка Бояджиева. <br /> <br /> Големият син на доктора – Иван, в понеделник се занимаваше с всички подробности по опелото и погребението. Малкият – Румен, бил <br /> <br /> <strong>тотално съсипан от мъка</strong><br /> <br /> “Той много страда. Приятели му изказват съболезнованията си във “Фейсбук” и това сякаш допълнително увеличава мъката му”, каза Стефка. <br /> <br /> “Най-искрени съболезнования за загубата на този голям човек в погледа на който винаги е имало добрина и разбиране! Много съжалявам, Румка”, е написала в профила на Румен моделката Мариана Маринова, която също е сред пациентките на най-добрия български пластичен хирург. А Деница Енева се е опитала да утеши Бояджиев-младши със стихове. “Хората като Доктора, обичани и уважавани от толкова много хора, завинаги остават живи в сърцата ни! Той няма да бъде забравен!”, написа още Енева. <br /> <br /> Румен Бояджиев е един от най-желаните софийски ергени и винаги е заобиколен от красиви жени. Една от най-дългите му връзки е с Теди Велинова, която, преди да попадне в ръцете на д-р Енчев, беше „ъпргрейтвана” от бившия си „свекър” д-р Христо Бояджиев. След нея Румен имаше връзки и с първата адреналинка Теди, и с миската Елена Тихомирова, за които също се мълви, че са „пипнати” от светилото на скалпела и пластиката. <br /> <br /> Проф. Христо Бояджиев е направил 16 100 операции през живота си и е описал всяка една от тях в архив. Започнал е да пише и книга, която обаче така и не успял да завърши. <br /> <br /> В първите години на демократичните промени с помощта на синовете си доц. Бояджиев създава клиниката за пластична хирургия. През неговия скалпел са минали много от най-известните българки. Докторът заявяваше, че повечето му клиенти не искат да стават публично достояние операциите и затова пропуска имената на голяма част от тях. Първият му пациент обаче е мъж - съпругът на секретарката му.<br /> <br /> Преди промените Христо Бояджиев е бил завеждащ секция "Изгаряния и пластика" в института "Пирогов". Той е първият чужденец, който е бил шеф на отделение (изгаряния и пластика) в болницата в Хавана. Работил е и в Триполи, Либия. “Как реших да стана доктор? Аз бях последният, от когото зависеше какъв да стана. Родителите ми вече бяха взели решението. Първоначално бях против, защото смятах, че ще се занимавам с друго. Баща ми беше военен и моето детство мина по летищата. Израснах сред войници и самолети. Може би затова <br /> <br /> <strong>посрещнах 9 септември с пистолет "Валтер" от едната страна на колана, а от другата бях въоръжен с кама</strong><br /> <br /> Майка ми също имаше пистолет, а баща ми бе с цяла артилерия. Тогава живеехме на летището в Граф Игнатиево. За мен това беше прекрасен живот, непрекъснато сновях по пистите и много се радвах. Смятах, че е нормално и аз да стана военен. После семейството ми се прибра в София, а баща ми бе назначен в щаба на въздушните сили. Вече тренирах сериозно спортна стрелба. <br /> <br /> Дотогава имах наблюдение само върху двама доктори. Единият беше военен, но беше пострадал и на челото имаше дупка колкото юмрук. Вероятно бе улучен от шрапнел, но пък предната част на мозъка не е много важна и човекът оцелял. Вторият ми спомен за доктор бе училищният във Втора мъжка гимназия. Той беше дебел и говореше бавно. Често се шегуваше, че му няма лявото мъдо. След като завърших, имах сериозни разговори с родителите и те ме убедиха. Като студент продължих със спортната стрелба. Това беше по-сериозното ми занимание, бях добър състезател и имах няколко титли. Изоставах с упражненията и изпитите. Забелязвах, че моите състуденти вече знаеха много неща. Замислих се дали ще ставам доктор, или ще остана спортист. Тогава се намеси съдбата. На една тренировка <br /> <strong><br /> с пистолет си прострелях крака</strong><br /> <br /> Оставаха няколко дни пред републиканското първенство, бях във върхова форма и очаквах да се представя отлично. Тази случка ме изхвърли от отбора и се концентрирах върху учението”, разказа преди 4 години Бояджиев в интервю.<br /> <br /> Той признава, че лекарската професия не го е привличала с нищо. Особено го е отблъсквала мисълта да преслушва пациенти и да пише рецепти. Единственото, което допадало на авантюристичния му характер, било хирургията.<br /> <br /> Девети септември обаче вече е дошъл и семейството му изпада в немилост пред новата власт. Точно тогава уволняват и баща му от щаба като царски офицер. Попада в черната графа - "син на уволнен офицер". “Не бях желан в комсомолските среди и не ме приеха в кръжока по хирургия. Там бяха само децата на изтъкнати "другари". Аз обаче упорито ходех на сбирките на кръжока, а и много бързо се отказаха доста хора, които не ги влечеше това. На мен пък именно това ми беше интересно и почти денонощно стоях там. <br /> <br /> Така ме научиха докторите и сестрите. Смея да твърдя, че малко доктори могат да бият правилно венозни инжекции, а аз го знаех още като студент. Правех различни манипулации, превръзки, участвах в операции. Там научих много неща за професията. Доволен съм, че първата си операция направих още като студент. Имах възможност по време на дежурства да оперирам, а лекарят да ми асистира”, разказваше Бояджиев. <br /> <br /> При разпределението той поискал веднага да започне с хирургията, но “враг на народа” е изпратен на село да се учи като участъков лекар. Там се сблъсква с основите на медицината. Имал участъкова болница с 15 легла и успява да я обзаведе много добре. Прави и много процедури. После се отваря място в околийската болница в Карнобат и там работи 2 г. Точно в Карнобат са първите му сложни хирургически интервенции. <br /> <br /> <strong>Оперирал е дори прободено сърце!</strong><br /> <br /> “Много пъти се замислях дали тази дейност ми харесва. Може да направиш отлично една операция, страхотен шев, но това не се вижда и никой няма да разбере колко си добър. Тогава съдбата отново се намеси. Баща ми почина, аз се прибрах в София за погребението и срещнах колега, който събира отделение за изгаряния и пластика в "Пирогов". И се включих”, обяснява доктор Бояджиев как е станал пластичен хирург.<br /> <br /> За последните години той споделя, че продължава да оперира единствено защото не може да стои вкъщи без работа. “Скапвам се от седене, като нямам ангажименти. Това ме съсипва! На работата съм друг човек - там минават болежките, не се оплаквам от кръста, не ми се вие свят. Освен това чувствам, че мога да оперирам и го правя добре. Допринасям за доброто чувство на хората. <br /> <br /> Мога да премахна някои дефекти, които ги притесняват и не смеят да се показват. Едни хубави гърди например карат едно момиче да разцъфне за цял живот. Същото важи и за жена на средна възраст. Това им връща самочувствието, израстват отново и стават други. Това ме крепи и ме кара да работя. Семейството ми е свикнало и се отнасят с разбиране към моите ангажименти. Не пия алкохол и не пуша, което не ми пречи да се веселя, като има повод. Може би затова ръцете ми не треперят, а вероятно е от стрелбата, окото ми също е безпогрешно, което много ми помага при операциите”, твърдеше преди години д-р Бояджиев.<br /> Съпругата му Стефка е категорична, че думите му са самата истина. “Той беше прекрасен лекар, прекрасен човек и прекрасен съпруг! Много ще ми липсва, макар че си давам сметка, че никой не е вечен. Щастлива съм, че все пак успя да изживее живота си по най-добрия начин и че си отиде на 80 години. Пожелавам на всички да стигнат тази възраст!”, каза Стефка Бояджиева пред репортер на народното издание. <br /> <br /> Опелото на „пластичния хирург на звездите” ще бъда в столичния храм “Свети Седмочисленици”, а погребението - в Централните софийски гробища, където обаче ще отидат само най-близките на Доктора хора. <br /> <br /> <strong>Надежда НЕНОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />