Вълчо Камарашев: Артистът не се пенсионира, той просто… умира!
Джоко Росич, макар и с дръпнат характер, беше човечен вдън душата си
Джоко Росич, макар и с дръпнат характер, беше човечен вдън душата си
<em>Вълчо Камарашев е един от последните мохикани в театралната гилдия, който все още устисква фронта. И духом, и телом. Макар и на 76, виталността му е неподправено младежка, излъчването - свежо, а за специфичния му глас да не говорим. Някогашният харамия-файтонджия от филма „Дело 205. П.К.Яворов”, където с епизодичната си роля спокойно би се класирал за „Оскар”-ите, с изявите си в „13-ата годеница на принца”, в „Комбина”, „Авантаж”, „Тримата от запаса” и пр., ще остане навеки в архива на родната филмография. От старчески недоимък в последните години бай Вълчо се впусна и в руслото на рекламите. От екипа на „Столичани в повече” пък получи като леко „подаяние” ролята на кръчмар. Колкото да не го забравим. <br /> <br /> Репортерът на „ШОУ” потърси емблематичната аркашка-ветеран от Военния театър, за да разбере как и кога умира един актьор. Имаме предвид кончината на Джоко Росич. А бай Вълчо-Кюфтето го е правил това стотици пъти, за радост - само на сцената. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Бай Вълчо, наскоро се спомина и Джоко Росич. Почти ти е набор?! Какви спомени имаш от харамията с възгърления глас?</strong><br /> - Отиде си един великолепен човек, разкошен човек! С дръпнат характер. Когато трябваше да бъде твърд, беше твърд, когато трябваше да бъде мек – беше мек. Вечна му памет!<br /> <br /> <strong>- Като почитатели на Бакхус, сте обърнали заедно не едно и две питиета...?</strong><br /> - Остави чашките, той /Джоко Росич – б.а./ до последно се чувстваше българин. Не бяхме се виждали от две-три години, защото за нас, старите кранти, няма работа...<br /> <br /> <strong>- А къде бяха допирните ви точки с него? Неведнъж сме се засичали с колоритния актьор на пазара в „Ситняково”, а той беше широко скроен човек - хем ще се помайтапи, хем ще го „начука” на някой от опонентите си. Една от „щаб персоните” там, бивш кадър на ЦК на БКП, го е...ваше до немай къде, а Джоко никога не си оставяше магарето в калта. </strong><br /> - Той беше човечен вдън душата си… Допирните ни точки бяха в неговата човещина и справедливост. Друг като него едва ли скоро ще се роди! <br /> <br /> <strong>- А не смяташ ли, че беше един рицар на печалния образ? Толкова драматизъм и… лирика в душата му, такова богатирство, едно невероятно съчетание на сила и нежност...? </strong><br /> - Да, хубаво и точно го каза! Но печално - всичко така трябва да го възприемаме…<br /> <br /> <strong>- В каква кондиция те намирам в момента?</strong><br /> - Добре съм, поработвам все още на моята възраст, а любимата ми фраза е: ”Артистът не се пенсионира, артистът просто умира”. Мога да изиграя роли и на 6-годишни, и на 60-те. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Важното е някой да ти я даде <br /> </strong></span><br /> /горчив смях – б.а./.<br /> <br /> <strong>- А как възприемаш цялата тази порнография, която се излива на талази на талази от телевизионния екран? За филмите да не говорим – там ако няма екшън, продукцията едва ли не е обречена на провал. И новините ни същата стока – убийства, грабежи, насилие, драчене в парламента. Докато чуем добрата новина, ако я има, вече сме каталясали от негативизъм?</strong><br /> - Всичко това не ме удовлетворява, разбира се. Както се шегуваме ние, по-възрастните артисти, по филмите можеш да видиш какво ли не – младите мъже и младите момичета, които се събличат. Липсва им духовното, няма го големият им пример. Младото поколение не знае къде се намира. Кой от тях е гледал филма за Яворов?! Не бива да си режем корените, да забравяме нашето минало!...<br /> <br /> <strong>- Ти цял живот си бил непоправим оптимист. Как смяташ – изконните ни духовни ценности един Божи ден ще се върнат ли?</strong><br /> - Да, надявам се! Доброто винаги ще победи злото.<br /> <br /> <strong>- Но и твоята дъщеря напусна България, засели се в Америка, не успя да устиска като именития си баща, който се чуди и мае как да свърже двата края в родината си. Казвал си, че ти помага финансово, но това не е всичко, нали? Как преживя този факт?</strong><br /> - Кой? – Аз или тя? Родителят страда повече от детето си. От една страна, ми е тежко, че е далече от мен, но пък съм щастлив, че тя се чувства добре там. Там завърши висше образование, има работа… Имам две внучета, с български имена, едното се казва Сашо-Момчил, а другото Николай-Алексей.<br /> <br /> <strong>- С кого последно си пийна сладко-сладко ракийката? Навярно е радост за всеки, който се докосне до един истински българин, чаровен и неподправен, както викат братята сърби – мехлем за душата?</strong><br /> - Днеска на обяд пих една малка ракийка с един мой колега - Сашо Симеонов.<br /> <br /> <strong>- Какво поддържа великолепния ти дух, който носиш в себе си? Явно там гори някакъв огън, който никога няма да загасне, нещо необяснимо?</strong><br /> - Не мога да ти кажа, много неща съм видял в живота си, не мога да ги забравя, така че…<br /> <br /> <strong>- Храмът на Мелпомена, особено в столицата, в последно време е препълнен със зрители, което е добро. Къде виждаш стойностните и нестойностните неща в театралните зали?</strong><br /> - Малко ми е трудно да ти отговоря. Виждаш, че много театри в страната загиват, и киното ни е на същия хал. Американците снимат по 500-600 филма на годината, а с тоя орязан държавен бюджет ние как да снимаме?! Вече ти казах – да не забравяме корените си, и хубавото, и лошото. Трябва да живеем!<br /> <br /> <strong>- За последните 25 години много глупости се извършиха в държавата ни, една от тях е, че продадохме „Бояна” на американеца Дейвид Варод. Баща ми беше заместник постановъчната част на ДТ „Димитър Димов” в Кърджали, водил ме е в полите на Витоша, където като база и снимачни площадки - като архив притежавахме нещо уникално! Та това беше нашенският Холивуд, а, вместо да го съхраним, днес го отстъпваме за жълти стотинки на всеки, който го поиска?</strong><br /> - Били сме принудени, защото не сме имали средства. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Глупост на глупостите!<br /> </strong></span><br /> Не само аз, но и много мои колеги съжаляваме много.<br /> <br /> <strong>- Познаваме се отдавна, имам вътрешното усещане, че все още носиш в себе си една роля, която не си изиграл, и докато не постигнеш лелеяната си мечта, няма да се явиш пред Всевишния?</strong><br /> - Разбира се, с много роли съм се срещал, но и за много мечтая. Но ние, артистите, сме като младите булки – трябва да ни избират.<br /> <br /> <strong>- Винаги звучиш чаровно, на което искрено ти се радвам. Открий поне едно зрънце от душата си, което ти дава сила?</strong><br /> - Не знам откъде идва. Започнах от Бургас с Леон Даниел, след това с много интересни хора се срещах, не мога да ги забравя. Както и мен никой не ме забрави, слава Богу!<br /> <br /> <strong>- А за реклами не те ли търсят? Ти си един характерен образ, който винаги би се котирал?</strong><br /> - Сега вече има друга мода, търсят по-младите. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Може би вече съм изчерпан </strong></span><br /> <br /> /звучен смях – б.а./. Нещата се променят.<br /> <br /> <strong>- И на финала, кои са най-големите ти въжделения?</strong><br /> - Късно ми е вече да кажа... Радвам се единствено на усмихнатите хора. Нищо повече не ми трябва!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги АНДОНОВ</strong><br />