Лъвовете на „Лъвов мост” са паметник на обесените тук българи
Реката се наричала Канла, което ще рече „кървава”
Реката се наричала Канла, което ще рече „кървава”
<em>Тези, които бързат да минат на светофарите при „Лъвов мост” в София, запътени към Централна гара или Централната автогара, нямат време да погледнат бронзовите фигури. Малцина знаят, че те са поставени там не просто като украса, а като символ и спомен от времето, когато тук се издигали бесилки. </em><br /> <br /> Защото пред моста бил мегданът, на който са бесели престъпниците срещу империята. Тук са виснали на бесило през 1876 г. копривщенците Стойчо Рашков и Тодор Малеев, участници в Априлското въстание. Тук е обесен през 1877 г. книжарят Георги Стоицев, псалт в черквата „Св. Крал”. Всъщност били осъдени четирима книжари за разпространение на бунтовна литература, но само трима обесили (четвъртият се спасил по чудо): за Стоян Табаков направили бесилка близо до дюкяна му в местността „Капана”, а Никола Чолака обесили на вратата на книжарницата му. <br /> <strong><u><br /> По това време това е „Шареният мост”, </u></strong><br /> <br /> защото в традицията на източното изкуство е нашарен с червени и жълти линии. Построяването му е свързано с името на някогашния имотен турчин Халил Сали Ефенди. Наричали го „Лудият Халил” и този му прякор не е случаен. Едно лято реколтата била много добра и се разчуло, че Халил купува слама. Шопите му возели кола след кола, той никого не връщал, макар че всички се чудели защо му е на този лудньо толкова слама, че и пари дава за нея. Той на всички отговарял: „Заман саман сатар” – „Времето продава сламата”. На другата година реколтата била по-лоша и шопите идвали да си купят от Халил слама. И той продавал – с голяма печалба. С парите съградил този мост, като от двете страни сложил два красиво написани надписа. На едната страна: <br /> С време продадох, мост създадох. На другата, по традиция, сложил текст от корана: <br /> <br /> <u><strong>Дето няма чешма – сътвори чешма, дето няма мост – сътвори мост!</strong></u><br /> <br /> От този надпис навярно подсетен, Стойчо Рашков извиква на турски, преди да му метнат въжето: „Дето има бесило – сътвори свобода!”.<br /> <br /> Има стари снимки на Шарения мост, които дават приблизителна представа за тази част на града по това време – от едната страна са турски гробища, от другата - ниски, паянтови къщета и дюкяни, криволичеща улица, волски коли, в дъното – минарета... Идеята за „Лъвов мост” възниква у пловдивския книгопродавец и културен деятел Хр. Г. Данов като идея за паметник на четиримата софийски книжари веднага след Освобождението. Тя била подкрепена и от видни софийски общественици и политици. Проектът бил на Вацлав Прошек, братовчед на братята Прошек, на които дължим и Орлов мост, изпълнението е на фирмата „Братя Прошек”, макар да има сведения и участие на „ Тодор Велян и сие” под ръководството на инж. Конт. Проектът предвиждал да бъдат включени и други мемориални елементи, освен Лъвов мост, например изграждането на голям кръгов площад, на отделни паметници, но... изглежда, не са стигнали парите или ентусиазмът... <br /> <br /> Лъвовете са изработени от виенската фирма „Ваагнер Биро” и още тогава се пуснала приказка, че лъвовете са нарочно оставени без езици, за да не кажат колко пари от отпуснатата сума (260 хил. златни лева) са пропилени не по предназначение.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />