Бай Сава Джеврев, най-дългогодишният шофьор на Борис ІІІ: Царят беше отровен, та той си беше здрав и прав!
В тази кислородна бутилка, дето е дишал от нея в самолета, или е имало нещо друго, или пък си е била направо празна
В тази кислородна бутилка, дето е дишал от нея в самолета, или е имало нещо друго, или пък си е била направо празна
<em> На 30 януари т.г. се навършиха 120 г. от рождението на цар Борис ІІІ. За историците той е личност с положителен и негативен знак, но си остава един от сериозните държавници на България. </em><br /> <br /> Когато търсих в архива на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" материали за хора от Дряново и Дряновския край, се натъкнах на един интересен факт от книгата "Аз бях до Негово величество" на Сава Джеврев. Самият автор разказваше в нея, че е най-дългогодишният шофьор на цар Борис Трети, а в биографията му се споменаваше, че родителите му са от именития род Джевреви от Дряново. Знам, че братя Джевреви са били активни участници в Априлското въстание и членове на Дряновския таен революционен комитет. Ето какво разказва Сава Джеврев за последните дни на Борис ІІІ. <br /> <br /> „Много пъти с Царя сме правили екскурзии по нашите прекрасни планини. Качвали сме се на витошкия първенец Черни връх, на Юмрукчал в Стара планина (сега връх Ботев) на кон, на рилските върхове Мусала, Грънчар... На Козята стена в Стара планина сме ходили за еделвайси. <br /> <br /> <u><strong>С Негово Величество сме правили такива преходи по планините, каквито човек с болно сърце никога не би издържал</strong></u> <br /> <br /> До фаталната си трета среща с Хитлер Царят никога не беше се оплаквал от сърце. А с него сме се катерили къде ли не по балканите! След като взех Н. В. Борис III последния път от летището, го оставих в двореца, заедно с генерала. <br /> <br /> На другия ден, във вторник, той отиде при сестра си Евдокия. Тя беше в градината, нещо си копаеше там. Двамата поприказваха 15-20 минути. После Евдокия изпрати Царя до колата и вече сядайки до мен, си довърши приказката. Сестра му каза: „Ще трябва да отидеш до Чамкория, защото и на мен не ми харесва това нещо със сърцето”. Негово Величество й обеща още на другия ден да тръгне за Рила. И наистина, в сряда тръгнахме за Чамкория с Царя, Княза, със Свилен Николов и майор Бардаров. Балан беше също с него. На другия ден всички се качиха на Мусала. В четвъртък дойде Царицата с децата. Царят вече се беше върнал от Мусала. Той започна да се разхожда със семейството си из околностите. <br /> <br /> В понеделник Царят слезе в София заедно с другия шофьор и със Свилeн Николов. Казал, че ще се върне на обяд. На обяд не се върна. Вечерта пак телефонирал, че има работа. И така – все не се връща... На другия ден, във вторник, бях до гаража само по риза. <br /> <br /> Имаше хубаво слънце. И по едно време гледам – насреща ми тича, също по риза, княз Кирил. Карай, вика, бързо за София!. Дори не ми даде да си взема документите. Седнах веднага зад волана и излязохме от задния пряк път. Принцът само ми нарежда: „Давай, давай...” , а той винаги, като съм го возил, не искаше да карам бързо. Случвало ми се е даже, когато Царят е там, да вика „Давай!”, а той седи зад мен и ми шепне на лявото ухо: „По-леко” и ме тупа по рамото.<br /> <br /> <u><strong>Искърското дефиле го минах на две колелета </strong></u><br /> <br /> Още ми настръхва косата, като си спомня това пътуване. Защото князът постоянно ме подканяше да карам колкото мога по-бързо. Стигнахме двореца. Веднага ми направиха впечатление двамата полицаи на вратата. Друг път като идваме, тъй като блъсната при отварянето, вратата така издрънчаваше, че на „Александър Невски” камбаните се разхлопваха. Сега обаче и двамата държат внимателно портата да не хлопне. Гледам и не разбирам какво става... А князът слезе от колата и тичешком влезе в двореца. Отидох си в гаража. Там всички омърлушени, навели глави. Тогава научих, че Царят е болен. Професори идвали при него от Австрия. В четвъртък или петък чак бяха известили Царицата, че Негово Величество е много болен, и тя слезе от Чамкория. Но беше вече късно. Тя дошла при Царя и го попитала нещо, но той не могъл да й отговори. В събота към обяд му се подобрило малко положението. Казаха, че германските професори са донесли някакъв апарат, но и те не можеха да помогнат. Все се надявахме..., но в събота, Света Богородица, на 28 август 1943 г. в 16 часа и 22 минути той издъхна. <br /> <br /> <u><strong>С Царицата така и не можаха да си кажат и една дума</strong></u><br /> <br /> Княз Кирил може да си е поговорил с него. Но така и не се чу какво точно са си казали насаме двамата братя. Евдокия по това време беше в Чамкория. На нея също не бяха казали, че Царят е болен. Сигурен съм, че Негово Величество беше отровен! Та той си беше здрав и прав! В тази кислородна бутилка, дето е дишал от нея в самолета, или е имало нещо друго, или пък си е била направо празна. Но нещо, което е причинило смъртта му, несъмнено е имало!<br /> <br /> <br /> <strong>Любомир ДИМИТРОВ (Бахчеванов) </strong><br />