Александър Балкански: Лицето ми беше обезобразено - цялото е в пластични операции!
Циркът ще има собствена линейка, както имаме пожарна кола
Циркът ще има собствена линейка, както имаме пожарна кола
<em>Директорът и създател на “Цирк Балкански” Александър Балкански-старши започва кариерата си на акробат на 1 април 1950 г. и я приключва през 2007 г. на 65-годишна възраст, когато къса ахилесово сухожилие. Но неговият живот е неразделно свързан с мъките и радостите на цирка. Ето какво сподели доайенът на прочутата фамилия специално за в. “Доктор”.</em><br /> <br /> <strong>- Г-н Балкански, разбрах, че давате благотворителни представления за болни, инвалиди, социално слаби. Разкажете повече за това.</strong><br /> - Още създателят на нашата циркова фамилия Джозеф Джонтини е със звание кавалер, дадено от руския цар Петър за благотворителна дейност през 1850 г. И сега имаме Благодарствена книга от 1000 страници с писма от домове за сираци, от болни деца, на които сме дали мигове на радост. Даваме благотворителни представления във всеки град, в който гастролираме, даже и в чужбина. Имахме гастроли в Турция под егидата на тяхната конфедерация на инвалидите. Тогава през цирка ни минаха 30 000 души инвалиди, без да платят един лев. В Израел играхме пред 16 000 деца инвалиди. В столицата на Израел - Ерусалим подарих два спектакъла за всички деца сираци и хора, останали инвалиди след атентати. На самата премиера в Ерусалим, един час преди спектакъла, на автобусната спирка пред цирка стана атентат с най-малко 70 пострадали. Мислех, че ще отменят спектакъла, а стана обратното. Хората идваха с благодарност. Кметът на Ерусалим излезе на манежа да ми благодари за това, което направихме там. <br /> <br /> Най-скъпият ми спомен от благотворителен спектакъл е в израелския град Петах тиква. Там се намира най-голямата детска болница за ракови заболявания. Оказа се, че площадката, на която трябваше да строим цирка, е собственост на болницата. Споразумяхме се с директора й да дадем безплатно представление за децата, а те да ни предоставят площадката. В уговорения четвъртък, в който трябваше да дойдат болните деца в цирка, директорът ми се обади, че много от пациентите му са настинали или са хванали вируси и че не могат да излизат от клиниката. Тогава помолих да дойда лично. Като влязох във фоайето, видях огромен кръг, около който се издигаха етажите нагоре и образуваха цилиндър, към който гледаха прозорците на болничните стаи. Веднага ми стана ясно - тук ще направим представлението и няма нужда дечицата дори да излизат от стаите си. Сглобих една портативна 50-минутна програма и настана такава радост. Никога няма да забравя щастливото лице едно момиченце без един косъм на главата, вероятно от химиотерапията. Главният лекар я беше прегърнал. Директорът на болницата ми каза: “Виждаш ли това дете? Гледай колко е щастливо и как се радва. Вярваш ли ми, че утре вече няма да е живо.” Ето това е най-голямата награда за нас. <br /> <br /> <strong>- Вие лично претърпели ли сте някакъв инцидент в цирка?</strong><br /> - Разбира се. Инцидентите и травмите са част от нашата професия. На седмо число, седми месец, 1977-ма година - четири седмици - паднах от трапеца на мозайката от 11 метра височина по време на репетиция и останах жив. Господ реши така, запази ме. <br /> <strong><br /> - Какви бяха пораженията по тялото ви?</strong><br /> - Много - разкъсвания на устата, на брадата, на окото. Цялото ми лице е в пластични операции, защото беше обезобразено. Плюс това <br /> <br /> <u>от падането имах осем счупени ребра </u><br /> <br /> и два счупени прешлена. Счупените прешлени в гръбнака ги откриха чак след три месеца при случаен преглед. Трябваше да се направи някаква рентгенова снимка и тогава се видяха счупванията. Но гръбначният мозък беше невредим. Просто късмет.<br /> <br /> <strong>- Къде ви лекуваха?</strong><br /> - В “Пирогов” и във Втора градска болница. Там бяхме зачислени цирковите артисти. Но тогава нямаше тази модерна апаратура, с която да се видят всички увреждания.<br /> <br /> <strong>- Колко време ви трябваше, за да се възстановите?</strong><br /> - На третия ден, след като излязох от “Пирогов”, се качих на трапеца, а след месец вече работех. <br /> <strong><br /> - Имате ли доктор в цирка?</strong><br /> - Всеки от трупата е здравноосигурен и ако стане нещо, ходи на лекар. Нямаме специален доктор за трупата. Едно време имаше цирков лекар, когато циркът беше държавен. Сега за спектаклите по градовете винаги нося покани за “Бърза помощ”. Така всеки ден има по двама души лекари на спектакъл - хем гледат и се забавляват, хем, ако стане нещо, оказват първа медицинска помощ. Ние сме третият цирк в Европа, който има собствена пожарна кола. От следващата година ще имаме и собствена линейка. <br /> <br /> <strong>- Това означава ли, че ще назначите и медицински екип?</strong><br /> - Вероятно ще наемем фелдшер, колкото да закара пострадалия до спешното отделение на някоя болница.<br /> <br /> <strong>- Как се чувствате на 70 години?</strong><br /> - Чувствам се като на 40. Циркът ми поддържа духа. Имам много мои колеги и приятели връстници, които ме деморализират с техния външен вид. До тях изглеждам като младеж. Голямата ми любов към цирка, всеотдайността ми към това изкуство, към работата, към творчеството ме поддържат млад. <br /> <br /> <strong>- А вашата майка акробатка Лола Орландо Малеволти жива ли е?</strong><br /> - Да, жива е - на 98 години е. Миналата година <br /> <br /> чичо ми - брат на майка ми - почина на 105 години<br /> <br /> Дълголетието на майка ми също се дължи на цирка. Тя живее в санаториум в кв. “Горна баня” при много хубави условия, с постоянно наблюдение на лекар, медицинска сестра. Сама майка ми не може да се грижи за себе си, нито имам възможност лично да я гледам. Но когато ходя при нея, след първото “Здравей, Сашко. Как си?”, веднага пита какво правим в цирка и само за това говорим. Тя игра до 58 години, а след това за дълго беше педагог и учител в цирка. <br /> <br /> <strong>- Как ще коментирате забраната на животни в цирка?</strong><br /> - Случайно разбрах, че преди 7 години Народното събрание е гласувало закон за забрана на животните в цирка, който влиза в сила от 2015 г. Било е по някаква европейска директива. Надявали са се за 7 години да измрат всички циркови животни. Но това не стана - напротив, из цирковете по цяла Европа нарочно се наплодиха всякакви екзотични видове. Създателите на закона не са си дали сметка, че цирковите ни животни не са взети от дивата природа, а са родени в цирка. Те не са примати и диви бозайници. Лошото е, че нашият закон не разделя животните на екзотични, диви и домашни. А тези, които обвиняват дресьорите в нехуманно отношение към животните, ще попитам: “Кое е по-хуманно - дресура на 12 прасета или отглеждането им, за да ги заколиш и изядеш?!”<br /> Законът е несправедлив и защото лишава от препитание дресьорите. У нас има четири поколения дресьори, които трябва да си сменят професията или да отидат да работят в други страни. <br /> <br /> Знам едно: цирк без животни не е цирк. Ще напиша възражение до Народното събрание, до премиера и до министъра на културата. След като получа тяхното становище, ще реша какво да предприема. Давам си сметка, че завеждането на дело изисква много пари и време. Ще търся помощ и от Европейската асоциация на цирковете. “Цирк Балкански” има вече три сценария за програми без животни, за да се адаптираме към тази нова ситуация. Не е проблем да работим в чужбина, защото имаме италианско гражданство. Но аз се върнах в България, за да възродя българския цирк и посветих живота си на тази кауза.<br /> <br /> <strong>- Какво ново в “Цирк Балкански”?</strong><br /> - Сега показваме за последно програма с дресура на тигри и лъвове, с красива дресура на аржентински папагали и за първи път в България дресура на хипопотам - едно от най-опасните и силни африкански животни.<br /> <br /> Колелото на смъртта вероятно няма да се играе скоро, защото синът ми Николай и снаха ми, които участваха в този номер, се сдобиха с дъщеря Натали преди две седмици. Под въпрос е дали изобщо ще се възстанови този номер, защото това им е третото дете, а Николай иска четвърто и дори пето. Циркът се крепи на фамилията. Всичките ни деца тренират, учат цирковото изкуство, получават и висше цирково образование. Само така циркът ще върви напред и традицията ще се запази.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Мара КАЛЧЕВА </strong></em> <br />