Не си измисляй виртуална съперница
Не воювай със сянка! Ако в поведението на любимия ти няма никакви признаци на изневяра, не насилвай въобрaажението си, иначе ще превърнеш в ад и своя, и неговия живот
Не воювай със сянка! Ако в поведението на любимия ти няма никакви признаци на изневяра, не насилвай въобрaажението си, иначе ще превърнеш в ад и своя, и неговия живот
Има анекдот, в който ревнивата съпруга казва на мъжа си: “Да, аз не намерих върху дрехите ти следи от червило, нито чужд косъм, но колана на предната седалка на колата ти е дръпнат така, че да поеме фигура два пъти по-слаба от моята!”<br /> <br /> Когато чуя този виц, си спомням историята на една моя пациентка, Мария. Тя се омъжила сравнително късно, на 31 години. Не се смяташе за умна и красива, казваше за себе си, че е “средна ръка”. Преди да срещне Владо, дори си мислела, че ще остане сама. Той бил разведен и също сам. Оженили се. Той не пиел, не пушел, не хойкал, държал се прекрасно. Имат тригодишно момченце.<br /> След това научила от тяхна обща позната, че мъжът й много обичал първата си съпруга. Нели била голяма красавица, но му изневерявала и сама го напуснала. “Може би той се е оженил за мен, за да забрави нея! - започнала да вайка Мария, и тази мисъл на й давала покой. Успяла да разбере името на бившата съпруга, намерила телефона й, позвънила. Вдигнала бившата тъща на мъжа й и казала, че дъщеря й се е омъжила и е напуснала жилището. Мария се представила за далечна приятелка на дъщеря й, поискала новия телефон и адрес на Нели. Няколко дни се колебала, след което решила да позвъни. Но когато чула гласа на Нели, замълчала.<br /> <br /> Какво е постигнала с това? Само е измъчила душата си. Въпросната "добре осведомена" позната й била казала, че "онази" била красива, а сега Мария чула и чувствения й глас и нарисувала в съзнанието си фатална красавица, истинска прелъстителка. Обладана от тези мисли, тя решила все пак да види “съперницата” си. Обявила, че заминава при майка си, цял ден седяла на детската площадка пред блока на Нели, но така и не я видяла. После отново позвънила и отново чула гласа й, а накрая, изпитвайки огромен срам и разкаяние, се върнала у дома. Независимо от това продължила да смята, че Нели може да й отнеме съпруга. Продължила да рови и открила, че Нели е седем години по-млада от нея, че няма деца, но дори фактът, че тя самата е родила син на Владо, не я успокоявал.<br /> <br /> Веднъж, уж между другото, Мария попитала мъжа си дали пази снимки от първата си сватба. “За какво са ти?” - изненадано попитал той, на което тя отвърнала, че просто й е любопитно. Като не намерила снимки, започнала да разпитва онази позната и тя обрисувала Нели в ярки краски. Дори добавила, че мъжете били луди по нея и че Владо никога нямало да се откаже от нея доброволно. Мария се оказала на ръба на нервен срив. Започнала да мисли само за това, как бившата половинка на съпруга й ще се опита да си го върне, и това не й давало покой.<br /> <br /> Мария станала тъжна и затворена, често плачела. Повече не търсила Нели, но така и не могла да я избие от главата си. Забелязвйки промяната в поведенето й, Владо се разтревожил, но тя не посмяла да му каже истината. След това забременяла, мъжът й бил щастлив. На нея обаче й било все едно, въпреки че преди много искала второ дете. Гинекологът забелязал потиснатото състояние на пациентката и се опитал да разбере причината - семейни проблеми, нежелана бременност или нещо друго? Отговорът бил, че и двамата искат детето и че между тях всичко е наред. Тогава лекарят я посъветвал да се консултира с психолог, защото в това състояние не бивало да ражда. Аз потвърдих диагнозата: тя се нуждаеше от антидепресанти, а при бременност те са противопоказни.<br /> <br /> Мария плачеше и не се съгласяваше, опитваше се да скрие истината и от мен, казваше, че не знае защо й е толкова лошо. Едва по-късно призна. Когато причината е ясна, е по-лесно да се пребориш с нея. Депресията, възникнала след психическа травма или в резултат на продължителна психотравмираща ситуация, се нарича реактивна. Ако се установи причината, може да се мине и без антидепресанти. Аз предполагах, че при Мария тя е безпричинна - така наречената ендогенна депресия, каквато е налице при редица психически заболявания. Такова нещо с психотерапия не се лекува - необходимо е продължително стационарно лечение.<br /> Като разбрах причината, въздъхнах с облекчение. Искрено ми беше жал за тази жена, която плачеше непрестанно. Помолих я да доведе съпруга си. Двамата дойдоха при мен заедно. Когато Владо разбра за какво става дума, наистина много се изненада. “Ако знаех! Та Нели на малкия пръст на Мария не може да стъпи! А онази, дето е наприказвала тези неща на жена ми, винаги е била нещо като сводница на Нели”. После Владо се обърна към жена си и я попита: “Искаш ли наистина да видиш тази “красавица”?<br /> Лично той нямаше никакво желание да вижда бившата си съпруга. По принцип мъжете са реалисти, те живеят с настоящето, а не със спомените си и не обичат да се връщат назад.<br /> <br /> Като лекар искам да кажа на жените: не си измисляйте виртуална съперница! Ако в поведението на любимия ви няма признаци за изневяра, не ровете из собственото си въображение, иначе ще превърнете и своя, и неговия живот в ад. Гонете от себе си всички “доброжелатели”, които ви казват неприятни неща, отнасяйте се към техните откровения критично. Кажете си: “Това не е истина, тя ме лъже, защото ми завижда. Несъзнателно ме ревнува и иска да развали семейството ми”.<br /> <br /> Склонност към създаване на виртуална съперница е присъща на подозрителните и мнителни жени, които имат занижена самооценка. Смятайки себе си за по-лоша от другите, такава жена непрекъснато мисли, че ще разочарова мъжа си, че той ще я разлюби и ще я напусне.<br /> <br /> Обикновено съперниците съществуват само във въображението на страдащите от подозрителност жени. Понякога, разбира се, мъжът наистина може да се окаже неверен, но съпругата не ревнува реалната жена, с която той й е изневерил, а нищо неподозираща или виртуална съперница. А знаете ли до какво води това? До отчуждаване на съпрузите. В подобни случаи жената преди всичко трябва да търси причината в себе си, а не навън - може би често тя вдига скандали без причина или не обръща внимание на външността си и така неволно подтиква мъжа си към изневяра. А това вече наистина е опасно.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ХВАНИ ЮЗДИТЕ НА РЕВНИВЕЦА</strong><br /> Психолозите различават три типа ревност. Може би техните коментари ще ти помогнат да разбереш партньора си</span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Опитът е дете на трудни грешки</strong></span><br /> <br /> Когато твоят мъж е бил малко момче, родителите му не са се притеснявали пред него да се обвиняват взаимно във всички смъртни грехове, включително в изневери. Майка му постоянно е пребърквала джобовете на баща му, той пък й е звънял в службата в най-неочаквано време. Момчето е пораснало и първата му приятелка го е напуснала заради най-добрия му приятел. То е наблюдавало личния живот на приятелите си и все повече се е убеждавало, че вярност няма.<br /> <br /> <strong>Твоите действия</strong><br /> Старай се да не се шегуваш с него на тема любовници. Например ако си се забавила у приятелката си, на въпроса му "Къде беше?" не бива да отвръщаш игриво: "С любовника си, разбира се!" Той прекалено сериозно приема такива шеги.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оглеждам се в теб като в огледало</strong></span><br /> <br /> У някои мъже ревността възниква като защитна реакция. На него не му е чиста съвестта и той пренася върху теб своя начин на мислене и постъпките си. Това невинаги става съзнателно, най-често партньорът ти сам не разбира какво прави.<br /> <br /> <strong>Твоите действия</strong><br /> Най-напред си дай сметка доколко са все още силни вашите чувства. Може би у него те отдавна са угаснали. Ако си сигурна, че любовта може да се върне, постарай се да не правиш глупости и да не му отмъщаваш със същото. Иначе всички шансове ще са нулеви.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Комплексът на Отело</strong></span><br /> <br /> Това е съвсем клиничен случай. Мъжът или е така патологично привързан към теб, че самата мисъл, че може да погледнеш друг, му причинява почти физическа болка, или той просто е по природа страшен собственик. Впрочем обикновено такива мъже изобщо не се отнасят към спътничките си грижовно и трепетно, но при това се държат като кучето, което нито яде кокала, нито го дава другиму.<br /> <br /> <strong>Твоите действия</strong><br /> Старай се да не реагираш на обвиненията и не се впускай в обяснения. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече претенции ще има той към теб.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />