Кошмарни сънища вещаят катастрофи
Известни са немалко случаи‚ когато по тайнствен начин най-обикновени хора узнават предварително за наближаваща трагедия
Известни са немалко случаи‚ когато по тайнствен начин най-обикновени хора узнават предварително за наближаваща трагедия
<em>Най-често такава информация идва във вид на пророчески сън. Но невинаги.</em><br /> <br /> На 21 октомври 1966 година в Уелс‚ в малкото миньорско градче Аберфън, се случва страшна трагедия - натрупалата се в течение на много години конусообразна купчина пръст от негодна руда‚ която извличали от въглищната шахта‚ внезапно се срива и затрупва училището. Загиват повече от 140 души‚ в това число 128 ученици.<br /> <br /> Няколко седмици след трагедията от различни кътчета на Великобритания постъпвали съобщения‚ че някакви хора по загадъчен начин били предвидили това събитие. Британският психиатър доктор Дж. С. Баркър събрал и анализирал 35 такива съобщения. <br /> Едно от тях пристигнало от майката на ученичка‚ загинала под руините. Жената написала на психиатъра‚ че ден преди трагедията дъщеря й изведнъж‚ без видима причина‚ заговорила за смъртта и започнала да убеждава майка си‚ че изобщо не се бои от нея. Жената била твърде озадачена‚ опитала се да отвлече дъщеря си с други разговори‚ за да разбере защо изведнъж момичето така се е заинтересувало от тази “недетска” тема.<br /> <br /> Снощи сънувах сън - отговорило момичето. - Отишла съм в училището‚ а него го няма. Цялото беше затрупано от една грамадна купчина от нещо черно.<br /> <br /> Момичето тръгнало към училището‚ а след два часа загинало заедно с останалите деца.<br /> <br /> Жена на средна възраст от град Плимут съобщила в писмо до доктор Баркър следното:<br /> <br /> “Разбрах за катастрофата в навечерието на този ден‚ когато тя се е случила. Видях я насън и разказах за това на своята съседка сутринта‚ значително по-рано от момента‚ в който предадоха страшната новина по радиото.<br /> <br /> Отначало видях стара училищна сграда‚ закътана в долината‚ след това уелски миньор‚ после лавина въглища‚ устремена надолу по стръмния склон. Долу‚ в подножието му‚ стоеше малко момченце и по лицето му се виждаше‚ че е изплашено до смърт. В следващия момент видях как пристигат спасителните отряди. Струваше ми се‚ че лавината не беше помела момченцето и то беше останало живо.”<br /> <br /> По-голямата част от случаите‚ изследвани от доктор Баркър‚ представляват пророчески сънища‚ които обикновено се явяват на хората няколко дни, понякога цяла седмица преди катастрофата.<br /> <br /> В съботното утро на 1 юни 1974 година мисис Лесли Бренън‚ самотна възрастна дама‚ седяла в гостната на дома си и гледала филм по телевизията. Той бил скучен‚ но мисис Бренън решила да го изгледа докрай. Внезапно филмът бил прекъснат. Тя помислила‚ че за пореден път ще излъчат някоя дошла й до гуша досадна реклама‚ съпроводена както обикновено с отвратителна модерна музика. Но вместо реклама на екрана в пълна тишина се появил текст. Бил извънреден информационен бюлетин‚ в който се съобщавало за силен взрив в съседния град Фликсбъро. Бил избухнал химическият завод на фирмата “Нипро”‚ където изготвяли полуфабрикати за производството на найлон. Съобщили още‚ че при взрива са загинали няколко души.<br /> <br /> Около обяд при мисис Бренън дошли две нейни приятелки и тя ги попитала дали са чули за аварията в завода‚ а те отговорили‚ че не са. Но те нямало и как да чуят за нея‚ както и никой друг човек на света‚ защото в действителност взривът в завода се случил значително по-късно - в 16‚53 часа. Загинали 28 души, а няколко десетки били ранени. Когато тези три жени чули в новините подробностите за трагедията‚ решили‚ че журналистът просто е объркал времето на събитието. Но след като прегледала материалите‚ публикувани на следващата сутрин‚ мисис Бренън се уверила‚ че вечерта по телевизията времето е било посочено точно.<br /> <br /> Мисис Бренън не можела да намери никакво разумно обяснение на своята загадъчна “прозорливост”. Вероятно‚ седейки сутринта пред телевизора‚ тя в някакъв момент е задрямала. Но каквото и да се е случило‚ тя е преразказала на своите приятелки съобщението за взрива в завода почти пет часа преди той да се случи!<br /> <br /> Една от най-големите катастрофи в историята на американската авиация става на чикагското летище “О’Хейър” на 25 май 1979 година. Този ден авиолайнерът на компания “Америкън Еърлайнз” рухва на земята скоро след излитането и хората на борда му загиват. За всички американци тази трагедия била тежък удар и‚ разбира се‚ нещо напълно неочаквано. За всички‚ освен за един човек - Дейв Бът‚ който работел в компания за даване на коли под наем. Мъж на средна възраст‚ който живеел в град Синсинати‚ щата Охайо‚ а интересното е‚ че‚ като се започне от 16 май‚ Бът всяка нощ сънувал тази катастрофа във всичките й подробности.<br /> <br /> “Сънят започваше с това - пише той в своето съобщение‚ - че аз стоя край едноетажно тухлено здание‚ в което като че ли е разположено училище или малко предприятие. Пред себе си виждам голямо равно поле. Зад зданието минава шосе‚ а от него към самия вход на сградата води пешеходна алея с дървета от двете страни. Съдейки по положението на слънцето върху безоблачното небе‚ денят започва да клони към края си. След това над полето‚ невисоко над земята‚ се появява голям самолет. Аз знам‚ че това е тримоторен реактивен авиолайнер DC-10 на компания “Америкън Еърлайнз”. Той е достатъчно близо до мен‚ но странното е‚ че почти не чувам шума от двигателите му. У мен възниква усещането‚ че нещо не е наред. Внезапно самолетът започва да се накланя към дясното си крило и едновременно с това да губи височина. Наклонът се увеличава‚ самолетът се обръща “по гръб” и остава в това положение‚ след което с плоската си страна пада на земята. Раздава се оглушителен взрив‚ след това звукът стихва и аз се събуждам.”<br /> <br /> Този сън се повтаря девет пъти, всяка нощ до 25 май. Именно тогава‚ в 15.03 злополучният самолет излита от летището в Чикаго. Веднага след това единият от двигателите му отказва‚ той рязко губи височина и пада върху изоставеното летателно поле‚ близо до аеропорт “О’Хейър”. Очевидци на катастрофата свидетелстват‚ че самолетът летял почти безшумно. След това дясното му крило се отпуска надолу‚ той започва да пада‚ като едновременно с това продължава да се обръща около надлъжната си ос. Самолетът се удря в земята с лявото си крило‚ врязва се в празен хангар и се взривява. Пламъците от експлозията се издигат на повече от 100 метра височина.<br /> <br /> Когато зловещото съновидение започнало да се повтаря‚ Бът съобщил в администрацията на компания “Америкън Еърлайнз” и в Управлението на въздушните превози на летището в Синсинати‚ но и двете учреждения не реагирали. Тогава той се обърнал към Федералната авиационна агенция. Там го изслушали внимателно и записали всичко. Записките били предадени на Института по парапсихология в град Дъръм‚ щата Северна Каролина‚ където специалистите се заели с изучаването на този загадъчен случай.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />