Мая Бежанска: 2 пъти са ме обирали! Беше ужасно!
Притеснявам се да изляза по жартиери и високи токчета на сцената
Притеснявам се да изляза по жартиери и високи токчета на сцената
<em>Мая Бежанска е родена в Благоевград през 1972 г. Завършва НАТФИЗ със специалност „Атьорско майсторство за куклен театър”. Освен актриса в миналото си Мая е известна и с изпълнението на емблематичната песен „Обичам те, мила” – заедно със Стефан Вълдобрев и Камен Донев. Поредното предизвикателство пред симпатичното миньонче се нарича „Като две капки вода”. Шоуто, в което до момента я принуди да влезе в образите на Мадона, Лейди Гага, рапъра Криско и на… самата Едит Пиаф! Какво обаче се крие зад широката усмивка на Мая и доколко тя е подготвена за подобен стрес, научаваме от самата нея:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- За щур човек като теб, какво предизвикателство се оказа „Като две капки вода”?</strong><br /> - Ами… бутонът на късмета! (смее се) Откакто сме започнали, вече няколко поредни лайфа влизам в образи с много танци, пеене, енергия, на едни млади жени… Мадона, Лейди Гага… <br /> <br /> <strong>- След като ти се падна абсурдният късмет да влезеш в образа на Криско, малко след изпълнението ти в един форум мненията бяха направо ударни – че ти, едва ли не, пееш в пъти по-добре от… оригинала?!</strong><br /> - (смее се) Стига бе, не е истина! Явно ми се е получило добре въпреки, както го нарече ти, абсурдния ми късмет. Не говоря точно за този изпълнител, но има такива, които са наистина трудни – и като глас, и като сценично присъствие, поведение. <br /> <br /> <strong>- Казала си на гримьорите и стилистите, че за нищо на света не искаш да обуваш високи токчета и жартиери - защо? </strong><br /> - Е, аз не мога да поставя чак такива условия, но принципно съм свенлив човек. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не обичам да си показвам тялото</strong></span><br /> <br /> И в началото, когато си мислех за това участие, знаех, че в даден момент със сигурност ще ми се наложи да прибягна и до нещо подобно - и токче да обуя, и крак да покажа… Но просто ме притеснява. Кара ме да се чувствам некомфортно. Не съм толкова освободена, че да не ми пука, признавам ти го съвсем искрено! <br /> <br /> <strong>- Ето, Нети, например пък, доста често показва крак, излизала е и по жартиери, с оскъдно облекло…</strong><br /> - Е, ами Нети… тя е танцувала и балет. Тя е с прекрасно тяло (усмихва се)и борави перфектно с него. Даже не си и мисля, че нея подобни неща могат да я притеснят, едва ли… но аз действително много се притеснявам. <br /> <br /> <strong>- „Щурак съм!”, това са твои думи – в какво се изразява тази твоя щуротия?</strong><br /> - (смее се) Да, вярно е, че съм такава, мога да се хвърля в него, да скоча през глава, да приема предизвикателството… Нямам притеснения чак толкова какво ще се получи, дали ще се изложа - просто скачам и се пробвам! Проба-грешка и така. Дори и нещо да не ми се получи, продължавам напред. <br /> <strong><br /> - В този ред на мисли какви куриози, какви гафове помниш от сцената? </strong><br /> - Никога не знаеш какво може да стане, докато си на сцената. Играеш, всичко е на живо, нещо от реквизита може да падне, да се счупи, да те спъне, да се удариш… Но ти играеш. Гафове, разбира се, имам много. За какво се сещам сега ли? Последният път, например, когато имах премиера – моноспектакъла „Колекционерката” в Театър 199. В сюжета, докато играя, има един прозорец, който е закачен на две куки. И трябва много внимателно да се подхожда към него, защото и той е основно действащо лице. <br /> <br /> Непрекъснато падаше този прозорец!… И в един период той спря да пада, остана си там, и аз просто забравих за него. И когато падна отново, аз трябваше да реагирам светкавично, но така, че никой да не разбере за гафа. А тези мигове винаги са различни – и актьорът всеки такъв път включва своята импровизация, за да излезе от положение, да намери точните думи, как да го направи… Вълшебно нещо! Не се страхувам от гафа, точно напротив – по-скоро се радвам на това как съм излязла от него.<br /> <br /> <strong>- А контузвала ли си се, докато си на сцената? Наскоро твои колеги ми споделиха атрактивни, но и доста страшнички ситуации на контузии на сцената…</strong><br /> - О, няма шанс да не се случи! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Къса ми се панталон</strong></span><br /> <br /> Пада ми нещо. Забравям си текста, а партньорът отсреща ме гледа и се опитва да ми подаде реплика… Хиляди неща са ми се случвали! Но истината е, че пада голямо жонглиране, чувстваш се като цирков артист!<br /> <br /> <strong>- В началото на разговора ни ти ми спомена емблематичната фраза от песента на Едит Пиаф – „Не! Не съжалявам за нищо!”. Ти изпитваш ли съжаление към нещо, към някого?</strong><br /> - Не! За нищо, наистина. Аз съм преживяла също своите трудни моменти – дали с близки, дали с болести, дали с решения, които съм взимала, пък са се оказвали грешни, от всичко съм имала… Аз, като човек артист имам страшно много моменти, в които съм се затваряла в себе си, по една или друга причина, изпадам си в една депресия. Започвам да си задавам в определени моменти въпроса: има ли смисъл да се продължи с това или с онова, няма ли… Хиляди такива моменти съм имала, ако трябва да бъда честна докрай. И като актьор, и като човек, те двете са все част от мен, не ги деля.<br /> <br /> <strong>- Някои от колегите ви от едно друго поколение често споделят като доминантно чувство в себе си разочарованието, тъгата по дефицитите в родната действителност, усещането, че са недооценени…</strong><br /> - Абсолютно нормално е тези хора да се чувстват по този начин, още повече от позицията на актьори, които са в края на пътя на кариерата си. Лошо е, че се чувстват по този начин, но това е реалността… И те излязат ли веднъж от театъра – край! За тях вече никой не се сеща. Това е самата болна истина…<br /> <br /> <strong>- А притесненията ти за бъдещето – за дъщеричката ти Аглая - големи ли са?</strong><br /> - Аз я подкрепям напълно и вярвам, че тяхното поколение ще успеят да променят тази действителност, и няма да е все така. Вярвам в това. Аглая не следва моите стъпки, засега… (усмихва се) Радва се на това, което правя. Доста често ми се случва, когато се прибирам късно, тя да е вече заспала. Пък преди това да се е вълнувала за майка си… докато тя е била на екран, на сцена. Много я обичам! И спокойно мога да кажа пред теб, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>най-трудната ми роля е това да съм майка</strong></span><br /> <br /> Аглая е моят най-голям учител, така се оказа.<br /> <br /> <strong>- А всъщност асоциацията на повечето хора, когато стане дума за теб, е за един усмихнат, щур човек… Но и този човек изпитва и тъга, и гняв, и болка, и моменти, в който му е идвало да викне…</strong><br /> - Имало е такива моменти, да… Вече почти няма. Вече много трудно някой или нещо ще ме изкара извън релси. <br /> <br /> <strong>- Когато ти контролираш посоката, но ако например станеш жертва на нападение, на обир, на кражба, на нещо с битов характер, тогава вътрешното ти спокойствие със сигурност се нарушава… </strong><br /> - Лично съм ставала жертва на обир. От тези обири, в които крадци влизат и ти изтарашват цялата къща. Даже два пъти са ме обирали. Ужасно е!...<br /> <br /> <strong>- Миналия понеделник Камен Донев имаше концерт. И се сетих за емблематичната песен, след която стана толкова известна – „Обичам те, мила”…</strong><br /> - Ооо, обичам го този човек! Обичам го! Първото, което чувствам, когато чуя името на този човек, е обич, любов, много му се радвам. Той е вълшебен! Той е такава харизма, такава енергия! Срещата ми с него е едно от онези неща, които се случват веднъж. И благодарих на Господ, че ми поднесе тази възможност. И той, и Стефан (Вълдобрев, б.а.) са ми много голяма част от пътя. Много голяма! Научиха ме на много неща, пътувахме постоянно, срещахме се с много хора, и то в едно много трудно време – не знаеш откъде какво можеш да си купиш…<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />