Най-близките хора на легендарния български офицер го изоставиха
<em>Един идеалист на деветдесет. С твърдо лява ориентация. По-възрастният с цели три години полк. Евстати Бурнаски, споделящ изцяло и още по-силно лявата идея, кротко би рекъл: &bdquo;Ние сме застанали &bdquo;За почест&rdquo; от лявата страна на пантеона &bdquo;България&rdquo;. И това ще е особено точно за генерал-полковник Атанас Семерджиев, който на 21 май т.г. се присъедини към &bdquo;Клуб 90&rdquo;. Никой не е в състояние да разбере конюнктурата. Човекът, който без съзнание е направил повече от всички останали накуп за Велинград и региона, днес на патриаршеската си и немощна възраст си няма и една стряха, да подслони глава.</em><br /> <br /> Генерал-полковник Атанас Семерджиев със сигурност е най-големият интелект в Българската народна армия. Два пъти е награждаван с орден &bdquo;Св. Кирил и Методий&rdquo; I степен, което означава, че интелектуалността му е призната. И все още. Без той да я е търсил, да се е големеел, да е парадирал. Тогава не би бил същинският. Но пък и никой не му е оспорвал първенството, към което мнозина пагонджии бяха склонни. На това му се казва всенароден човек. <br /> <strong><br /> <u>И велинградчани приживе следва да преименуват главната си улица на негово име </u></strong><br /> <br /> Там е била родната му къща, която той дарява на общината. Без да иска нищо. Дали има други такива днес другаде!<br /> <br /> Не е случайно това представяне на генерала първо като интелект, общественик и патриот. Макар че и като военен той е на върха. Ето как на едно място се скупчват всички най-хубави човешки черти. Само тук да допълним. Генерал-полковник Атанас Семерджиев дарява на Велинград всичките си ценни предмети и вещи, книги, лични награди, картини, сувенири... И става основател на Историческия музей в града. Той е представител на велинградските избиратели в V, VI, VII, VIII и IX Народно събрание и в VII Велико, &bdquo;почетен гражданин&rdquo; и всепризнат и всеизвестен, дори в селцата като Света Петка...<br /> <br /> Генералът е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, което днес е център на Велинград. Родната му къща е била там, където днес е сградата на Общинския съвет. И от нея са останали само две дъхави липи. Всичко, което помни от детството си, е работата. Дори преди да тръгне на училище. Прогимназията тук е духовната му кърмилница. Но учи в гимназията в Пазарджик, защото му е по-близо до работата. А работи по строежа на пътищата. И като ученик в Пазарджик е арестуван, докато е в час, пред учителя и съучениците си. Полицията е надушила ремсистките му увлечения, активността му.<br /> <br /> <u><strong>През 1941 г. минава в нелегалност, 18-годишен вече е партизанин, </strong></u><br /> <br /> получава и бойното си кръщене, става командир на партизанската чета &bdquo;Братя Кръстини&rdquo;.<br /> <br /> Веднага след победата на 9.IX.1944 г., буквално след ден, бъдещият генерал вече е доброволец в Отечествената война. На 11.IX вече е във войската и със звание капитан става помощник-командир на дружина в 27-и пехотен Чепински полк. След само три месеца, с края на първата фаза на войната, капитан Семерджиев напуска армията. Това е в края на 1944 г. Плановете му са да учи право. Но в края на 1945 г. отново е призован в армията. От януари до октомври 1946 г. преминава курс за военна подготовка във Военното училище. След края на обучението получава назначение в разузнавателното управление. Длъжността му е помощник-началник на секция в отделението за външно разузнаване. Тук пряк началник на майор Атанас Семерджиев е генерал-майор Стоян Заимов, син на легендарния генерал Владимир Заимов. Скоро обаче майор Семерджиев е принуден дълго да се лекува, подготвя се за конкурсни изпити във Военната академия. И съвсем неочаквано през есента на 1947 г. отива да учи в академия &bdquo;Фрунзе&rdquo; в Москва. Тук той е заедно с бъдещите големи военни &ndash; майорите Васил Зикулов и Гено Генов. Завършва с отличие и медал.<br /> <br /> Първо е заместник-началник, а от 1953 г. началник на Оперативното управление на Генералния щаб. И като военен съветник &ndash; експерт на министър-председателя Вълко Червенков, заедно с министъра на народната отбрана, армейски генерал Петър Панчевски участва в подписването на Варшавския договор на 14 май 1955 г. Това е началото на общуването му с най-големите военачалници на съветската армия. Което продължава и по време на обучението му в академията на ГЩ на Съветската армия &bdquo;К. Е. Ворошилов&rdquo; до 1960 г. Отново <br /> <br /> <u><strong>с отличие и златен медал, който за пръв път се дава не на съветски офицер</strong></u><br /> <br /> И след повече от 15 години учене и участие в практически занятия, служба в подножията през 1962 г. повишеният в звание на 1.X.1957 г. генерал-майор Атанас Семерджиев оглавява Генералния щаб на Българската народна армия. Военен министър става генерал Добри Джуров, командвал дотогава Трета армия в Сливен. Същата година на 29.IV става генерал-лейтенант. Генерал-полковник ще стане през 1966 г. Два пъти е награждаван с най-високия орден &bdquo;Георги Димитров&rdquo; &ndash; през 1974 и през 1984 г., за 50-годишния му юбилей и за 60-годишнината му. На 18 май 1984 г. му е присвоено и звание &bdquo;Герой на социалистическия труд&rdquo;. В онези години духовните признания даваха още сили.<br /> <br /> <u><strong>27 години и 9 месеца началник на Генералния щаб</strong></u><br /> <br /> След завършването на академия &bdquo;Ворошилов&rdquo; в Москва генерал-майор Атанас Семерджиев е назначен за НЩ на 2-ра армия. На 22.3.1962 г. вече е на върха на Генералния щаб. А от ноември 1966 г. е и първи заместник-министър на Народната отбрана. Цели 27 години и 9 месеца, до 27.XII.1989 г., когато си подава оставката, генерал-полковник Семерджиев оглавява, фактически ръководи и управлява Българската народна армия. Над него е само армейски генерал Добри Джуров, плътно след него &ndash; генерал-полковник Христо Добрев. Първите трима и по ранг, и по заслуги, и по признание, чиито прекрасни служебни взаимоотношения след напускане на армията стават приятелски. Нещо, което не се среща често по нашите ширини.<br /> <br /> Сигурно и всички, които са служили с генерала, се гордеят с него. А каква армия бе Българската народна. С най-съвременни бойни самолети, оперативно-тактически ракети... С офицери с висше инженерно и военно образование, с войници, които се гордеят, че служат на Родината си и с командирите си.<br /> <br /> Настъпилите промени в света и в България, за съжаление, не довеждат до нещо по-добро. Непрекъснато говорещите за независимост български политици се оказват в безпътица в търсене на нови господари. <br /> <br /> <u><strong>По чужда воля армията е съсипана </strong></u><br /> <br /> На генерал-полковник Семерджиев се налага, пряко желанието му, първо да стане вътрешен министър, а сетне и вицепрезидент на България. За да види отблизо немощта и объркаността на политици и министри, които дори стигат и до съдебна гавра с най-чистия човек, с един от най-много сторилите за България и армията й. <br /> <br /> Генералът посрещна юбилея си сам, посетен от няколко останали живи приятели и запасни чинове във военния санаториум в родния си град. Тъжно и страшно.<br /> <br /> <br /> <strong>Димитър КОПРИВЛЕНСКИ </strong><br />