Петър Жеков: Изрязаха ми 12 см от дебелото черво, имах осем полипа!
Аз съм особен медицински случай -влизам на мач с високо кръвно, излизам с нормално
Аз съм особен медицински случай -влизам на мач с високо кръвно, излизам с нормално
<em> Великият нападател на ЦСКА и Националния отбор по футбол Петър Жеков е роден на 10 октомври 1944 г. Играл е за Химик (Димитровград) (1962-1963), Берое (Стара Загора) (1963-1968) и ЦСКА (1968-1975). Носител е на “Златната обувка” за 1969 г. с 36 гола. За националния отбор има 25 попадения от 44 мача. Участвал е на световните първенства в Англия (1966) и в Мексико (1970), както и на Олимпийските игри в Мексико (1968). Като треньор е водил отборите на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен. <br /> <br /> На стартиралото наскоро Световно първенство в Бразилия Петър Жеков се включи като анализатор на мачовете за Българското национално радио. Специално за в. “Доктор” прочутият голмайстор си припомни годините, в които сам е ритал на световни финали, и разкри, че е медицински феномен.</em><br /> <strong><br /> - Г-н Жеков, имате ли някакъв здравословен проблем?</strong><br /> - Имам проблеми с високо кръвно налягане от юноша досега. Като не пия е добре, като започна да пия... (б.а. смее се). Горната ми граница е от 160 до 180, понякога удря 200. А долната граница не се качва повече от 80-100. <br /> <br /> <strong>- Как ви пускаха докторите да играете с това високо кръвно?</strong><br /> - То е високо, ама на нервна почва. Аз си го оправях на терена. Д-р Гевренов ми викаше: “Ти си обратен! Няма такъв случай в медицината! Влизаш в мача със 170 на 100, а излизаш със 120 на 60, все едно че не си тичал. Докато другите футболисти влизат със 120 на 60, а излизат със 140 на 80.” <br /> <br /> Никой от докторите не искаше да ми разпише картотеката заради това високо кръвно. Тогава проф. Чирков ме извика в Германия на изследвания. Качи ме на едно колело и ми сложи диоди в областта на сърцето. Покарах колело, натоварих се и всички показатели ми се оправиха. Тогава проф. Чирков каза на нашия д-р Гевренов: “Дай да разпиша картотеката на Жеков! Нищо му няма.” После наистина нямах никакъв здравословен проблем като футболист. Изписа ми проф. Чирков и едни червени хапчета, по-големи от аспирина, ама не ги помня как се казваха. Беше отдавна - 1968 г., ако не беше и по-рано, когато играех за Берое. <br /> <strong><br /> - Сега как си лекувате хипертонията?</strong><br /> - Вземам лекарства от 15 години, но започнаха вече да не ми действат. Тогава ми ги предписа един лекар от Военна болница. Обикновено нищо ми няма и ако не си премеря кръвното, не мога да разбера, че ми е 180 на 60. Затова си го меря поне 4-5 пъти на ден и като видя, че е високо, гълтам хапчетата. <br /> <br /> Аз питам аптекарки - нали са с висше образование, знаят абсолютно всичко. Кръвното ми е от нервите. Доказано е. Правиха ми операция преди 7 месеца. И преди нея, и след нея се скъсаха да ми вземат кръв, да ми правят електрокардиограми, да ми гледат вътрешностите с видеозони. Ако имаше нещо, докторите щяха да ми кажат. <br /> <br /> <strong>- От какво ви оперираха?</strong><br /> - Имах осем полипа на дебелото черво. Единият се спука и започна да кърви, та ми падна хемоглобинът. Усетих го веднага, защото малко лекар си падам. Операцията ми направи проф. Димитрова в “Александровска” болница. Гледаха ме за рак - нямам. Заради полипите ми изрязаха 12 см от дебелото черво. Но докторите ми казаха, че дебелото черво ми е с 30 см по-дълго от нормалното и имам още за рязане. (б.а. смее се). Направиха ми проблем само защото трябваше да уринирам през катетър. Вкараха ми някакви бацили с катетъра и ми възпалиха пикочния мехур. <br /> <u><br /> Колко мъки бяха, не можех да уринирам </u><br /> <br /> Ужас. Трябваше да ми бият антибиотици и така ме оправиха. Сега уринирам като 15-годишен.<br /> <strong><br /> - Как се възстановихте след операцията?</strong><br /> - Имаше спешни случаи в “Александровска” и не можаха да ме оперират веднага. Та 14 дни не ядох - карах на системи. Не знам какво имаше в тях, по четири системи ми включваха на ден и умрях от глад. Стопих се. Като се върнах вкъщи, всички дрехи ми падаха. После жената ме захранваше като бебе. Полека-лека започнах да се оправям. Изведнъж ми се отвори един апетит, взех да набивам, качих 8 кг. По едно време реших да си сложа костюма - панталонът няма обуване, та се чудех какво да правя. Сега малко посвалих, защото вече го закопчавам. Ама ако седна, може да хвъркне копчето. <br /> <br /> <strong>- Защо отслабнахте драстично на Световното първенство в Мексико през 1970 г.?</strong><br /> - От Футболния съюз викнаха един професор, който ни даваше хапчета да задържаме водата. Хапчетата се казваха “Варна”. Аз не усетих да има някакъв ефект, но не ни даваха да пием вода. Карахме на по една газирана вода сутрин, обед и вечер. Умирахме от жажда и се стопихме. На връщане, като слизах по стълбата на самолета, ако не си бях сложил ръцете в джобовете, щеше да ми падне панталонът. А Марашлиев, като се прибрал вкъщи и звъннал, жена му веднага затворила вратата - не могла да го познае. <br /> <br /> Те ни “пребиха” в Мексико, направо бяхме изпити от тези експерименти. А точно когато дойдохме на световното, се явихме на комисия в зала с климатици и ни направиха физически тестове. Ние и бразилският отбор бяхме в най-добро функционално състояние. После обаче Бразилия стана шампион, а ние отпаднахме. Аз им казах, че не може без вода, защото през 1968 г. играх на олимпиадата в Мексико - стояхме там 45 дни и пиехме на поразия вода и най-различни безалкохолни. Казах на шефовете, ама кой да ме слуша! Още на първата вечер, като започна едно сърцебиене, уртикария - все едно са ме хапали комари по врата. Като се затичам, още на петнадесетия метър получавах сърцебиене - все едно сърцето ще ми изхвръкне. Спра за 4-5 секунди, мине ми. Пак тръгна, пак “издам багажа”. Така бяха всички в отбора. <br /> <br /> <u>От обезводняване бялото на очите ни беше станало червено </u><br /> <br /> На първия мач исках да ритна една топка, а изрових цял чим - не ме слушаха краката. Все едно, че бях обут в гумени ботуши. Добре, че на първия мач домакините бяха сложили 3-4 кислородни апарата. Откачаш, пускаш и дишаш кислород. <br /> <br /> Грешка беше, че се готвехме за световното на Белмекен на нула градуса, а отидохме в Мексико на 48 градуса на сянка. Играехме на обед, когато слънцето е най-горе, за да може мачовете да се гледат в удобно време за Европа. Бяхме обаче на 3800 метра надморска височина, където вечер температурата падаше изведнъж. Трябваше да обличаш костюм, пуловер и връхна дреха, защото иначе ще умреш от студ, когато залезе слънцето. <br /> <br /> <strong>- Останаха ли ви някакви хронични контузии от футбола?</strong><br /> - Нямам. Само дето си скъсах ахилеса на левия крак, ама се оправих много бързо. Шиха ме и искаха да ме държат шест месеца в гипс, а аз още на 32-рия ден започнах да играя. <br /> <br /> Бях дявол. Подкупих ги във Военна болница с две бутилки коняк и с две кутии бонбони, и ми махнаха гипса. После се качих на колата, газ и да ме няма (б.а. смее се). Няма и белег на мястото на операцията. Трябва да знаеш, за да видиш, че има нещо. Проф. Копчев ме оперира тогава, лека му пръст, почина човекът. Казал на Геврена (б.а. д-р Гевренов, лекар на Националния отбор по футбол): “Дай да оправим Жеков, че да може да ходи.” А нашият доктор му викал: “Как само да ходи! Той трябва да играе!” Проф. Копчев изрязал 12 кисти от ахилеса, големи колкото нокътя ми, и бил категоричен, че няма да играя. Но аз махнах гипса и веднага започнах да тичам, да шутирам. Трима полковници ме гледали и съобщили на проф. Копчев: “Тоя си играе все едно му няма нищо!”. “Това не може да бъде!”, казал професорът, а те: “Как не може да бъде - ние го гледахме до преди малко.” <br /> <br /> <strong>- Върнахте се на 52 години във футбола и играхте за Берое във В група. Тогава имахте ли някакъв проблем?</strong><br /> - Никакъв проблем нямах да играя на 52 години. Сутрин пулсът ми беше 42-44 удара в минута, а като ходех през деня, ми беше 60. Даже не съм тренирал. Влизах направо за мачовете и си играех. И сега пулсът ми е 60 удара в минута. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />