Йордан Григоров: Някой има интерес да страдаме от куп нелечими болести!
Не приемам факта, че заболяването на Сашко не може да се излекува
Не приемам факта, че заболяването на Сашко не може да се излекува
<em> „Лекари ми казваха: Вие просто не искате да приемете диагнозата! Ами не искам! Не искам и да приема лечението! Това е по-скоро „омагьосан кръг”. Не искам да приема нито вашата, нито моята собствена безпомощност! Никой не може да ме убеди, че не сме роби на една гигантска фармацевтична „Коза ностра”. Убеден съм, че болестта на Крон може да се излекува, както и още куп „нелечими заболявания”. Просто някой няма интерес!<br /> </em><br /> <em>Убеден съм и че голяма част от болестите, от които страда съвременното ни свръхразвито общество, са изкуствено създадени от някой изрод в някаква лаборатория. Наистина не съм подозирал с какви ужасяващи гледки е препълнено в детските отделения! Как бебе на 6 месеца може да страда от реактивен артрит например...<br /> <br /> „Болест на развитите страни”, „Етиопатогенезата на заболяването е неясна. Търсенето на инфекциозен причинител продължава и до днес”, „Причината за възникване на заболяването все още не е известна” - все цитати от „авторитетни източници”! Глупост след глупост! Простотия след простотия! Можем да спуснем човек от 30 км височина само със суперкостюм, а не можем да защитим децата си!?”<br /> <br /> Това сподели Йордан Григоров, татко на 10-годишния Александър, на когото на 8 години, след дълго ходене по доктори, откриват, че страда от болестта на Крон. </em><br /> <br /> <strong>- Г-н Григоров, какво е в момента здравословното състояние на Сашко?</strong><br /> В ремисия е, преди месец направихме контролна колоноскопия, клинично и ендоскопски, както се изразиха лекарите, са доволни от това, което са видели. Лекуваме се в Педиатрията на Медицинска академия.<br /> <br /> <strong>- На „Зеленото училище” една пациентка сподели, че от колоноскопията е загубила 87% от слуха си, носеше слухов апарат. Не ви ли е страх от манипулацията, тя се прави под пълна анестезия?</strong><br /> - Не ме е страх, лекарите са много добри и използват пречистени упойки. Понеже нямат анестезиолог, такъв идва от „Пирогов”. Май не съм се замислял, но при последната колоноскопия много бързо се опомни. Още докато го извеждаха от кабинета, беше на себе си. Докато при предишната е буйствал, въобще не е знаел къде се намира. Явно им имам голямо доверие на докторите, че да не се замисля дали няма и с него да се случи такова нещо. Което може тотално да ме довърши...<br /> <br /> <strong>- Споделихте, че сте готов да опитате лечение с фекална трансплантация. Разговаряли ли сте с лекуващия го лекар?</strong><br /> - Споменавал съм за такава терапия, но не я приемат, смятат я за експериментално лечение, което не може да се приложи. В интерес на истината,<br /> <br /> <u>съм ядосан на медицината и нейната безпомощност</u><br /> <br /> Не приемам факта, че болестта на Крон не може да се излекува напълно. Иначе съм убеден, че Сашко ще се излекува – не знам кога и с какво, но го очаквам. За този метод четох, че има постигнати добри резултати, и затова съм склонен да я приложат на детето. Оптимист съм за пълното излекуване на Сашко.<br /> <br /> Сега е в ремисия, продължава да си приема лекарствата. Но вие смятате ли, че в 21 век някой трябва да взима медикаменти до края на живота си?! Смятате ли, защото заболяването е свързано с често ходене до тоалетна, че трябва да се страхуваш преди път да изядеш парче хляб, дори и да си гладен?! Това не е животът, който искам за детето си, и ще се боря, докато не намеря лечение.<br /> <strong><br /> - Кога и как се отключи болестта?</strong><br /> - В първите дни на септември, когато вече се готвеше да тръгне във 2-ри клас на училище, започнаха, буквално от нищото, да го болят крачетата. Започна да куца, проточи се повече от 20 дни и го заведохме на ортопед. Прати ни на ревматолог, и оттам – хапчета едно след друго.<br /> <u><br /> Докторът нямаше идея какво му е, </u><br /> <br /> но Сашко изпи една торба със силни медикаменти.<br /> <br /> От антибиотика и волтарена състоянието му много се влоши. Тогава направиха ядрен резонанс, пак не разбраха какво му е – но поне започнаха да изключват някакви други заболявания. Докато не се появиха капчици кръв в изпражненията – гастроентерологът разбра, че това е болестта на Крон. Сашко беше само на 8 годинки...<br /> <br /> <strong>- Има ли други болни малки деца?</strong><br /> - Да, това е крайно изтощителна гледка – да гледаш как 5-6-месечни бебета пищят от ревматоиден артрит. Питам се с какво са съгрешили тези деца, та така ги е наказал Господ. Разговарял съм с други родители, всички са много объркани, защото при някои хистологично не е доказана болестта, нито имат симптоми.<br /> <br /> <strong>- Какви са очакванията ви?</strong><br /> - Убеден съм, че Александър ще оздравее. Не съм отчаян, не съм се предал, непрекъснато търся информация. Иначе имаше такъв момент – не вярвах в медикаментите, че ще помогнат, докато не видях как детето се изправя на краката си.<br /> <br /> Искам да споделя нещо важно. Дълбок поклон пред българския лекар! Не знам как да им го покажа, но го казвам от цялото си сърце. Като цяло българските лекари, работещи у нас, са опетнени заради някоя случка. Но видях как сутрин лекуващият го ревматолог, още не съблякъл шлифера си, първо отива да погледне детето и да пита как е изкарал нощта.<br /> <br /> „Лягам и ставам с мисълта как е вашето дете”, ми каза веднъж.<br /> <u><br /> Много присърце беше приел нещата, </u><br /> <br /> тюхкаше се, че с всяка изминала година все повече деца се разболяват така тежко от коварни болести. И сам за себе си не намираше обяснение защо се случва това.<br /> <strong><br /> - Досега пробвали ли сте друго лечение?</strong><br /> - В интерес на истината, ходил съм и при хомеопати, при хора, лекуващи с нетрадиционна медицина. Не смея обаче да им се доверя. Като спра лекарствата, после тръгваме отначало, а не се знае дали ще постигнем този ефект. Даже още по-лошо може да стане. Ако ставаше въпрос за мен, досега да съм го направил, но това касае живота на Сашко. Имаме и 12-годишна дъщеря, правихме й изследвания, при нея няма проблеми.<br /> <br /> Много трудно, дори лекарите, взеха решение да се направи колоноскопията. Завишен беше един от кръвните показатели, но трябваше да се докаже, че това е заболяването. Нямаше никакви други оплаквания, освен болките в краката. Нито отслабна, нито загуби апетит, но...<br /> <br /> Наивен ли съм, не знам, не искам да приема, че детето цял живот ще е болно. Да, диагностициран е, но лекарство ще се намери. Дори да има половин процент шанс фекалната трансплантация да се окаже полезна, ще се съглася да я направят. Само лекарите да се разберат, дали това лечение ще го признаят за възможно. Някои от тях казват, че това е бъдещето на лечението на болестта на Крон...<br /> <br /> <hr /> <em>Писмо на Йордан Григоров, баща на вече 10-годишния Александър, до Мартин Кожинков, председател на "Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит”, написано, когато Сашко е само на 8 и докторите откриват, че е с болестта на Крон.</em><br /> <br /> <strong>Синът ми победи!</strong><br /> <br /> Заради болестта му ненавиждах целия свят и най-вече себе си<br /> <br /> Той е на 8... Казва се Александър! И пак е „добуе” (все още не може да казва „р”). И повече от всякога е герой! МОЯТ ГЕРОЙ!!! И аз все така му се възхищавам. Възхищавам му се и искам поне мъничко да приличам на него! И повече от когато и да било, съм убеден, че ще „смачкаме” тази гнусотия! Наистина преживя много малкият. Ама наистина мноооого... 1 месец го лекуваха от нещо, което след 5 дни знаели, че няма, смазаха го от антибиотици, волтарени и още куп помии, превърна се в скелет, изписаха го по-зле, отколкото го приеха, не можеше да стане от леглото, разнасях го като куфар по лекари, кабинети, лаборатории... А той все казваше, че е „добуе”... Искаше само да го „оставят на мира” и да се вози на влака до Перник - влаковете са голямата му страст!<br /> <br /> При първия си престой в болница - 23-дневен, без диагноза и разпънат от изследвания и лекарства, наистина беше много зле.<br /> При него всичко започна в крачетата. Не можеше да ходи и едвам пълзеше до тоалетната. Майка му беше с него и го носеше на ръце. А тя месец по-рано беше претърпяла операция на бъбрек и не трябваше да вдига тежко. Сашко е изключително умно момче и много добре разбираше това. И известно време, след като излязоха от болница, ми разказа как, като му се доходи до тоалетна, казвал на майка си да излезе „да пуши една цигара”... за да не го види... Когато го подготвяха за първата колоноскопия, не трябваше да се храни и му правеха клизма след клизма, той се притесняваше, че „мама не е яла нищо”...<br /> <br /> Веднъж беше казал на баба си: „Бабче, това, че съм болен, за мен не е проблем! Това е проблем на лекарите!”... Той победи! А е само на 8... И аз опитах, наистина опитах... Опитах със сълзи... Опитах с гняв... Опитах с омраза - наистина ненавиждах целия свят и най-вече себе си... Опитах с вайкане, с тръшкане, с въпроси „защо”... И знаете ли – НИЩО НЕ ПОСТИГНАХ... А той го направи! Победи в неравната битка с този коварен и брутален „съперник”. Размаза го! Направи го с вяра! С вяра и усмивка! Мисля и аз да опитам... А ти?!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />