Йордан Георгиев - Данчо Стълбицата: Спрягаха ме за любовник на Емил Димитров
Имах кожен рак!
Имах кожен рак!
<em>Йордан Георгиев, по-известен като Данчо Стълбицата, е автор и водещ на най-старото музикално предаване на програма “Хоризонт” на БНР “Музикална стълбица” /от 1976 г. до ден-днешен!/. Той е първият радио-диджей, обявен за такъв в енциклопедията на вече покойния Йордан Рупчев. Има над 20 плочи и 8 CD-та с “Балкантон” - негови компилации. През 1979 г. печели втора награда на Международната олимпиада на Радио Будапеща - Унгария. Работил е като диджей в бившата ГДР, Кипър и Русия, както и в цяла България. На 9 март 2014 г. националната диджей лига с шеф DJ Стивън го удостои с почетен приз за цялостно творчество и принос към диджей движението в България. Разведен от 1992 г. Има син, който също е Йордан. Живее от много години с приятелката си Ася. <br /> <br /> Легендарният шоумен открехва пред наш репортер завесата на българския шоубизнес от близкото минало: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Дълго време си пътувал с братя Аргирови. Около тях имаше масова истерия през 80-те. Ти какво си спомняш от това време?</strong><br /> - Бях един от известните диджеи тогава, пък те правеха денс музика, и ги поканих в “Музикална стълбица” да си представят първия сингъл. След това започнаха да ни канят на дискотеки и на участия заедно. И така – 10 години пътувахме заедно.<br /> <br /> Около тях наистина имаше масова истерия. Спомням си един път концертът в Любимец не започна. В чисто новия младежки дом тълпата натисна входа и счупи една витрина. Кметът излезе и обяви: “Отменям концерта!” /смях/ Щяха да ни разкъсат! Аз имах жигула тогава и пътувахме с нея. В тъмното, без фарове, се измъкнахме, за да се спасим! След нас тичаха техни фенки! Мога да сравня манията по Аргирови само с “Бийтълс” и Майкъл Джексън. Имаше припаднали хора по концертите! Спомням си, че едно момиче припадна в Казанлък. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Разпръсваха ги пожарникари с пяна и то се задуши! </strong></span><br /> <br /> Манията по тях излезе извън България, в бившия Съветски съюз беше същото. Истерията беше същата. Рускините бяха луди по тях! Но те не се ожениха за рускини, а за… леля и племенница в Норвегия! Но с много малка разлика в годините. Благовест се разведе с племенницата и сега е женен за румънка, много приятно момиче, а Светослав още си е женен за лелята.<br /> <br /> <strong>- Преди това обаче е връзката им със Соня Васи...</strong><br /> - Соня Васи беше скромно момиче, с провинциално излъчване. В лошия смисъл на думата, не в добрия. Много често ни излагаше като бяхме на обществени места – в ресторанти, в заведения. Примерно, забраняваше на единия от братята да пие. Като искахме да си поръчаме нещо, му казваше: “Стига си пил!”. А те и двамата почти не употребяваха алкохол! Един път съвсем сериозно й казах: “Соня, много те моля, в мое присъствие не се обаждай на масата!”.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че тя е била гадже и на двамата братя?</strong><br /> - Не мога да твърдя. Но вероятно, щом се говори. /смях/ Те ги бъркаха много! И аз в началото много се затруднявах.<br /> <br /> <strong>- С Емил Димитров също си бил много близък…</strong><br /> - Емил и Мариета ми бяха кумове, на брака с първата ми съпруга. Аз втори нямам. Живея на семейни начала с приятелката си Ася повече от 10 години. Мариета тогава се шегуваше: “На когото сме кумували, все са се развели!”. Така ме „успокояваше”.<br /> Безкрайни празници бяха на вилата му в Княжево! Там се събираше хайлайфът на София. Нямаше известен човек по онова време, който да не се е качвал там. Безкрайни купони! Лятно време се пълнеше басейнът, слагаха се чадъри, отваряха се френските прозорци! Ако не е на турне, след 2-3 часа следобед става, и се започва. До късни нощи.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дажбата за един ден беше кашон водка </strong></span><br /> <br /> “Столичная”. Емил само това пиеше. И кола. Това му беше питието – лед догоре, водка и кола за цвят! И пушеше само „Кент”, дълъг, 100-тица. Пускаше ни новите си песни и искаше мнение. Той имаше един от първите магнетофони, полустудийни, “Ревокс”, двупистов, с големи ленти, и си правеше демозаписи на него със своя тонрежисьор. Емил беше авангарден! “Джулия” през 1973 г. беше на пето или на шесто място във френските класации!<br /> <br /> Синът му, Емил – младши, по това време беше малък и много талантлив. Играеше в един български филм. Мариета много се радваше, че ще стане актьор като баща си. Беше много красиво дете и майка му винаги го обличаше с мини смокинги с папийонки. Учеше в музикално училище. Дори по едно време свиреше на ударни инструменти в групата на баща си “Синьо-белите”. В Консерваторията бяха гаджета с Хилда /Казасян – б. а./, заминаха да работят една година в Италия и като се върнаха, се разделиха.<br /> Един път, още не бях се оженил и работех в дискотека на плажа на Бургас, Емил Димитров беше на турне. Всяка вечер след неговите концерти и моите дискотеки, се виждахме. И тръгна слух, че сме ... любовници! Което е пълна глупост! Емил винаги се е държал много коректно с мен. Около него винаги е имало и не само млади момчета, но и млади момичета. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той много харесваше жени с големи гърди</strong></span><br /> <br /> Около него винаги имаше много хубави жени!<br /> <br /> <strong>- С Лили Иванова пътувал ли си?</strong><br /> - В Германия сме били заедно. Тя никога не е ходила по дискотеки. Лили не обича нощния живот. Тя е страхотен професионалист и винаги е спазвала строг режим. След приключване на ангажимента, тя обикновено си тръгва.<br /> <br /> Един път бяхме на сватба на един виден пловдивски бизнесмен в “Новотела” в града. Върви програмата. Лили пя, Чочо /Владовски – б. а./ пя, Васил Найденов, Жоро Христов, Васко Петров, Стефка Оникян, Биг бендът с Вили Казасян... Голям екран. Екип от НДК прави видеофилм. Моят приятел Йордан Таралежков беше режисьор. И ... вече започвам дискотечната част. Станало е 2 часа. <br /> <br /> Хората танцуват на дансинга. Булката танцува. Изведнъж идва Таралежков при мен и вика: “Данчо, много те моля, прекъсни дискотеката за малко!”. “Как, бе?! Таман хората са се разтанцували!?“. А той: “Не, моля ти се! Иван Балсамаджиев сме го забравили. Не се е появил, а съм му платил! Ще стане скандал!”. Иван, Бог да го прости, ми беше голям приятел, както и цялото му семейство. <br /> <br /> Та, вече са развалили сцената. Танцуват всички. Всичко разбутано и как, къде да се появи Балсама? Качихме Иван на един стол. Той започна да си играе скечовете и изведнъж от дъното на залата се измъкна един човек, дотогава не бях обърнал внимание, не го бях видял, лепна най-голямата тогавашна банкнота на челото на Иван и отиде към тоалетната! Балсама смъкна много елегантно банкнотата от челото си и каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>“Благодаря ти, царю!” А той кой бил?! - Цар Киро! </strong></span><br /> <br /> /смях/ <br /> <br /> <strong>- Много известни, богати хора днес, бяха навремето импресариа на различни поп групи и певци – Спас Русев, Любо Павлов, Николай Гигов... Как си обясняваш това?</strong><br /> - Спас Русев с това се занимаваше. Той беше първият импресарио на Васко Найденов, преди да започнем да пътуваме с него. Работеше в Перник към диско фестивала в Радомир. След това отиде в ЦК на Комсомола и отговаряше за бригадите. Беше протеже на покойния Владо Грашнов.<br /> <br /> Любо Павлов беше първо един изключително добър диджей. Получи първа награда на фестивала на “Каваците”, аз бях в журито. Тогава се сприятелихме. Той започна да се занимава с първите видео дискотеки в България. И сега поддържа много добра фонотека и видеотека. Един от големите меломани у нас. А Николай Гигов, освен че им беше импресарио, беше кум на единия от братя Аргирови.<br /> <br /> <strong>- Извадиха ти досие от Държавна сигурност. Не си говорил по този въпрос?</strong><br /> - Не искам да говоря за това! Не искам нито да се оправдавам, нито да изказвам мнение по въпроса! Нещата не са точно така, както се представят. Досие не са ми извадили, а само картонче! Аз отидох да си видя прословутото досие, очаквах да прочета кой знае какво - оказа се, че няма нищо! Празни листа. Пише: еди кой си ме вербувал - аз такъв човек изобщо не съм чувал! Дори имах предложение от този бивш оперативен работник, който вече е адвокат, да ги съдим. Той каза: “Ако искате, аз ще ви стана адвокат, ще ги съдим и ще спечелим делото! Аз не ви познавам! Как ще съм работил с вас?!”. Даже той ми се обади! Това са абсолютни измислици! Не ми се занимаваше... Този “агентурен псевдоним” Луи за пръв път го чух тогава!… Не искам да приказвам, защото излиза, че съм бил, а сега се оправдавам! А това беше изненада за мен.<br /> <br /> <strong>- Тежко ли го понесе?</strong><br /> - Не, и благодаря на всички мои приятели и колеги, които ме познават, че дори не изразиха и малък укор към мен, просто не повярваха. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много добре се знаеше навремето кои бяха доносниците в нашите среди</strong></span><br /> <br /> <strong>- Преживял си катастрофа, сложни операции, кожен рак...</strong><br /> - През 1992 г. катастрофирах в Бургас. Возех се отпред на “мястото на мъртвеца”. Един колега ме смъкваше в града от дискотеката, в която работех. Поднесе му колата и се удари в един метален стълб. Бях без колан, отнесе ми ръката! Добре, че скоростта не беше голяма... Д-р Каменов от Ортопедията в Горна баня ме оправи!<br /> <br /> Мой голям приятел от Военна болница - доц. Краси Василев, три пъти ме оперира от анална фистула, отиваща към дебелото черво. Претърпях три операции през няколко месеца. Това е заболяване, което рецидивира. В началото започва с вируси, които атакуват тъканта. Лекарят извърши операцията по един много интересен староеврейски начин - с прихващане. В противен случай можеше да се стигне до сериозни увреждания на сфинктера.<br /> <br /> А лекият кожен рак... Имах неврологичен проблем на кръста. Лекарката ми обърна внимание на бенката на гърба. Тя ми даде координатите на кожната лекарка. Отидох при нея, тя ме прегледа и каза: “Веднага трябва да отидете на 13 процедури лъчетерапия!”. Слава Богу, размина се, доброкачествено се оказа, но много се пазя да не се излагам на слънцето...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />