Актрисата Силвия Рангелова – Сунгарска: Не ми липсва сцената, чувствам се най-щастлива сега

Отец Сунгарски възпитавал децата на цар Борис, заради което бил "набелязан за изчезване". Самият екзарх Йосиф ходил при Георги Димитров да моли за пощада

<div style="text-align: left;"><em>Всяка възраст си има своята прелест. Сега съм щастлива, макар че съм далече от сцената, споделя в интервю за БНТ Силвия Рангелова.<br /> <br type="_moz" /> </em></div> <div style="text-align: justify;"><em>След като вече не играе в театъра, тя е намерила своя душевен уют и той е в рисуването. Актрисата е превърнала дома си в галерия и в място, където събира спомени. Казва, че винаги е рисувала, но едва сега се занимава само с това. Благодарение на своя баща тя се отдава на това изкуство, когато е била малка. Сега съжалява, че той не е дочакал да види първата й изложба, защото неговата мечта била тя да стане художник.<br /> </em><br /> Играе ми се в кино, но не и в театъра, защото рисуването ми го замести. Работя след 2 часа през нощта. Лягам си към 4 часа, спя три-четири часа и тръгвам с моите &bdquo;спасители&ldquo;. Имам си две кучета и те са ми истинските човеци. Ако не изпия едно кафе сутринта, не съм адекватна, споделя актрисата художник. <br /> <br /> Докато бях актриса, рисувах непрекъснато на обратната страна на белите листове от сценариите, които четях. А рисуването, това беше мечта на баща ми. Той работеше като съветник в италианското посолство, израсла съм с една Италия и нейното изкуство. Той ме водеше на уроци, поощряваше ме. И ето сега не ми липсва театърът. Рисуването ми запълва духовния мир. В къщата ми на село живея в хармония със себе си. Всяка възраст има своя чар. Вярно, трудно се разделяш от навика да си всяка сутрин на репетиция, а вечер на сцената, но сега най-накрая аз се чувствам истински щастлива. <br /> <br /> &bdquo;Всяка възраст си има своята прелест, а когато си имал богат и наситен с много срещи живот, с големи хора и ти си обогатен, най-накрая осмисляш всичко, което е минало през теб&ldquo;, каза още Силвия Рангелова. Хобито й е да превръща различни предмети в произведения на изкуството. Чекмедже от стария шкаф се превръща в картина, а често актрисата слага творбите си в рамка от прозорец.<br /> <br /> Актрисата се радва на спокоен брак и разбиране. Силвия споделя живота си с Иван Сунгарски, ексдепутат и автомонтьор. Доста години са заедно и все още лудо се обичат. Една витална натура и един прагматик. Може да звучи невероятно, но ревността не е заставала между тях. <br /> <br /> На почетно място в дома им е самарът на дядото на Силвия. Встрани от него е &quot;дървената бучка&quot;, в която баба й някога разбивала най-вкусното масло на село. <br /> <br /> <u><strong>Ето ютията на баба, с нея тя е гладила с любов роклите на мама, спомня си Силвия. И добавя, че хобито й е да събира старинни предмети</strong></u><br /> <br /> &quot;Всичко това навява много спомени, които носят позитивна енергия&quot;, убедена е тя. На пръв поглед животът тук е застинал. Съпругът ми е широко скроено момче... &bdquo;Още когато се запознахме, си казахме всичко. И нямаме основание да се подозираме. Може би защото връзката ни започна в сравнително зряла възраст, когато и двамата си бяхме поживели&quot;, обяснява Иван. Двамата се срещнали за пръв път в кафенето на &quot;Сълза и смях&quot;. Той отишъл да гледа представлението, в което тя играела. Запознал ги Рашко Младенов, след като цял месец преди това обещавал на Силвия да я представи на страхотен мъж. Всъщност запознанството било с цел. В замяна Иван Сунгарски трябвало да поправи колата на Младенов. Случката станала преди години, на 31 януари, категорична е Силвия. За точната дата обаче Сунгарски мълчи. Но пък бърза да увери, че любовта е била от пръв поглед. <br /> Заинтригувана, Силвия решила да провери що за професия е това автомобилен диагностик. Отишла в сервиза, където Иван бил затънал в работа. <br /> <br /> <u><strong>Тогава бъдещият депутат педантично поправял някакъв карбуратор, а актрисата седяла на един варел и търпеливо чакала да я забележи </strong></u><br /> <br /> Той го направил - след нищо и никакви два часа. Толкова бил увлечен в работата. Но пък си струвало. След 3-4 срещи заживели заедно, а пред Бога и хората се врекли във вярност чак през 90-а. GSM-ът на политика звъни. Спомените секват. &bdquo;Запознах се с Иван, преди да стане политик. Допадна ми, защото е откровен&quot;, гордее се съпругата. И има за какво. Той пее добре, свири. &quot;Замалко да стане и актьор&quot;, издава Силвия. Преди години Иван наистина работел за кратко като осветител в театър. За сметка на това пък Силвия е работила 20 години в театър &quot;Сълза и смях&quot;. Завършила е ВИТИЗ, макар майка й да искала да я прави учителка. Три години дори следвала българска филология. Но избрала сцената. <br /> <br /> <u><strong>Напуснала &quot;Сълза и смях&quot;, защото започнал да й прилича на изчерпан брак </strong></u><br /> <br /> Политиката е изкуство, смята съпругата на ексдепутата. Но е категорична, че самата тя никога няма да се намеси в тази дейност. Събранията я ужасяват. <br /> <br /> Моят диалог с публиката се осъществява в триизмерното пространство, обяснява тя. <br /> <br /> За семейството най-голямото удоволствие са излетите сред природата. За Иван това е Дунав, където се отдава на своето хоби - риболова. За Силвия обаче там има кал и комари и затова предпочита планинските рекички. Докато той хвърля въдица, тя &quot;работи върху себе си&quot;. А после прави от улова вечеря. <br /> <br /> <u><strong>Ако кажа, че помагам в кухнята, ще излъжа. Но пък всичко, което се върши там, го мога и аз,</strong></u><br /> <br /> твърди той. И след това тъжно допълва, че единственото нещо, което сигурно няма да успее да направи никога, е да се научи да играе народни танци. Всичко в дома на Силвия и Иван напомня за родителите им. Двамата са категорични, че дори и да не са наследили професиите им, те носят духа и морала на своите родове. Най-краткото определение за неговия баща е &quot;свят човек&quot;. Не само защото е бил поп. Отец Сунгарски е възпитавал децата на цар Борис, заради което бил &quot;набелязан за изчезване&quot;. Самият екзарх Йосиф ходил при Георги Димитров да моли за пощада. Неговият сват пък, бащата на Силвия, бил адвокат до последния си дъх. В началото на века дядото на Силвия тръгнал на гурбет в голямата София с една мистрия от родното си село в Трънския край. Тук се замогнал. Дело на ръцете му са сградите на Народната библиотека и на военното министерство. &quot;Човек носи в себе си и доброто, и злото. И е много вредно за развитието ни, когато се прекъсва връзката между поколенията&quot;, казва актрисата. А после се вглежда в избелялата снимка на баща си. Над нея бди икона на Божията майка. &quot;Религията е в основата на семейството ни&quot;, почти в един глас казват и двамата. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА</strong></div>