Инж. Петър Петров: Никой не може да ни забрани да си върнем изоставените български сортове

Яли ли сте скоро истински домат? Като няма друго, хората дъвчат сега това недоразумение, наречено домат

<em>&nbsp;Човек като инженер Петър Петров не може да стои на едно място, трябва да работи. И понеже на него като бивш директор му е дошло до гуша от унинието, което ни съсипва, предприел е голям план със също такива &ldquo;бойни&rdquo; приятели като него. Но важното е, че той ще се осъществи. Частен българо-руски консорциум подготвя възвръщането на вкусните ни зеленчуци чрез националната генетична банка със семената на уникалните ни селскостопански култури.</em><br /> <br /> Вече е стартирала програма за реклама на руските и на арабските пазари за българска оригинална лютеница, за плодове и зеленчуци. Както и за прочутия ни шипков мармалад, конфитюра от рози, печени чушки, бурканите с белени домати. Наскоро доцент Тенчо Чолаков от Селскостопанската академия в Пловдив надигна глас, че чрез новия европейски регламент от Брюксел искат да ни погубят розовите домати, чушки, боб и други основни сортове, които са националната ни гордост. <br /> <strong><br /> - Защо е това коварство от страна на Брюксел относно нашите плодове и зеленчуци?</strong><br /> - Някои наши производители и фермери решиха, че са по-хитри и че може да си печелят без много работа, като започнаха подмяната на вкусовите сортове с вносни, които имат по-голяма трайност на пазара, могат дълго да престояват и техните семена дават по-голямо количество от декар спрямо нашите. Яли ли сте скоро истински домат? Тези, които се продават, са с дебела кожа и вътре бяла целулозна нишка, неразлагаща се &ndash; негодна за ядене. И хората като няма друго, дъвчат това недоразумение, наречено домат. <br /> <br /> <strong>- Как се нарича вашият проект?</strong><br /> - Нарича се &ldquo;Стандарт Стара планина&rdquo;. Първи ни подаде ръка &ldquo;Отечествен съюз&rdquo;, надправителствената организация. При всички национални катастрофи, а сега е точно такава, селското стопанство ни е спасявало, нали? Селото ни е спасявало. Събрахме се преди четири години 15 души единомишленици, все проверени професионалисти. И разработихме един национален проект &ldquo;Българо- руски консорциум&rdquo; за възстановяване и развитие на селското ни стопанство. Руснаците са готови да инвестират проекта ни. <br /> <br /> <strong>- Какви хора участвате?</strong><br /> - Участват агрономи, зооинженери, бивши кметове, бившият директор на Института за високопланинско животновъдство в Троян - Марин Тодоров, проф. д-р Светла Бъчварова, подкрепиха ни и руският посланик Исаков и търговският представител Илингин. <br /> <br /> <strong>- А Брюксел?</strong><br /> - Това е частен консорциум и Брюксел няма думата.<br /> <br /> <strong>- Очертавате една прекрасна картина.</strong><br /> - Докога ще гледаме безпомощно как хората ни отиват ратаи по Гърция и Испания? Тук ще си гледаме собствените стада и собствените си насаждения. По селата ще има нужда от работна ръка. Предвиждаме 40 промишлени единици с по няколко линии и достигане на 100 хиляди тона преработени плодове и зеленчуци в стерилни консерви. Разработили сме пълна програма с всички етапи, със съпътстващите производства и сертификати от Агенцията по храните. Да се върнем към производството на изоставените български сортове, това никой не може да ни го забрани. <br /> <u><br /> В момента истинските ни вкусни домати са затворени в националната ни генетична банка в института в Садово</u><br /> <br /> Ние първо се обърнахме към тях с нашия проект. Нашите партньори са ни поставили условие: възстановяване на неповторимите и уникални вкусови качества на нашенските плодове и зеленчуци. Възстановяване на породите животни и технологиите, които отразяват специфичните ни природни условия. Връщането на нашенските местни и млечни продукти. Ще има завод за консерви, силози, разсадници, фуражен завод, завод за консерви, за стъклен амбалаж, трафопостове, машинно-тракторен парк, кравеферми, ферми за телета, кланици, цех за преработка на кожи, тоест всички съпътстващи предприятия.<br /> <br /> <u>Не може шепа безродници да разполагат със земята ни <br /> </u><br /> и да садят каквото им е изгодно за бързото им забогатяване. И да внасяме млечни продукти откъде ли не. Ще ви дам пример: уникалната ни куртовска капия има реколта 1500 кг от декар. А с тази манипулираната, която се сади масово днес, събират по 4-5 тона от декар. Ето заради това ядем боклуци.<br /> <br /> Най-важното в проекта ни е, че партньорите ни са готови да вложат големи инвестиции. Руският пазар добре познава вкуса на нашите домати, чушки, компоти, конфитюри. По тяхната телевизия в кулинарните предавания ще чуете &ldquo;болгарский перец&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Докъде сте на този етап?</strong><br /> - На финала сме. Ето вижте &ndash; всичките ни документи са парафирани, срещаме само подкрепа и на държавно ниво. <br /> <strong><br /> - Разкажете за себе си, как започна кариерата ви?</strong><br /> - Започнал съм от общ работник в завод &ldquo;Балкан&rdquo; &ndash; Ловеч, бях на 20 години. Ако някой е забравил, припомням, че правехме балканчета, мотопеди. 50-кубиковото балканче беше достигнало световно ниво като модел в своята категория. Произвеждахме десетки хиляди бройки годишно, търсенето беше голямо. Животът подреден, заплатата сигурна. От малък провинциален град Ловеч прерасна в окръжен град със 70-80 хиляди жители благодарение на индустриалното развитие на района. Днес е паднал на 50 хиляди. После отидох да следвам в Лесотехническия в София, механична технология на дървесината. Безплатно се следваше. После ме разпределиха на работа в един от водещите мебелни заводи &ldquo;Тодор Кацаров&rdquo; в Ловеч. Мебели се произвеждаха и за масово потребление, и за износ на руския пазар, напълно окомплектовани - пълно обзавеждане на едно семейство: спалня, библиотека, холна гарнитура, маса с шест стола. Вагони пътуваха към Москва с гарнитури &bdquo;Ловеч&rdquo;. Бяха пощурели за тях. Въведохме най-модерната технология от Западна Германия. Имаше живот, динамика в общественото пространство. <br /> <u><br /> Може ли да се сравняват тези работещи на пълна пара заводи с днешните цехчета </u><br /> <br /> тук и там, дето ги ръководят наследничетата на бившата номенклатура. <br /> <br /> <strong>- Как се разви нататък животът ви?</strong><br /> - Станах главен инженер на завода, а после и директор. Знаех всичко какво става в завода. Никой не можеше да ме подведе, пораснах заедно с развитието на завода. Ръководех към хиляда човека с осем цеха към основния завод. С модерни машини. Имахме най-доброто оборудване от Италия за дървообработване... Моите деца? Синът Илиян е инженер, снахата завърши текстил &ndash; работи във фирма като технолог дизайн.<br /> <br /> Имам три внучета - Габриела следва инженерен дизайн в Лесотехническия. Петър следва телекомуникации, а Стефан е ученик в Математическата в Ловеч.<br /> <br /> <strong>- Какво ви възмущава днес?</strong><br /> - Големи предатели се родиха сред новите демократи &ndash; да разпродадеш собствената си материална база за скрап, за да вземеш комисиони. <br /> <strong><br /> - В крайна сметка вашият проект иска да си възвърнем това, което сме имали? </strong><br /> - Целта ни с този проект е да приберем хората от кофите за боклук. Знаете ли колко образовани хора вече са по кофите? Да си върнем активния живот, а не да чакаме на този и онзи да благоволи да ни включи в спуснати програми и парични схеми. И ако има хора, готови да работят, да се включат в проекта и да работим заедно, нека ни намерят по този имейл <strong>petrovlov@abv.bg</strong> или на т<strong>елефоните 0892236514 Глобул, 0889236514 Мтел</strong>, или да дойдат в Ловеч.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Савка ЧОЛАКОВА</strong><br />