Бардът Михаил Белчев на 68 г.: Времето и възрастта правят любовта ми по-трайна и скъпа!
Аз съм едно вече голямо момче, което безстрашно се вглежда в идващите сенки, в наближаващия здрач, в стъпките на спомените
Аз съм едно вече голямо момче, което безстрашно се вглежда в идващите сенки, в наближаващия здрач, в стъпките на спомените
<em> Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. Бард, поет и режисьор. Завършва IV курс на ВМГИ в София, телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов" в Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Носител е на орден "Кирил и Методий", на 9 награди от фестивала „Златният Орфей”, а през 1996 г. печели „Златният Орфей” за цялостно творчество. </em><br /> <br /> <em>Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми, както и на много стихосбирки. С песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). </em><br /> <br /> <strong>- Свикнали сме да мислим, че рождените дни са голяма радост и веселба, така ли е и за вас?</strong><br /> - Аз гледам на света като на място, където има всичко – и радост, и болка, и гняв, и сълза... Само малките деца се радват на рождените си дни като на дни за подаръци и торти, лудо веселие... Аз си позволявам и умиление, и носталгия, и мъничко тъга... Да се разделиш с още една година не винаги е весела работа, а и вече ми се иска времето да не лети толкова... Приемам го като една истина за себе си, не ме огорчава в никакъв случай. Бих искал да кажат след време за мен, както за Жак Брел: ”С твоите песни са се обичали, обичат и ще се обичат”, какво по-добро за един поет и певец?<br /> <br /> <strong>- Да, забелязвам, че в песните ви се промъкват носталгични нотки, дори когато пеете за любовта...</strong><br /> - Винаги съм искал да изглеждам на толкова, на колкото съм. Не ми отива ролята на ухилен до ушите буйнокос юноша с модни дрешки и гримирано лице. Да, аз съм едно вече голямо момче, което безстрашно се вглежда в идващите сенки, в наближаващия здрач, в стъпките на спомените... А любовта все пак е състояние, в което – ако е истинско – има едно пробождащо сърцето мигче... То се усеща и тогава, когато разглеждаш вечните творби – Джокондата например или Венера Милоска, или платната на Майстора... Защото всичко на този свят се променя, ако е живо, дори когато викаш: „О, миг, поспри!”.<br /> <br /> <strong>- Какво ви подариха за рождения ден близките ви?</strong><br /> - Много неща, някои от които са твърде лични, за да бъдат споделени. Но не мога да не спомена песента на Недялко Йорданов „Душата звъни”, която получих предварително, за да мога да я аранжирам и запиша преди празника. Истински и много скъп подарък...<br /> <br /> <strong>- Как прекарахте лятото?</strong><br /> - Бях в една приятелска вила близо до Созопол, със семейството си. Времето, в което мога да бъда с близките си, без да бързам, без телефонни звънци и без гости, без да ме подпират задължения и обещания, ми е много ценно. <br /> <br /> <strong>- Знам, че съпругата ви Кристина Белчева е неотстъпно до вас, тя участва във вашите спектакли, партнира ви в дуети, имате общи проекти, общи творчески идеи. Какво ви дава тази двойна... и тройна връзка – като включим сина ви Константин? </strong><br /> - Аз съм един щастлив човек. Връзката ми с Кристина ми даде това, което дълго съм търсил. Запълни празни пространства в моя живот. Подари ми небесен син, обич, доверие, гръб и вяра. Безкрайно съм й благодарен. Не правя отчети и сметки, не слагам нищо на везните, просто живея... като всички останали.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-пълнокръвният извор на творческата ви стихия?</strong><br /> - Жената, разбира се. Жената - майка, сестра, любима, съпруга, тъща...Тя присъства навсякъде. Тя е в иконата над леглото ни, тя е до нас в трудни и весели дни, тя заспива до нас, диша с нас, бди над нас, дава живот, отива си тихо от този свят, свети някъде над нас и вътре в нас. Тя е светлината, не само вдъхновението! Аз все по-често – и поетично, и реално – се облягам на нейното рамо. <br /> <br /> <strong>- Какво мислите за пропастта между поколенията? Можете ли да разговаряте за всичко с младите? На каква тема например се конфронтирате с Константин?<br /> </strong>- Трябва да има мост между поколенията и всички ние трябва да го градим, а не да изгаряме, не да унищожаваме. Разговарям със сина си на всякакви теми. Конфронтираме се само на финансовия фронт.<br /> <br /> <strong>- Много хора днес се оплакват, че е дошло време разделно... Губят се не само приятелства, но и кръвни връзки. Дори семейството е съюз на единаци понякога... Какво се случва, според вас?</strong><br /> - Независимо дали става дума за брак, приятелство, партньорство, винаги едно и също проваля нещата – липсата на лоялност, на почтеност, изкористяването на отношенията. Не мисля, че времето е виновно. Но при мен не е така, имам усещането, че възрастта, годините ми дават все повече стимул и подтик да се сближавам с тези, които обичам – семейство, колеги, приятели... А когато съм сам, то е, защото като поет понякога имам нужда от усамотяване...<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че не гледате на рождения си ден като на голям празник, а по-скоро като на домашно събитие. Какъв ще е тогава следващият ви, предварително оповестен празник в живота?</strong><br /> - Навярно на 12 октомври, когато синът ми ще има премиера на своя диск, това е и неговият рожден ден. Ще се съберат млади хора, ще бъде навярно истински весело и красиво събитие, в което аз ще бъда гост... <br /> <br /> <strong>- Защо ми се струва, че в това интервю натежа една голяма въздишка? Или греша?</strong><br /> - Дори и да е така, няма нищо необичайно и лошо. Най-хубавите стихотворения са тези, в които под миглите блести влага, а в думите натежава болката от невъзвратимото, преживяното... Както е в песента „В полумрака на спомена”: „Ще се срещаме сигурно след години на масата - в стаята, в същия час... Все по-близо до ангела, който всеки път тихичко ще взема един от нас...”<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />