Сестри Аджови: Трудностите делим, а любовта и щастието, и радостта ни е двойна
Взехме млади и хубави офицерчета ракетчици, сега едната от нас е вдовица
Взехме млади и хубави офицерчета ракетчици, сега едната от нас е вдовица
Най-популярните и обичани изпълнителки на стари градски песни и автентичен български фолклор – сестрите Вяра и Надежда Аджови, празнуват своя рожден ден на 6 септември. Нямат традиция в празнуването на рождените си дни, но предпочитат да са в домашна обстановка или с приятелки в ресторант. Лакомствата, с които ще бъде отрупана трапезата, ще приготвят самите певици.<br /> <br /> Сестри Аджови са родени в Самоков в семейството на изкусния майстор- сладкар Коста Аджов. Семейството им е голямо и многолико – кулинари, певци, спортисти... <br /> <br /> <strong>По-голямата им сестра Елена им разкрива красотата на народните песни.</strong><br /> <br /> „Пеехме край гората, дърветата ни бяха първата публика, а и децата от махалата”. Момичетата се допълват и не могат една без друга. Ако някоя от тях си забрави текста, а това се било случвало не веднъж, сестричката й веднага й подавала репликите. На въпрос с повече вяра или повече надежда са изпълнени дните им, двете в един глас отговарят, че вървят ръка за ръка. <br /> <br /> <strong>Случвало се в момент, когато Надежда падне духом, да черпи сили и вяра от Вяра и обратното </strong><br /> <br /> Никога обаче не изпадали в „дупка” едновременно, мъката делели на две, а радостните мигове носели двойно щастие за сестрите.<br /> Гласовитите близначки стават популярни с песните „Айде легнала е Лиляна” и „Море, много ми я хвалят” едва 16-годишни. Изпълненията им стават хит, а през 1963 г. печелят наградата за дует на България с песента „Мари Румено”.<br /> <br /> През годините сестри Аджови изнасят стотици концерти в страната и имат многобройни гостувания в чужбина – Австрия, Италия, Франция, Либия, Русия. През 60-те и 70-те години на миналия век близначките са отдадени на народните песни. Около началото на 80-те години започват изявите им и като изпълнителки на стари градски песни.<br /> <br /> Двете не ходели винаги еднакво облечени. Едната обича шалвари и панталони в ежедневието. Предпочитали различното облекло, но хората пак не ги познавали. Свикнали сме, дори самите ние не можем да се разпознаем на снимките си от младини.<br /> Имаше едно момче, сваляч на гимназията в Самоков. Всички момичета бяха негови. И той си хареса едната. Ние ходехме на срещи с него, като се редувахме <br /> <br /> Накрая му казахме и той вика: Това е хубава игра, дай да я продължим, спомниха си близначките кога са се разменяли. <br /> Истината е, че много ни бъркаха, дори татко, единствено мама никога не се заблуждаваше кое момиче е Надя, кое Вяра. <br /> <br /> Двете разказаха, че фамилията им произлиза от техния дядо, който е ходил на Божи гроб - аджилък. "Мечтата ни беше да отидем и ние на Божи гроб. Един ден се обади една българка от Израел и ни покани на изяви”. Близначките се омъжват по едно и също време. Залюбват млади офицерчета от Самоков. "Те бяха млади и хубави, но и ние бяхме хубавички", с усмивка признават. <br /> <br /> Първо Надя, после Вера се задомяват. Раждат децата си през 2 месеца. Децата ни бяха планувани, но не момичета, уточняват близначките. "Не сме търсили да ни е еднакъв животът. Това е Божие решение, съдба. Животът ни събра с двама колеги - офицери. Имаме по една дъщеря - филоложка. Господ така е решил", споделят сестри Аджови.<br /> <br /> <strong>Поли БОЯНОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />