92-годишният Димо Найденов от Асеновград: Сам се гледам, сам се пера, сам си гладя дрехите, сам готвя

Бившият кавалерист оглася вечерите на Нохото махала със стари шлагери

<em>Ако тръгна да вървя, няма да ме харесаш, защото съм с бастун, а той ми помага да стигна до църквата. Почти всеки ден съм на служба. Родителите ми бяха набожни и ме възпитаха да почитам празниците и да вярвам в Бог. В църковни одежди се обличам и помагам на свещеника в различните ритуали - венчавки, кръщенки, помени, казва 92-годишният Димо Найденов от Асеновград. </em><br /> <br /> Старецът е свят човек, от малък се е посветил на църковното дело. Като дете биел камбаната на големия храмов комплекс в квартала - &rdquo;Св. Георги&rdquo;, където наблизо живеело многолюдното му семейство. Сега помага в църквите &bdquo;Св. Димитър&rdquo; и &bdquo;Св. Архангел Михаил&rdquo;. Откакто се помни, в сряда и петък винаги пости. Прави пълен пост за Великден и Коледа.<br /> <br /> Тайната на дълголетието си дължи на трудолюбието. Доскоро е обработвал лозето, сеел на нивата зеленчуци. Сега копае цветната градина в двора, ежедневно бере здрави домати и краставици, без да ги третира с тор и препарати, има лехи с моркови и грах. Знае рецепти за билколечение, ползва подправки за чай и отвара. Познава много билки и първото нещо сутринта е да сложи чайника на котлона с липа, шипка и трънкосливка, създават аромата на любимата му топла напитка. &bdquo;Сам се гледам, сам се пера, сам си гладя дрехите, сам готвя&rdquo; - радва се на възможностите си да битува без чужда помощ дядо Димо.<br /> <br /> <u><strong>Когато вечерникът задуха, старият кавалерист сяда със сина си Генчо на двора</strong></u> <br /> <br /> и оглася с хармониката махалата. Двамата стоят до късно навън. Домашните зеленчукови салати и осолената пържена манатарка са идеалното мезе за станимашката ракия и червеното вино. Млади и стари се спират да слушат концерта на дядо Димо, който, вдъхновен от музиката на акордеониста Димитър Ангелов-Цампи, изпълнява чудесно шлагерите му. Научил е целия репертоар на големия музикант и композитор, който заедно с покойния вече китарист Илия Кумчев с формация &bdquo;Асеница&rdquo; увековечи песента за Станимака. Не само този хит е сред любимите мелодии на стареца, но също &bdquo;Дете на моите години&rdquo;, &bdquo;Аз симпатия си имах&rdquo; и още познати стари градски песни, предимно бавни танга.<br /> <br /> <u><strong>Дълголетникът е потомък на бежанци от Калайджи дере</strong></u><br /> <br /> Издръжливия си корен дължи на родителите си, които устояват на мъките и страданията в бежанската вълна, тръгнала от Беломорска Тракия през 1924 г. Преселниците са оземлени и дълги години отглеждат тютюн за препитание. Местят се в различни квартири. &bdquo;През 1940 г. отидох войник в Кавала. Там изкарах, докато ме взеха на фронта. Участвах във Втората световна война в Трети конен полк на Трети ескадрон с командир Исак Пописаков от Асеновград. Когато германците започнаха да се изтеглят от Беломорието, ние бяхме в Петрич, след което потеглихме за Югославия. При Страцин и Ново село дадохме жертви&rdquo;, разказва спомените си кавалеристът. Завръщането е през Скопие, Кюстендил и София. &bdquo;От столицата поетапно ни прехвърлиха в Пловдив.<br /> <u><strong><br /> Не знаехме кой е жив, кой е умрял<br /> </strong></u><br /> Пристигнах в Асеновград. Майка ми беше починала. Отново получих повиквателна за охраняване на турската граница. Когато се върнах, с баща ми заживяхме в квартирата на стари гръцки жители. Трябваше да се оженя. Бях вече калфа-шивач, а тя цветарка. Правеше изкуствени цветя при &bdquo;Манийка&rdquo;, спомня си младостта дядо Димо.<br /> <br /> През зимата е бил шивач, през лятото на Разсадника. Работил е като разсилен в Общината и инкасатор на пари в различни предприятия. След пенсионирането си не е престанал да се труди, сега музиката и християнските ценности, които притежава, определят смисъла на неговия дълъг живот.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Емилия КОЛЕВА </strong><br />