70-годишният Лазар Димитров: Гайдата ми е спътник в живота, защото без музика не мога

Ако стоиш вкъщи една седмица, без да свириш, пръстите ти загрубяват, доверява изкусният свирач

<em>За хобитата си пенсионерът Лазар Димитров от град Омуртаг може да разказва много, защото му носят спокойствие на душата. Казва, че най-първо е риболовът в живота му, още от малък е тръгнал по реките и язовирите, замята въдиците и сега с надеждата за добър улов и се хвали, че има успехи на язовирите &quot;Ястребино&quot; и &quot;Тича&quot;. Уловил е 7-килограмов шаран, затова при срещата ни каза: &quot;Риболовът е интересно хоби, има много емоции, прави ми удоволствие, когато край брега почувствам как плувката се опъва от рибата и на секундата вече съм извадил късмета си&quot;.<br /> </em><br /> От дума на дума стигаме и до другото му хоби, което е станало смисъл на живота му. Това е музиката, изпълнявана с голямо удоволствие с гайдата. Тръгвайки от началото, 70-годишният Лазар Димитров сподели:<br /> <br /> Гайдата я владея от трийсетина години. Навремето имах голямо желание, отидох в читалището в Омуртаг, видях една гайда и викам на един от музикантите: &quot;Дай да се помъча да посвиря&quot;. Той ми я даде, но отидох в гората, за да не ме чуват какво ще излезе. Защото не можех да надувам тогава, а се получи, бях 40-годишен. Може би ми помогна това, че пеех народни песни, музикант слухар съм.<br /> <br /> Раздипля приказките си ветеранът, който говореше за онова време, когато силната любов му се усмихнала на сърцето. Научава и нотите, разбира се, с упоритостта си. Постъпва в ансамбъла на местното читалище, където <br /> <br /> <strong>и сега като пенсионер го търсят заради умението му да владее отлично гайдата<br /> </strong><br /> Гордее се и с това, че синът му Христо Лазаров е завършил Музикалната академия в Пловдив и сега е учител, но е голям музикант, по-добър от баща си, а дъщеря му е народна певица и са се превърнали във фамилна фолклорна група. А гайдата е инструмент, който е незаменим за ветерана:<br /> <br /> Направих си я от ярешка кожа, най-добрият материал е. Обаче ярето трябва да го поотгледаш малко, за да стане с по-дълъг врат, тялото му да е по-хубаво, одираш го, осолява се кожата, стои три дни, измиваш я после, остригваш я и чакаш да изсъхне. Слагаш и гайдуницата и тръгва мелодията. Музиката успокоява човека, дава му енергия. А какво по-хубаво от това да веселиш хората, защото сега ме търсят и по сватби, и по банкети.<br /> <br /> Първата песен, която изпълнил Лазар Димитров, била &quot;Канят ме, мамо, на тежка сватба&quot;, защото я знаел, но друго е, когато и гайдата засвири. Още на втората година на Националния събор на фолклора в Копривщица е награден със сребърен медал. После тръгват и другите награди, за да го потърсят и от радиото и телевизията. <br /> <br /> <br /> <strong>Репертоарът му е с песни от всички краища на България,</strong><br /> <br /> защото хората желаят разнообразието. Пее народни песни от Омуртажко, тракийски, шопски, странджански, добруджански. Над 300 песни зная и често си ги пея и в пенсионерското ежедневие, което ми изпълва душата. Най-любимата ми песен е &quot;Караджа дума Русанка&quot; на Недялка Керанова, а от мъжете харесвам най-много изпълненията на Борис Машалов. Като бях учител в гимназията, където преподавах музика, направих ансамбълче, печелихме награди във Велико Търново, Приморско и на други фестивали, присъдиха ми титлата &quot;Маестро&quot;, усмихва се видимо доволен Лазар Димитров.<br /> <br /> И сега като пенсионер ходи три пъти седмично на репетиции, защото може ли музиката и песента да заглъхнат в сърцето, когато цял живот си бил с тях и си се гордял, че можеш да веселиш хората?<br /> <br /> Има и нещо друго. Ако стоиш вкъщи една седмица, без да свириш, пръстите ти загрубяват, това си е загуба. А животът е песен, надявам се да имам още много дълголетие, за да свиря и пея от душа, заключава ветеранът Лазар Димитров, който продължи със сина си Христо Лазаров да весели хората на събора сред зелената морава край Омуртаг.<br /> <br /> <br /> <strong>Георги НИКОВ</strong><br />