Художникът Тихомир Панайотов: Дори когато почивам, мисълта ми резбова, създава картина или пише поезия
Почетният гражданин на Асеновград е събрал дарбите на три поколения от рода му
Почетният гражданин на Асеновград е събрал дарбите на три поколения от рода му
<em>Има поверие за хората, родени в неделя, че са докоснати от Господ да имат творчески заложби и талантът им да е даден свише. Знамението се случва в неделния ден на 10 февруари 1946 г. в едно малко и глухо село от сто къщи, когато в семейството на Милка и Кръстьо Начеви се ражда талантливо момче. Кумовете - известната фамилия на доктор Илко Игнатов от Асеновград, решават то да носи оригиналното име Тихомир. </em><br /> <br /> „Да бъде тих мирът занапред и да няма войни”, възкликнала кръстницата Иванка и сякаш орисала малкото момче от село Стоево да се откроява от останалите. Тихомир Панайотов проявява любознателност още в началното училище и се рови сред книгите на училищната библиотека. Първата книга - „Аленото цвете”, закупена от книжарницата на „Ганди” в града, е прочетена на газена лампа още същата вечер. Той проявява фантазия и при писането на съчинения, а с лилаво мастило изписва красиви букви в тетрадките си. <br /> Хвъркатите щъркели над селото, нарисувани върху вратата на селския магазин,<br /> <br /> <strong>се оказват неговите първи нагледни рисунки.</strong><br /> <br /> Талантът на Тихомир да рисува е наследен и от предшествениците му. Дядо му Стойко, потомствен овчар в село Долно Слав, изработвал бастуни и хурки, обгарял ги на огън, правел по тях шарки и ги подарявал на съселяните си. Другият му дядо Панайот, освен че бил политически грамотен мъж и кмет на родното си село, проявявал усет към красивото и правел с малко лъкче рамки за снимки. Баща му Кръстьо, като зидаромазач и бояджия, също показвал естетика при получаването на цветовете и украсявал с допълнителни орнаменти моделите на валяка.<br /> <br /> <strong>Рисунките от ученическия му период са поощрени от проф. Иван Кирков,</strong><br /> <br /> който го насочва да учи в художествено училище. Първите спънки в живота на Тихомир идват от комунистическата власт, която репресира семейството заради кметуването на дядото преди 9 септември 1944 г. и участието на синовете му в БЗНС ”Никола Петков”. Заклеймени са за „народни врагове”. Този „неблагонадежден” знак бележи отрано живота на Тихомир, който е отхвърлен от Националната художествена гимназия, но затова пък успява да се запише в софийското и единствено в страната училище за художествени занаяти. Умението да се занимава с приложни изделия му дава възможност да работи в ТПК „Тракийско творчество” в Пловдив, след което е приет в Учителския институт в град Дупница. Жени се за студентската си любов Лили, с която създават чудесно семейство.<br /> <br /> Дълги години е учител по изобразително изкуство в СОУ ”Св. св. Кирил и Методий” и ОУ ”Петко Каравелов” в Асеновград. Изявен художник-живописец, график, карикатурист, иконописец, дърворезбар, илюстратор, поет, дарител. Участва в наши и международни пленери, в общи, самостоятелни и юбилейни изложби у нас и в чужбина. Работи по изографисването и оформлението на параклиси в Асеновград, Нареченски бани и село Леново. Удостоен с дипломи, грамоти, значки и награди. През 2008 г. е обявен за Почетен гражданин на Асеновград. Синовете му, Красимир и Емил, са също креативни и творчески натури.<br /> <br /> В Нощта на музеите и галериите на 26 септември 2014 г. в Старинното училище „Св. Георги” е открита поредната самостоятелна изложба на художника Тихомир Панайотов.<br /> <br /> “... Най-важното нещо е да уловиш мига. <br /> <strong><br /> В маслените платна вкарвам много символи</strong><br /> <br /> Одухотворявам ги. Пророкът и прозрението му с поглед в бъдещето. Вплетената космическа костенурка като знак на древните българи и подписа ми, с вплетените Кръст, Сърце и Ключ са взаимните ни послания, защото ако имаш Вяра и Любов, може да намериш Ключа, който отваря вратата към бъдещето. Зрителят трябва да гадае, да разсъждава. Това е моето предизвикателство.<br /> <br /> Цял живот съм рисувал фигури. Човекът с неговото излъчване, жената, голото тяло са в основата на моето изкуство. Женската красота! Прекланям се пред нея. Не да я притежавам, а да се наслаждавам. Моето око гледа красивото в Живота, красивото в предметите.<br /> <br /> <strong>Имам колекция от триста фантастични бутилки</strong><br /> <br /> Събирам ги, защото са красиви. Възхищавам се, виждам ги като произведения на изкуството, проектирани от художници. Този „Цезар Коняк” е от близо 35 години. Като бижу е. Когато ходя в чужбина, винаги купувам интересни бутилки. Не е работата да ги изпиеш, губи се ефектът, важното е да ги запазиш. <br /> <br /> Сега ги рисувам и подарявам. Колекционерските ми страсти обхващат още марки за изкуството, монети, книги, албуми.<br /> Връщам се назад към първата ми любов - графиката. Годините бяха оскъдни. <br /> <br /> <strong>Не можех да си купя бои и четки, а само туш и перо</strong><br /> <br /> Рисувах нетиражирана графика. Бутикова. На ръка, без специална технология, така е по-достъпно, вземаш туш и хартия и започваш.<br /> Имам чувство за хумор. Пиша фейлетони. Обичам вицове и весели компании, затова правя и карикатури. Спомням си първата самостоятелна изложба в Кърджали. Вълнувам се и сега с добрите отзиви за нея: „Тихомир Панайотов направи чудото! С малкото моливче на селски учител успя да разсмее града ни”. Споменът ме връща в младите ми учителски години в кърджалийското село Ябълковец, когато заедно със съпругата ми Лили пътувахме с мулета в Родопите. Беше трудно, но обикнахме учителската професия и създадохме приятелства, които пазим до днес.<br /> <br /> Заплатите бяха малко по-големи и тогава започнах да купувам платна за живопис. <br /> <br /> В Асеновград преди да постъпя в училище „Св. св. Кирил и Методий”, рисувах лозунги и плакати в художественото ателие на РПК ”Асеновец”. Вече се увличах по дърворезбата, веднъж дялках един стол, когато при мен дойде художникът Георги Ковачев, който набираше колеги за кръжока по дърворезба. Започнахме да се събираме в читалище „Родолюбие”. Включиха се Минко Мръвков, Димо Пандев, Георги Петров, Петър Сърбов. Това беше първото ядро на групата. През 1977-а оглавих кръжока. Това са 25 години работа, силен период в живота ми. Точех длетата вкъщи и ги носех в читалището. Правех проектите на базата на българската възрожденска дърворезба, но малко по-осъвременена. Изработвахме сложни подкопани резби. Участвахме в 5, 6 и 7-ия републикански фестивали, изложби у нас и чужбина. Носители сме на златни медали.<br /> <br /> <strong>Свързах се с дървото, както дървото със земята</strong><br /> <br /> Не съм посягал да отсека дърво. Давам му втори живот, а то излъчва топлина, уют, твърдост. Има интересни шарки.<br /> Дърворезбата е форма, пластика и композиция в едно. Някои казват, че силата ми е в дърворезбата. Но аз смятам, че силата ми е в детайла. Имам тази способност да изпипвам детайла още от бижутерията. Основата е от композицията и орнаментиката, които съм научил. Пластиката от дърво и метал е почти една и съща. Линията е плавна и води орнамента, който е един и същ. Да работиш резба е много трудно. Изискват се физически усилия. Вземаш дървото и го дялкаш. Особено орехът, велик материал е. Издържа 300-400 години и не отстъпва на чуждоземните видове.<br /> <br /> Дърворезбата и иконата са свързани, предимно с църковната дърворезба.<br /> <br /> Първата икона, която направих, беше една малка „Св. Богородица - Умиление”. Имах вътрешното чувство за нещо ново. Получих голяма поръчка за 29 различни по размер икони за църквата „Св. Троица” в село Крумово. Така започнах с иконата. Много се гордея с голямата икона „Св. Георги”, която е с пластичен релеф и оцветена резба и предвожда шествието на традиционния фестивал в испанския град Алкой. Хубава е също голямата икона с житейски сцени на „Св. Георги” за Охридския владика.<br /> <br /> При мен нещата се преплитат. Зависи от настроението, дойде ли музата, прехвърлям се от живопис към иконопис или към илюстрацията. Деветте тома на Владимир Мегре са мое дело.<br /> <br /> В град Бергама нарисувах върху кожа цар Иван Асен II и Асеновата крепост. Собственост е на турски ценител на изкуство. Мисля, че е патриотизъм на пленер в Турция да нарисуваш символа на родния си град.<br /> <br /> <strong>Вечер като легна, си мисля, абе, аз съм направил много неща</strong><br /> <br /> И се чудя как съм могъл да ги направя. Това е работа за два-три живота.<br /> <br /> Животът те притиска и няма начин да не работиш. Дори когато почивам, мисълта ми резбова, създава някаква картина или пише поезия.<br /> <br /> <em>„Не мечтая ордени и звания почетни<br /> А четки, бои и платно всеки ден<br /> Та когато дойде моето многоточие..<br /> Да остане за вас нещо и от мен”.<br /> </em><br /> <em><strong><br /> Емилия КОЛЕВА </strong></em><br />