Кирил Маричков: Имаше опасност да ми се случат големи неприятности!
Ако ще да ми дадат 1 000 000 евро, пак няма да участвам във "ВИП брадър"!
Ако ще да ми дадат 1 000 000 евро, пак няма да участвам във "ВИП брадър"!
<em>Кирил Маричков пропусна турнето в Америка с група „Фондацията”. Известният музикант е бил изненадан от лекарската забрана, дошла три дни преди полета. Заради изследвания музикантът е престоял и два дни в столична болница. В момента се възстановя под лекарско наблюдение и се подготвя за концерта на групата на 10 ноември в зала „Арена Армеец” в столицата. <br /> <br /> Потърсихме легендарния основател на група „Щурците”, за да разберем какво е здравословното му състояние в момента:</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Как сте, г-н Маричков? Появи се информация, че сте отказали да летите за турнето с група „Фондацията” до Америка след категорична лекарска забрана…</strong><br /> - Да, така беше. Но вече съм по-добре. Състоянието ми беше такова, че просто не можех да се кача в самолета. Имаше реална опасност да се случат неприятности... големи неприятности. Сега вече няма такава опасност, възстановявам се, пия повече магнезий и други работи. За съжаление обаче пропуснах това турне в Щатите, за което ми е много мъчно. Избягвам да говоря за болести и за лоши работи, гледам напред. И вече се чувствам добре. Мога да кажа, че 90 на 100 съм добре, още малко трябва да се постарая…<br /> <br /> <strong>- Явно е било нещо, което е успяло да ви стресне... </strong><br /> - О, разбира се. Аз, ако се бях качил на самолет, щеше да ми се случи нещо доста неприятно, за което просто не ми се говори… Но, освен това, то се случи точно три дни преди пътуването. Оказа се след това, че даже съм имал късмет, че е станало тогава, защото иначе е щяло да се случи в неподходящ момент…<br /> <br /> <strong>- И също така се оказва, че сте разчели знаците, които са ви дадени, и сте обърнали навреме внимание на здравето си…</strong><br /> - Ами, точно така стана всъщност. Даже когато казах на докторите „Ей, какъв лош късмет, точно преди турнето”, те отвърнаха: „Не, напротив, много добър късмет, че е станало преди това, защото иначе щеше да стане по време на самолетния полет”. И не знам дали толкова съм разчел знаците, просто отидох на доктор и... положението малко ме изненада. Но вече се оправям, добре съм. На 10 ноември ще направим страхотен концерт в „Арена Армеец” и, да чукна на дърво, повече да не се занимавам с такива работи… Надявам се оттук-нататък всичко да бъде наред. Смятам, че нещата ще се подредят... Да не се занимаваме толкова много с болести и с такива работи, за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да не дърпаме дявола за опашката<br /> </strong></span><br /> <strong>- Вие трудно вървите по улицата, без да ви спрат хората поне няколко пъти. Цялото това внимание не успя ли през годините да ви промени поне малко?</strong><br /> - О, даже сега, наскоро, вървя по улицата, спират и ми казват: „А, ама ти добре изглеждаш, нищо ти няма!” (смее се), на което аз отвръщам: „Че кой е казал обратното?!”. Някои опасности, за съжаление, човек не може да подминава с просто око, трябва да бъде внимателен, щом мине определена възраст. Това е. Но цялото това внимание, за което говорите, никога не ме е променяло – да бъда друг, а не себе си. И това изкуствено държание, това, някой да се прави на някакъв, какъвто не е, не го уважавам. Всичките сме обикновени хора и всеки трябва да си върши работата така, както може. На мен наистина не ми харесва, че хората си променят така държанието и поведението според степента си на популярност. <br /> <br /> <strong>- Следите ли „ВИП брадър”, ваши колеги участват вътре? Например, Йорданка Христова…</strong><br /> - Честно казано, до един момент гледах, отначало ми беше интересно, гледах откриването, как влизаха, защото имам много познати хора вътре, не е само Йорданка Христова. След това обаче ми стана много неприятно и престанах да гледам. А и нямам интерес.<br /> <br /> <strong>- Ако получите покана, бихте ли се присъединили в подобна обстановка в Къщата?</strong><br /> - А, не, не, не - аз много мразя да се занимават с личния ми живот. Никога не си и представям да участвам в подобен формат. Това е толкова далеч от мен, че просто няма накъде… Ако ще да ми дадат 1 000 000 евро, не лева, пак няма да участвам! Само като си представя и го отричам веднага. Всичките тези ситуации, които се случват в Къщата, са някакъв тотален абсурд, в който е невъзможно аз да се включа.<br /> <br /> <strong>- Стана ли ви в някои моменти болно или мъчно точно заради целия този абсурд, който се продуцира, а и на който съвсем доброволно са се подложили ваши колеги и приятели?</strong><br /> - Аз дори не знам защо са влезли вътре, нямам представа, само съм наясно, че аз никога не бих го направил. Вероятно е за пари, а може и да не е само за това, те си знаят. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но и последиците са си за тях</strong></span><br /> <br /> <strong>- Имали ли сте във времето досега моменти на приятелства и предателства в едно? </strong><br /> - Това на всеки му се е случвало, но аз ще ви кажа, че в това отношение съм късметлия, защото до момента не повече от 1-2 пъти най-много съм изпитвал подобен дискомфорт. И не беше баш с най-добрите ми приятели. Най-добрите ми приятели никога не са ме предавали! Въпросното предателство се случи много отдавна, но беше по-скоро на лична, отколкото на творческа основа.<br /> <br /> <strong>- Означава ли това, че сте човек, който досега не си е позволявал да изпада в някаква емоционална крайност спрямо себе си? Има моменти, в които сме разочаровани даже не толкова от други, колкото от самите себе си…</strong><br /> - Живял съм доста дълго време… знам ли, може и да съм имал такъв момент. Всичко съм преживявал, сигурно е имало и такива моменти. Имал съм моменти с нерви, в които ми е било трудно… Но това е минало, предстои концерт, хубави емоции.<br /> <br /> <strong>- Датата 10 ноември с умисъл ли е избрана за концерта?</strong><br /> - О, не, не, наистина случайно! (усмихва се) Просто залата беше свободна на тази дата, а истината е, че всички мислят, че е тенденциозно, ама не е. Случайно стана. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Обмислял самоубийство след тежка катастрофа, в която умря човек</strong></span><br /> <br /> В интервю през 2009 г. Кирил Маричков споделя за един от най-тежките моменти в живота си - тежка катастрофа, след която му се е искало „да сложа край на всичко”. „Преди 9 години имах много тежка катастрофа и тогава ми се разместиха прешлените на гръбначния стълб - за малко да го счупя. Това е много тежък момент в живота ми. Изписаха се какви ли не глупости по този повод във вестниците. Истината е, че аз не спазих един знак. Това е моята вина. Не бях пил, не карах с превишена скорост и се считам за много внимателен шофьор, но... не видях този знак “СТОП”. Той беше поставен от лявата страна на пътя, вместо отдясно, в едни храсталаци, зад мантинела. Не се виждаше просто! Ние бяхме цяла колона от автомобили. Движехме се по околовръстния път Асеновград-Пловдив и точно преди кръстовището със стария път Пазарджик-Пловдив се случи това. Никой от колоната не видя този знак, но аз бях лошият късметлия, който направи удара с идващата отляво кола. По-късно разбрах, че е имало 12 катастрофи със смъртни случаи на същото място. Сега кръстовището е пълно със знаци и предупреждения за опасност. Всички храсти са изрязани. <br /> <br /> Но както обикновено у нас, не преди, а след като се случи тежък инцидент… Много тежко ми беше. Приеха ме в пловдивската болница със счупени ребра, травма на гръбначния стълб и удар в главата - имам белег от него, защото се забих в предното стъкло. Лекарите криеха от мен, че има загинал човек. Но аз разбрах и ми се прииска да сложа край на всичко… Това е нещо, което никога не може да се преодолее. <br /> <br /> Преди смятах, че мога да давам оценки за всякакви неща от позицията на човек, който не е правил сериозни грешки в живота си. С тази катастрофа мисля, че Господ ми даде един сериозен урок… Осъдиха ме на 3 години условно и да изплатя голямо обезщетение. На всичкото отгоре много лошо ме изиграха от застрахователното дружество "Бул Инс", където имах застраховка “Гражданска отговорност”. Мислите, че са платили обезщетението, както са длъжни да направят? Нищо подобно! Те заведоха дело срещу другата страна и искаха да докажат, че другият човек е виновен за катастрофата. Аз може да съм си признал вината в съда, но те не са съгласни! Заведоха друго дело, съшито с бели конци. Уж да ме защитят. Клопката им се оказа много проста - протакаш делото 5 години, което е напълно нормално за българската съдебна система. <br /> <br /> Така потърпевшите не получиха обезщетението от застрахователя както трябваше, а платих на хората с мои, лични средства. Дори се натрупа огромна лихва, защото са минали 5 години. Тези хора все ги мисля и до днес. Те излязоха благородни. Споразумяхме се и ми опростиха част от натрупаните лихви, които бяха надвишили техния първоначален иск за обезщетение. ”<br /> <br /> <strong>Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />