80-годишният краевед Йордан Георгиев: Никой не споменава за първия процес срещу Вапцаров
Присъствах на възпроизведеното дело, защо никой не отваря дума за него, чуди се пенсионираният педагог
Присъствах на възпроизведеното дело, защо никой не отваря дума за него, чуди се пенсионираният педагог
<em>Интересно, изключително емоционално и любознателно занимание си е избрал нявгашният педагог Йордан Георгиев. И на него е отделил специална част в своя дом. Сигурно няма да съм недостоверен, но бих нарекъл тази част оазис на родолюбието. Или по-точно прилича ми на музейна сбирка. Тук ще видим копия на българските знамена светини, като се започне от конската опашка, та се стигне до съвременния ни трибагреник. А пък вестниците и книгите - чет нямат! </em><br /> <br /> Но от тях бих отделил една - условно ще я нарека книга на преживяното докосване до великаните на българския революционен дух. Писал я е десетилетия наред. Съдържанието й са статии за Васил Левски и Христо Ботев, публикувани в медиите през различните години от живота на краеведа. <br /> <strong><br /> - Ще ни запознаеш ли със съдържанието, господин Георгиев? </strong><br /> - Заглавието на книгата е „Левски и Ботев в моя дом и моя живот”. Статиите в нея отразяват моята събирателска, изследователска и популяризаторска дейност на идеите и делата на тези двама титани на предосвобожденската епоха на България. Публикациите за Левски и Ботев са подредени на принципите - време на излизане в печата и вътрешнотематичното им обвързване. Така частта за Левски може да се подели на следните групи: Първата - „Изповед" - обединява обобщението - Левски в моя дом, преклонението на нас и света към него; <br /> <br /> Втората е защита автентичността на Левски, където са включени статии за снабдяването с неговото тефтерче и защитата на документалното наследство на Апостола. Най-вече на записания израз на една от страниците на тефтерчето му „Народе????". Поради незнание или невнимание се срещат превъплъщения от различни автори на тази дума вместо сподирена с четири въпросителни, се поставят удивителни три, четири, дори и пет; Третата група е Левски в историческата ни памет, а четвъртата - признателността към Левски и изграждането на неговите паметници в Северозапада и Монтана.<br /> <br /> <strong>- Привлича ме структурата на книгата…</strong><br /> - Подреждането на статиите не започва с първата публикация за Левски „Проверка за нас" във в. „Труд", бр. 20 от 24.1.1987 г., в обявения от него конкурс: „Какво бих притурил днес към тефтерчето на Левски", а с Йордан-Георгиевата „Изповед към Апостола" във в. „Вселена" от 14.07.1992 г. Публикациите за Христо Ботев са групирани в три раздела: „Христо Ботев в моя дом", „История на празника 2 юни" и „Христо Ботев и нашият край". Затова подреждането на статиите не започва с първата - през 1994-та, а с обобщението „Христо Ботев в моя дом" от 1996 г. във в. „Идея". Частта преминава през непубликуваната статия - реч, която Георгиев произнася на 2 юни 1999 г. на централния площад в Монтана, и завършва с нови изследвания за Ботев. Онова, което вестниците са писали за дългогодишната краеведска дейност, свързана с популяризиране идеите и делата на Левски и Ботев, е подредено последователно във времето, както са излизали. За Васил Левски първата кореспонденция е във в. „Вечерни новини", бр. 35 от 20.1.1992 г., а за Христо Ботев в бр. 1/1996 г. на в. „Монт-прес". В книгата е обособена и друга част, съдържаща непубликувани мои изявления за реализиране на другата вътрешна потреба - това, което има и знае той за Левски и Ботев да излезе от неговото духовно обиталище и бъде отдадено „на ползу роду..." Действия от този род са публикувани и като части на пространно разгърнати обобщения, съдържащи се в някои сборници и доклади, които не могат да се включат като цяло в настоящата книга.<br /> <br /> <strong>- В личния ти архив се съхраняват и материали от и за Вапцаров. Имаш и свои спомени от възпроизведения първи съд срещу него от преди повече от половин век. Уредил си самостоятелна изложба в монтанското училище, носещо неговото име. Кое е най-интересното в нея, което препоръчваш да видят посетителите? </strong><br /> - Наред с Левски, Ботев, Вазов и други народни будители от Възраждането, през целия си живот съхранявам в моя дом значимо богатство и за Никола Вапцаров и други наши поети и писатели. Притежавам материали за Вапцаров още от 1947 г., когато в Горна Джумая е издаден първият Възпоменателен лист по повод 5-годишнината от разстрела му. Собственик съм на следващото издание на “Моторни песни”. Имам и поредицата от вестници: “Народна армия” - от 1956 г., където е отразено издигането на първия паметник на поета, “Народна младеж” - от 1959 г. с честването на 50-годишнината от рождението му. Притежавам и всички възпоменателни листове през годините, както и публикации в печата в чест на поета. Всяка от тях през този половин век е старателно изрязана и подлепена. Тематично са подредени и подвързани в пет отделни тома. <br /> <br /> <strong>- Зная, че притежаваш уникални издания като това на “Вяра” на десетки езици. Как съумяваш да се сдобиеш с тях? </strong><br /> - През 1968 г. София беше домакин на Деветия световен фестивал на младежта и студентите, преминал под мотото “За солидарност, мир и дружба”. По този повод Институтът по литература на БАН издаде сувенирното книжле с размер колкото две кибритени кутии, съдържащо стихотворението “Вяра” на 29 езика. Тъй като през 1953 г. Световният съвет за мир посмъртно награди Вапцаров с почетната си награда, всеки участник във фестивала получи това издание. По-късно в навечерието на 70-ия рожден ден на поета в Република Македония се поде акция за отнемането от България на Вапцаров. У нас, в това число и в тогавашния Михайловград, се състояха протестни прояви. Като организатор на една от тях успях да изложа за първи път всичко онова, което притежавах за него, и дори набавих на участниците сувенирното издание. <br /> <strong><br /> - Но притежаваш и това, което летя в Космоса с втория ни космонавт? </strong><br /> - Ами, заслужаваше си. Нали Вапцаров със своята вяра мечтаеше: “За него - Живота – направил бих всичко...” Та ако не той, то неговата “Вяра”, преведена на 35 езика в издание на БАН от 1984 г. в същия формат, летя през 1988 г. с втория български космонавт Александър Александров. Справедливо беше, ако с първия ни космонавт Георги Иванов летяха две страници от “История славяноболгарская”, то с втория да лети вярата за по-добър живот. Това издание си закупих от книжарницата на БАН в София. Няколко екземпляра подарих на мои близки. <br /> <br /> <strong>- А как стана така, че преди малко повече от половин век присъства на възпроизведения първи съд срещу Вапцаров, за който нищо не се пише? </strong><br /> - Вярно казваш. В енциклопедия “България” - том първи, издадена през 1979 г., пояснения няма, а цял процес се е състоял в Разлог през 1941 г. от тогавашния Неврокопски областен съд по Н.О.Х. Дело - 126 от 17.10.1941 г. Вапцаров е бил подведен под отговорност по чл. 7 от ЗЗД за написването на стихотворенията “Селска хроника” и “Бунтът кипи”. Основанията били, че със съдържанието си с тези стихотворения той е подбуждал към вражда, омраза и престъпление спрямо отделни класи и слоеве от населението или установените власти. И с това е могъл да постави в опасност обществения правов ред. През 1994 г. в бр. 60 на в. “Монт-прес” публикувах статията “Аз присъствах на процеса срещу Вапцаров”. Присъстваше целият тогавашен състав на съда: прокурор, свидетели, деловодители и други. Само обвиняемият отсъстваше. Това стана на сегашната улица “Пиротска” в София, където се намира сградата на Съюза на юристите в България. През 1989 г. малко преди промените писах писмо до списание “Общество и право” - орган на Съюза на юристите, в което предлагах, ако притежават пълен запис на възпроизведения съд, да го поместят в списанието, но... и до ден днешен не получих никакъв отговор. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Юлий ЙОРДАНОВ, Монтана </strong><br />