Доц. д-р Пламен Попиванов: 3 милиона българи страдат от висок холестерол!

Фамилната хиперхолестеролемия е сериозно заболяване

Фамилната хиперхолестеролемия е сериозно заболяване

<em>Това твърди доц. д-р Пламен Попиванов, д.м. - ендокринолог, началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в Университетска болница &ldquo;Александровска&rdquo;. Предлагаме ви много интересен разговор по темата за ролята на високия холестерол в организма.<br /> </em><br /> <strong>- Д-р Попиванов, впечатлих се от едно ваше изявление, в което споделяте, че, цитирам ви: &ldquo;Диагнозата фамилна хиперхолестеролемия не съществува за българските здравни власти&rdquo;. Защо е така?</strong><br /> - Всичко опира до Наредба №38 на МЗ, в която са включени болестите, за които Здравната каса заплаща. Но тези болести се определят реално от експертите на МЗ. В случая с реимбурсиране лечението на високия холестерол се получава парадокс. От Касата, позовавайки се на епидемиологията в това отношение, отговарят - от висок холестерол страдат 2-3 милиона души в България, не можем да плащаме реимбурсиране и затова заплащаме 25 на сто само за усложненията от високия холестерол, т.е. за инфаркти, инсулти и прочее. Позовават се на факта, че при тях съществува риск от втори, трети инфаркт и той е много по-висок. И това е правилно. Те обаче не отчитат факта, че заболяването фамилна хиперхолестеролемия също е много, много рисково.<br /> <br /> <strong>- Разбрах ви. Фамилната хиперхолестеролемия не е възприета като високорисково заболяване. Обяснете защо е толкова висок медицинският риск в този случай.</strong><br /> - Медицински риск в случая с хиперхолестеролемията е човекът да получи инфаркт. Някой ще каже - че кой плаща за лечение на профилактика на риск? Да, но това не е профилактика, това е лечение. Ще дам пример с диабета, където убиват усложненията, а не високата кръвна захар. Да, тя пречи на човека, но в момента, в който я установим, ние го лекуваме. Същото е и с високия холестерол. <br /> <br /> Когато високият холестерол не е резултат от начина на живот - неправилно хранене, по-мазни храни и т.н., а е в резултат на някакво сериозно заболяване, каквото е фамилната хиперхолестеролемия, то тогава сме длъжни да алармираме. Ние като общество сме заинтересовани, защото това е болест, тя е включена в международната класификация на болестите. Забележете, нека това се запомни - лекувайки тази болест, в смисъл, сваляйки нивото на високия холестерол, както при диабет сваляме кръвната захар, ние намаляваме петкратно риска този човек да умре от инфаркт, инсулт и т.н. <br /> <br /> С други думи - включването на медикаменти в нашата Наредба №38 има медицински основания, има медицинска и фармакологична логика. Аз съм убеден, че когато започнем да лекуваме тези болни, само след две-три години рязко ще спаднат инфарктите и инсултите при тях. Което, от друга страна, ще означава, че средствата за лечение ще бъдат многократно възвърнати. Ето затова лекарствата за висок холестерол трябва да бъдат включени в този списък. За съжаление <br /> <br /> <u>досега не се е намерило медицинско лоби, </u><br /> <br /> което да защити тази идея. Ще дам пример с френската система на реимбурсация. Там за всички, на които холестеролът е малко по-висок, се изплащат 25 на сто от стойността на медикаментите. Обаче за тези, които страдат от фамилна хиперхолестеролемия, те се реимбурсират на 100%. Точно толкова, колкото и за всички останали с много висок риск - инфаркт, инсулт и прочее, свързани с повишения холестерол - 100%. Аз предполагам, че експертите от МЗ имат някакви съображения от гледна точка на състоянието на Здравната каса. Но по принцип реимбурсирането на пациентите с най-висок риск - това е кауза, която несъмнено в целия цивилизован свят се налага и ще се наложи и у нас.<br /> <strong><br /> - Т.е. вие вярвате, че рано или късно тази кауза, както се изразихте, ще се възприеме и в България.</strong><br /> - Това несъмнено ще стане, проблемът е кога - дали скоро или след някоя и друга година. На мен ми се струва, че осъзнавайки размаха на проблема, особено ако това бъде подкрепено и от медиите, това ще се случи. Ние, експертите, се събираме, обсъждаме и толкова. Но когато се огласи в медиите, тогава се случват нещата. Още повече че съвсем не е скъпо такова начинание. Горе-долу генеричният максимум, който ще реимбурсира Касата, е 8 лв. месечно, не са много пари. Но пък тези средства година след година ще се възвръщат, аз вече споменах. Има многобройни клинични проучвания, според които понижаването на холестерола дори само с един ммол/л, след две години води до значително намаляване броя на инфарктите, инсултите и прочее. На особено рисковите пациенти понижаваме холестерола с два-три-четири ммол/л и така ще получим резултати. От тази гледна точка не се съмнявам, че МЗ ще реагира адекватно и ще включи в Наредба №38 проблема с фамилната хиперхолестеролемия. Ще намалеят и стентиранията, ще намалеят и клиничните пътеки в кардиологията. И най-важното, разбира се - тези млади и наглед здрави хора ще си гледат семействата, ще ходят на работа. Т.е. за кратко време ще има един изключителен ефект. <br /> <br /> Всъщност с първия си въпрос вие ме цитирахте, но истината е, че <br /> <br /> <u>здравните власти не са осъзнали тази истина </u><br /> <br /> Ако някой им беше предложил да се реимбурсират тези медикаменти, може би щяха да го направят. Това е нужно - да се систематизира, да се формира, да се предложи. Вижте, нека пак не откриваме топлата вода. Вече два пъти споменах, че това го има по целия цивилизован свят, просто трябва да го направим като тях - както го правят французите или холандците, или американците. Сега е дошло време и за фамилната хиперхолестеролемия - да осъзнаем, да премислим, да търсим пари. В крайна сметка ще се осъзнае, че тези пари непременно ще бъдат възвърнати многократно. Просто такова предложение все още не е било осъзнато от нашата администрация, за да бъде направено и решено. <br /> <br /> <strong>- Да поговорим и за самото заболяване. Каква е честотата?</strong><br /> - Относително малко са диагностицираните болни. Тези, които са в големите градове с университетски центрове, имат такъв шанс. Тези, които живеят някъде в периферията на държавата, нямат шанс и не знаят за своето състояние. Оттук следва, че няма как едномоментно да диагностицираме голяма група пациенти и да ги лекуваме едновременно. Но си имаме клинични критерии. Не наши - те са определени от СЗО, има американски, холандски критерии, по които можем да диагностицираме пациентите. А когато диагностицираме такъв пациент, това означава, че при него съществува сто пъти по-голяма вероятност от сърдечносъдова смърт. И, което е по-лошо - той е млад човек, който работи. Това заболяване покосява млади хора - между 35-45 години. Те получават инфаркти, инсулти, не могат да гледат семействата си, инвалидизират се, обществото трябва да се грижи за тях. Докато тези 8 лв., които Касата ще им отпуска месечно за генерични статини, ще намалят вероятността от сърдечносъдова смърт от 100 на 20 пъти. Това пак е страшно, никак не е малко, но все пак е нещо. <br /> <br /> <br /> <strong><br /> Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />