Божана Димитрова: Винаги съм държала на каузата „журналист”, тя има какво да каже, да даде на хората!
Неслучайно радиопредаването „Разговор с вас” имаше тримилионна аудитория през годините, то беше обществена трибуна за всекиго
Неслучайно радиопредаването „Разговор с вас” имаше тримилионна аудитория през годините, то беше обществена трибуна за всекиго
<em>Радиожурналистката Божана Димитрова, автор и водещ на култовото предаване „Разговор с вас” по Българското национално радио, събирало милионна аудитория близо 25 г., дойде в Дряново, за да уважи автора на това интервю. Представена беше шеста поредна книга „На белия свят и после...”, опит за автобиографични бележки и спомени от шейсетгодишен живот. <br /> </em><br /> И още един повод доведе именитата журналистка в родния град на Колю Фичето. Минават 45 г. от създаването на музея на майстора, а е жив споменът от откриването му с един вълнуващ пряк репортаж. <br /> <br /> <strong>- Г-жо Димитрова, спомняш си с вълнение това предаване, наричаш го събитие в работната си биография. Тогава Тодор Живков преряза лентата, сигурно пазиш в паметта си още такива дряновски събития и спомени? </strong><br /> - Приятно ми е днес отново да се обърна с уважение към дряновци, защото наистина с удоволствие и радост се връщам към такива спомени. Помня ги с умиление. Даже се изненадвам, че са минали толкова години, 45 г. от онова паметно събитие не само за Дряново, а и за България. Не забравям репортажа, който водихме заедно с колегата Веселин Димитров, по-късно професор и декан на факултета по журналистика и масови комуникации. Надявам се да сме предали вълнението и гордостта на дряновци, а и яркото впечатление, което оставя и до днес толкова добре уреден музей. За мен и до днес е емблема и пример за музеите в страната. А ще прибавя и спомени от радиосрещите по повод стогодишнината на дряновската болница, неслучайно приповдигнати и възторжени репортажи от Дряновския манастир, от пещерата „Бачо Киро”, шарените диалози с дряновци за история и днешни дни, за именити люде, които са родени и свързани с балканския град - писателите Рачо Стоянов, Марко Марчевски, поетите Атанас Смирнов, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, музикалните дейци Тодор Попов, Христо Недялков, Месру Мехмедов. <br /> <br /> <strong>- Казваш, че популярното радиопредаване „Разговор с вас” е затворена страница за теб, но не беше ли редно ръководствата на БНР през годините да помислят за неговото възраждане с млади и талантливи журналисти, или всичко вече е една история?</strong><br /> - „Разговор с вас” беше едно от първите в средата на 70-те години на миналия век, в което се заговори с по-човешки глас, когато от „официална пропагандна машина” – програма „Хоризонт” на националното радио се превърна в обществена трибуна. Предполагам, неслучайно „Разговор с вас”, което започнахме с Веселин Димитров и имаше тримилионна аудитория през годините, всеки петък следобед, думата имаха изявени и обикновени хора, с техните днешни проблеми, тревоги и радости - а това е вече здрав и верен път към истинското радио. Хубаво беше „Разговор с вас” да остане, да продължи, създателите му остаряхме, но радиопредаванията не бива да бъдат „пенсионирани”! Би следвало да бъдат обновявани, да останат като полигон за бъдещите репортери и журналисти. Но да не тъгуваме за минали неща, да гледаме напред, особено сега, в юбилейната 80-годишнина на националното радио, на тази най-първа и най-силна медия.<br /> <br /> <strong>- А в лабиринта на многото частни радиа не се ли губи, не пропада ли понякога истината за днешното тревожно, напрегнато ежедневие? Като че ли всяка електронна медия, включвам и телевизиите, от „своята камбанария” налага представа за събитията у нас, по света, не винаги дотам обективна?</strong><br /> - Над 300 радиостанции в цялата страна търсеха аудитория през тези години, някои от тях не издържаха на конкуренцията и залязоха на бърза ръка. По същия начин се роят и угасват и телевизиите у нас. Едно явление, което в зората на така наречената българска демокрация ни се струваше странно, но времето пожали само тези, които имат какво да кажат на хората, а и знаят как да го кажат по съвест. Част от телевизиите си спечелиха лоша слава, видя се, че са платени медии от новобогаташи, от съмнителни групировки, знае се какво и колко плащат и защо плащат, но това зачерква силата и мощта на всяка подкупна медия. Винаги съм подчертавала силното понятие „кауза журналист”, то не трябва да се поддава на пари, партии, интереси! Няма как да има „собствена камбанария”, както ме питаш - това се оказва другото зло и тумор в живота на медиите, да изкривяваш истината, както е угодно някому, колкото и да плаща, това е повече от грях! <br /> Да не говорим за безобразно грозното лице на политическата обвързаност в медиите. Преди време попаднах на статия от 30-те години на миналия век, искам да повторя думите в нея, че журналистиката е синоним на безпристрастност, на баланс и чувство за мярка, и той, журналистът, е един пръв гражданин и водач на другите! <br /> <br /> <strong>- Ти сподели пред дряновци, че се подготвя една интересна нова книга – „Божана Димитрова – кауза радиожурналист”, кажи нещо повече за нея...<br /> </strong>- Казах това, впечатлена от представянето на твоята книга, за мен беше истински празник, неочаквано силна и вълнуваща среща. Срещнах искрения поглед на толкова много дряновци, чух верни и силни думи, далеч от шаблона в такива случаи. И така спонтанно и искрено споделих идеята в Дряново да представя една книга, фиксирала четири десетилетия от историята на националното радио. И за мен ще бъде чест и радост първо да чуя мнението на дряновци, оценката им не само за едно радиовреме, а и за всичко онова, което преживяваме заедно.<br /> <strong><br /> - Вярваш ли на твоите и мои млади колеги в БНР?</strong><br /> - Определено вярвам, но правя уговорката, че между стотиците журналисти, които напират пред микрофона, сравнително малка част имат бъдеще, това са хора, които участват в радиопроцеса с цяло сърце, със собствено мнение, а и задължително добре подготвени. Днешното младо поколение е различно от нашето, то има преднина с високото си компютърно образование, момичетата и момчетата вече почти задължително говорят няколко езика, по-критични са към променящата се и българска, и световна действителност. Виждам, чувам надеждни млади гласове в националния ефир и им се радвам искрено. Но дано те се опазят от измамната магия на славата, почти неизбежен капан в медиите.<br /> <br /> <strong>- Какво би пожелала на читателите на „Над 55”?</strong><br /> - Ще съм щастлива, ако продължат нашите разговори и на живо – надявам се животът да ни позволи отново и отново да бъдем заедно, защото имаме какво да си кажем. А ще ме връща тук и очарованието и духът на Дряново, така че остава взаимно да си пожелаем бодрост, настроение и още такива хубави поводи, които ни срещнаха днес.<br /> <br /> <br /> <strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ </strong><br />