Внучката на Александър Цанков: С Атанас Атанасов преживяхме една прекрасна любов!
Разделихме се, когато мен ме уволниха от Сливенския театър, довери единствено пред народното издание режисьорката Емилия Цанкова
Разделихме се, когато мен ме уволниха от Сливенския театър, довери единствено пред народното издание режисьорката Емилия Цанкова
<em>Емилия Цанкова е родена в София. През 1966 г. завършва ВИТИЗ в първия випуск по куклено актьорско майсторство, ръководен от проф. Атанас Илков и проф. Николина Георгиева. В последвалите десет години работи като актриса в Куклен театър – Русе. <br /> <br /> През 1977 г. завършва режисура за куклен театър. Поставила е над 40 спектакъла за деца и възрастни у нас и в чужбина, между които: „Червените дяволчета” на Христо Илиев, „Заешко училище” на Пенчо Манчев, „Тайнственото чекмедже” на Юлиуш Волски, ДКТ – Русе, „Къде отиваш конче?” и „Разходка с хвърчило” на Рада Москова. <br /> <br /> За високи постижения в изкуството през 1977 г. получава награда на Министерството на културата - Латвия. Нейни спектакли получават признание и награди на международните фестивали за куклено изкуство „Златният делфин” – Варна и „PIF” – Загреб, Хърватска.<br /> <br /> Емилия Цанкова е написала единайсет пиеси за куклен театър и три за драматичен театър. Автор е и на книгите “Плетено облекло за децата”, “Азбука на плетенето” и на готварската книга “С любов и вдъхновение, или кулинарни импресии по време на криза”. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Г-жо Цанкова, разкажете за началото на вашата любовна история с актьора Атанас Атанасов, която е била определяна като „нетрадиционна” – в смисъл, че не се е вписвала в „брачните табута” на соца. </strong><br /> - С Атанас се срещнахме преди 32 години в Сливен. Имахме една прекрасна любов, прекрасни отношения... От тази любов се роди дъщеря ни Мария Атанасова, която сега е вече една млада жена. И двамата я обичаме и се гордеем с нея. <br /> <br /> Ситуацията ни раздели. Нормално е. Мен ме уволниха от Сливенския театър с решение на ГК на БКП, защото се оказа, че като Цанкова не мога да работя в идеологически институт като куклен театър. Намерих си работа в Благоевград. Разстоянието от Благоевград до Сливен е голямо, вероятно са се намесили и хора, но на мен не ми се искаше, а сигурно и на него, прекрасните отношения, които имаме, да се размият, да станат по-грозни, и въобще – да се раздалечим по някакъв начин. Никога не сме имали никакви скандали, благодарение не само на мен, а и на него. <br /> <br /> След това аз срещнах Пламен Бочев и си създадох семейство с него. Това семейство поддържаше с все още ергена Атанас Атанасов много хубави отношения. Той ни идваше на гости, оставаше да спи при нас, излизахме из града тримата за ужас на местните хора, които смятаха, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ще има синини, размахване на юмруци</strong></span><br /> <br /> Отивахме на ресторант – аз, той и малката ми дъщеря Еми. После с Пламен отидохме в Хасковския театър, Атанас и там е идвал на гости. <br /> <br /> <strong>- А къде е сега Пламен Бочев?</strong><br /> - Той сега вече се казва Едуард Уилям Брадфорд. Състудент е на Мая Новоселска и Теди Москов. Освен че е много талантлив актьор, пише и великолепна проза. Помогнах му да издаде една книга на български у нас – „Няма такова нещо”, издал е и книга в Америка.<br /> <strong><br /> - Кога Пламен напусна България?</strong><br /> - По време на убийството на Луканов. Не мога да кажа каква е точната причина, но имам някакви подозрения, че се страхуваше за живота си. По това време той беше журналист. Беше от първите, които влязоха в запаления партиен дом и изнесе информация, която нямаше нищо общо с официалната. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Пламен беше успял да види папки с документи, които е трябвало да бъдат изгорени</span></strong><br /> <br /> Преди това двамата с него бяхме уволнени, пак по идеологически причини, от Хасковския театър, изкараха ни дисиденти, с което аз бих се гордяла.... Имаше акция да бъдат заклеймени турците, които напускат България, било много тежък момент, щял да доведе до срив икономиката на страната. И на мен директорът ми възложи да напиша този материал, с който да ги заклеймя. И на открито партийно събрание, защото аз не бях член на партията, материалът да бъде подписан от всички. Аз обаче казах, смятайки, че има гласност и демокрация, че съм свидетел на друго: те нямат никакво желание да си ходят, а ние ги гоним. Акцията в театъра се провали, по този случай ме изкараха дисидент и аз и Пламен останахме без работа. <br /> <br /> Тогава той реши да се върне в София, да потърси работа и квартира. И когато в крайна сметка се върнахме в София, с децата бях при моите родители, багажът ни беше в Хасково, той спеше в апартамента на майка си, и точно тогава станаха събитията с палежа на партийния дом. Пламен дойде вкъщи и ми каза, че вече ще се виждаме с него, само когато той ми се обади. Попитах го: „Защо?”, а той отговори: „За да съм сигурен за живота ти, за здравето на децата ти и твоето”. И аз не посмях да задавам повече въпроси, защото знаех, че той е човек, който не говори празни приказки. Малко след това Пламен ми каза, че спечелил аспирантура и замина в Америка. Подаде документи за емиграция и съдът на Южна Каролина му призна американско гражданство, като е дал и възможност да си смени името. Той си избира англосаксонско. <br /> <br /> <strong>- Кога Атанас Атанасов се ожени за дъщерята на Виолета Бахчеванова и Васил Стефанов, преди 10 ноември - партиен секретар на Народния театър?</strong><br /> - Осем години, след като се разделихме, той се ожени за Деси Стойчева. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Атанас е нейната голяма любов</strong></span><br /> <br /> което е прекрасно. Имат две много сладки и умни деца – Ясен и Атанас, които с Мария не само са близки и се виждат, но и се обичат. <br /> <br /> Всъщност аз първа си създадох друго семейство, но така се случи.<br /> <br /> <strong>- Вие сте потомка на известна фамилия, към която комунистическият режим има крайно отрицателно отношение. Вашият дядо е брат на политика Александър Цанков, когото „народната власт” наричаше „кръволок”, защото „потушил Септемврийското въстание”...</strong><br /> - Бях доста малка, когато се случи национализацията. Но помня всичко. Ние живеехме един много спокоен живот, баща ми беше софийски адвокат, журналист в края на живота си и член на клуба на парламентарния журналист... Апартаментът ни беше на булевард „Цар Освободител” 21. Изведнъж настъпиха едни ужасни дни, в които изчезнаха всички неща, които можеха да се продадат, фабриката, в която бяха акционери моите родители, а баща ми беше и юрисконсулт там. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Влизат трима руснаци с шмайзери и изваждат всички от фабриката</strong></span><br /> <br /> Майка ми и баща ми остават без пукнат лев. Тогава продадоха дори сватбените и годежните си пръстени, акордеона на татко... През 1948 г. за 48 часа трябваше да напуснем София. Изселиха ни в едно русенско село. Първо обаче слязохме от влака в Русе, защото баща ми трябваше да се разпише в местния милиционерски участък, че сме пристигнали. Брат ми Пепи беше още по-малък от мен. <br /> <br /> Тогава случайно на гарата, докато ни търси вода, баща ми среща Емил Караманов, голям пианист и диригент, който го пита какво прави в града, баща ми му обяснява и Караманов му казва: „Асене, оставаш в Русе, защото има заповед да съставя симфоничен оркестър, ти ще ми помогнеш...”, защото баща ми познаваше много софийски музиканти. Убеждава баща ми, че няма нищо страшно, завежда го в местния милиционерски участък, казва, че гарантира за него, показва заповедта за създаването на оркестъра и така семейството ни остана в Русе. И баща ми де факто се явява един от основателите на филхармонията в Русе. Наистина доведе 12 музиканти от София. <br /> <br /> В 6-те стаи от апартамента ни бяха настанили по едно семейство. Бяха окупирали и всички мебели. <br /> В училище, в четвърти клас, другарката Стоянова, която преподаваше история на България, сигурно е бил урок за Септемврийското въстание, просто ме изправи до дъската и аз<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се почувствах толкова зле, че „съм рязала глави”! </strong></span><br /> <br /> В семейството ни не са разказвали за Александър Цанков. По-късно разбрах, че всичко това ни се случва, защото баща ми е племенник на Цанков. Че затова сме изселени, че затова на баща ми са му отнети адвокатските права. <br /> <br /> <strong>- Как успяхте да завършите висше образование?</strong><br /> - ОФ организацията ми издаде документ, че „не се препоръчва лицето да постъпва във висше учебно заведение”, тъй като е „враг на народа”. На 17 години бях обявена за враг на народа! <br /> <br /> Бях заставена да работя като шлосер в завод „Георги Кирков”. Една инженерка – Юлия, каза, че при тях тези неща нямали значение и обеща да ми издадат атестат за благонадеждност. Но междувременно паднаха забраните и аз казах, че ще кандидатствам това, което ми е на сърце, и ме приеха българска филология и история в Софийския университет. <br /> <br /> В завода тогава работеше първият съпруг на Людмила Живкова – Любомир Стойков. Имаха по мои наблюдения една хубава връзка. Виждала съм <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Людмила да го чака пред портала с ученическата престилка и бялата якичка</strong></span><br /> <br /> Даже тогава някой ми каза, че това е дъщерята на Тодор Живков. Аз нямаше как да зная. <br /> <br /> <strong>- Вашият брат Петър Цанков е един от пионерите на българския рок. Разкажете нещо за него. </strong><br /> - Брат ми и Кирчо Маричков заедно с братята Бъндараци създадоха едноименната група. Даже първата им по-ярка изява беше в спектакъла на Леон Даниел „Обличането на Венера” в Сатиричния театър през 1966-1967 г., когато в България нашумя великолепният чешки филм „Старци берат хмел”. Там групата, която свиреше, имитираше „Бийтълс”. Тогава Леон Даниел покани „Бъндараците” в пиесата. <br /> <br /> Брат ми завърши специалност ударни инструменти в Консерваторията, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>никога не беше назначен на постоянна работа</strong></span><br /> <br /> защото в идеологически институт нямало място за един Цанков.<br /> <br /> <strong>- Около смъртта на Александър Цанков в Аржентина още витаят загадки, както и около неговите дневници. Че бил убит от някакъв арменец, съпруг на дъщеря му, който бил агент на българската Държавна сигурност, че дневниците му са откраднати и фалшифицирани... Какво се говореше във вашата фамилия за това?</strong><br /> - По неведоми пътища през 1996 г. в България пристига от емиграция в Аржентина един от най-близките приятели на Александър Цанков през последните години от живота му – мъж на име Димитър Пейчев, който е брат на големия български художник Стефан Пейчев. <br /> <br /> От Димитър Пейчев получих последната снимка на Александър Цанков. Разказа ми, че е получил инсулт и е влязъл във военната болница в Буенос Айрес. Където Димитър Пейчев, на когото са му казвали „Дон Мишо”, го е снимал. Няколко дни след тежкия инсулт Цанков умира, малко преди рождения си ден. На снимката Пейчев е написал датата на смъртта му. Едни от последните думи на Цанков били: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>„Мишо, Мишо, много ще ми тежи чуждата пръст!”</strong></span><br /> <br /> Вдовицата на Пейчев – Матилде, ми е разказвала много истории за брата на моя дядо. През последните години на живота си Цанков е бил много зле материално, давали са му пенсия по старост. Тогава българите в Аржентина са искали да му съберат пари, но той отказал с думите, че не може да приеме помощ от хора, за които не е направил нищо. Такива са му били принципите. <br /> <br /> Запознах се и с един друг човек – Петър Хаджидимитров, също емигрант, който ми каза, че в Швейцария в сейф се пази копие от мемоарите на Александър Цанков, като той смяташе, че това е единственият екземпляр. Миналата година бях в Швейцария и се срещнах с Хаджидимитров. И той ми каза, че всъщност е имало три машинописни копия от тези мемоари. Едното е било у малката му дъщеря Славка, която е живеела по едно време в Бразилия, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>другото наистина е било иззето от ДС</strong></span><br /> <br /> незнайно как, а третото е в сейфа в Швейцария. <br /> <br /> <strong>- В историческите среди от години се мълви, че Ванче Михайлов е установил контакти с Александър Цанков...</strong><br /> - Това е версия, която аз не мога да потвърдя колко е действителна – че Ванче Михайлов оставя пари в Швейцария за хора, които искат да възстановят партията Български демократически сговор в България. <br /> <br /> <strong>- Вие имате диалог с цялото семейство на Атанас Атанасов, казахте, че сте в прекрасни отношения с майка му, както и че той самият не бил от „благонадеждно” семейство - негови роднини са били убити край Самоков след 9 септември 1944 г. </strong><br /> - На Атанас дядо му не загива на Черната скала, а защото е бил богат, бил е кмет на Самоков. Казвали са ми, че бил убит с камъни. <br /> <br /> <strong>- Защо Атанас Атанасов не успя да доведе докрай реформите в Сатиричния театър?</strong><br /> - Той беше много малко време там, защото вдигнаха бунтове срещу него... Опитваше се да смени статуквото. Правеше срещи с режисьори от всички възрасти, с театрали, за да чуе мнения, да каже идеите, които има за обновяване на Сатиричния театър, за обновяването на съществуващата там система... Тъй като битува мнението, че театърът е място, където човек трябва да си пийва, хубави приказки, весели разкази... В един провинциален театър <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>в 10 часа сутринта се купуваше първата бутилка</strong></span><br /> <br /> и се търсеше повод да се почерпят. Минавам към 9 и половина вечерта един път и гледам, че свети в репетиционната. Влизам, за да изгася лампите, мислейки, че са ги забравили, и заварвам цялата маса, осеяна с празни бутилки от коняк „Плиска”. <br /> Атанас искаше да направи реформа, да бъдат стимулирани хората, които играят повече... Има и такива, които ходят само за аванс и заплата. <br /> <br /> В театъра обаче никой на никого нищо не дава. Ако един режисьор събира екип, ще прецени дали му трябва този актьор или онзи. Можеш да поискаш да играеш като дубльор. В това няма нищо унизително. Нали трябва да се докажеш, да има борба... Времето на чакането някой да ти даде, отдавна приключи. <br /> <br /> Атанас постъпи много почтено. Като не го искат, си взе шапката. Той е много отговорен човек, много ангажиран, много свързан със студентите си в НАТФИЗ.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />