Световноизвестният тенор Камен Чанев: Охраната на Луканов не ни пусна до ковчега на учителя ни Борис Христов!
Колега ме преби с метален бокс – взел съм му... ролята!
Колега ме преби с метален бокс – взел съм му... ролята!
<em> Камен Чанев е най-известният български тенор зад граница. Покорил е сцените на „Арена ди Верона”, виенската „Щатс опера”, „Театро Ла Фениче”, „Дойче опер” – Берлин, „Театро Лицео” – Барселона, и много други световни оперни театри, където името му е добре познато. Младият мъж е роден в Сливен, но живее... по света. Преди седмица българската публика можа да слуша негово изпълнение в Зала 1 на НДК, в операта „Риголето” на Джузепе Верди, с която Чанев дебютира на международна сцена в Пражката опера. Българската постановка е дело на Русенската държавна опера и „Монте мюзик”. В нея Чанев си партнира със световноизвестната италианка Шила Кристиано.<br /> <br /> Репортер на „ШОУ” успя да проведе ексклузивен разговор с певеца. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Chanev_20.JPG" alt="Chanev_20.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="400" />- Г-н Чанев, на коя сцена бяхте, преди да пристигнете в България?</strong><br /> - Идвам от „Royal opera” в Мускат, Оман – Арабските емирства. Може би най-пищната оперна сграда в света. Струва 8 млрд. долара. Всъщност, сградата е готов мизансцен за всякакви постановки – цялата е от мрамор. А вътре в самата зала дори инкрустациите на седалките са със златно покритие! За втори път пея там. <br /> <br /> <strong>- Пълни ли се тази огромна зала?</strong><br /> - До дупка! <br /> <br /> <strong>- А колко средно струва един билет за представление там?</strong><br /> - Предполагам, поне 300 долара. А в други оперни театри - средно по 160 евро. В този театър пях с невероятната Хюи Хе – китайка, която е суперзвезда на съвременната световна опера. Крехка, красива жена с уникален глас! <br /> <br /> <strong>- Знаете ли, когато ви проучвах преди интервюто ни, се изненадах, че малко хора знаят името ви тук, а познават всяка, дори най-незначителна чалга певица и тръбят за 15-годишнината на сцена на Ивана. Нямам нищо против Ивана лично, но съпоставям фактите...</strong><br /> - Какво очаквате да ви кажа?! Всъщност, ми хрумва какво: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Затова напуснах България! Простотията ме прогони оттук!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Разбрах, че началото ви е много трудно и че вашият брат спонсорира първите стъпки на оперната ви кариера...</strong><br /> - Така е. Брат ми е бизнесмен, занимава се с цветни метали, и ми е помагал много в началото. Семейството ни винаги е било задружно. Майка ми беше изключително интелигентна жена, преподавател, за жалост, преди няколко години почина от рак – болестта, която се е превърнала в пандемия в България. Баща ми, слава Богу, е жив и здрав. Нямам търпение днес да пътувам и да видя близките си в Сливен!<br /> <br /> <strong>- Вие не сте женен...</strong><br /> - Не, но от много години имам приятелка – оперната певица Таня Иванова – солистка на Пловдивската опера. Двамата имаме къща във Виена, от 8 години, но заради ангажиментите – моите и нейните, минават месеци, без да можем да се видим. Какво да се прави, професия!... Важно е да имаме ангажименти! Сега ще порепетирам малко, заминавам за „Дойче опера” - Берлин, и оттам - за Тел Авив. <br /> <br /> <strong>- Как открихте, че искате да станете оперен певец?</strong><br /> - От малък пеех в хора на прочутия в Сливен диригент Методи Григоров, който и до момента концертира с хор „Добри Чинтулов” по света и има големи успехи. После учих в консерваторията, там <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бях в един клас с Орлин Горанов и Юлиан Константинов </strong></span><br /> <br /> – мои добри приятели и до днес. Орлин вече беше естрадна звезда, когато почна да учи оперно пеене - страхотен е и в двете! А Юлиан има в себе си такъв талант и капацитет от знания в различни области, че е една наистина универсална личност. Нямате представа какво чувство за хумор и самоирония носи също така! Помня, че се шегуваше със себе си, че е „най-ниският” в семейството – и това е истина, факт – всички са ужасно високи и много красиви хора. Много големи приятели сме с Васил Петров – и с него бяхме в един випуск в консерваторията. <br /> <br /> <strong>- Знам, че ваш учител е бил великият Борис Христов...</strong><br /> - Борис Христов остава ненадминат в моите представи за оперна класа – като певец и като личност! За мен той остава най-великият бас в света! Когато почина, на траурната церемония в храм-паметника „Св. Александър Невски”, нас, неговите ученици, не ни допуснаха до ковчега му, защото там стоеше... Луканов! Беше парадоксално, че същите хора, които са прокудили Борис Христов, този велик българин, от родината му, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>си присвоиха не само славата му, но и... смъртта му! </strong></span><br /> <br /> И, да, той настина ни беше като баща! Аз съм го питал приживе, когато споделяше, че иска да го погребат в България, как може да прости огорченията, които е преглъщал от родината си през целия си живот... Та той никога не е бил допуснат да пее на сцена в България! До смъртта си! И, въпреки това, никога не си позволи да охули България! Само великият човек може да остане докрай цялостен в чувствата си – Борис Христов страстно обичаше България и българите, въпреки всичко! Беше много близък с Гюзелев, лека му пръст и на него! <br /> <br /> <strong>- Покрай чужбинската къща, която по волята му бе завещана за обучение на млади български оперни певци, имаше скандали – някои негодуваха, че след смъртта на Борис Христов съпругата му Франка поставяла вечерен час, заради който нашенците не можели да посещават оперни представления...</strong><br /> - Не съм чувал такова нещо. Аз съм бил в дома на Борис Христов, докато той беше жив. Франка наистина е малко особена по характер, но мисля, че едва ли е ограничавала певците да ходят на опера – та нали затова са там?! Според мен <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Франка ревнуваше Борис Христов </strong></span><br /> <br /> или тя самата не намираше прошката към България, заради него. А той самият беше дал тази прошка в сърцето си заради българите. Този човек беше и остава мой учител, мой идол. Затова никога няма да забравя как всички ние, неговите ученици, които бяхме дошли да се поклоним пред неговия ковчег в храма с чувство на искрена признателност, не само бяхме прогонени, но, докато плачехме настрани, яките момчета от охраната ни се подиграваха! Един дори ми каза: „Какво толкова?! Да не ти е баща?! Ти за баща си сигурно няма да плачеш толкова!...”. Грубост и простащина, която май бавно и постепенно, както чувам, е завладяла изобщо отношенията между хората тук. Когато си идвам в България, чувам неща, които буквално ме втрещяват. Та българите дори не са гостоприемни, както се говореше едно време! Уж студените австрийци те посрещат с усмивка, никога не биха се отнесли грубо или неучтиво...<br /> <br /> <strong>- Нещо по-весело да си говорим. Имате ли смешни моменти зад кулисите на сериозно изкуство като операта?</strong><br /> - Случвало се е да усетя как ми се смъкват панталоните на сцената. Сценичните дрехи крият „изненади”. Стават и други гафове, които трябва да съобразиш на момента и да отреагираш по начин, че публиката да не забележи нищо. <br /> <br /> А съм имал и много сериозни неща, които са ми се случвали. Например, един колега украинец ме нападна в един хотел в Турция, точно преди представление. Една сутрин се почука на вратата на хотелския ми апартамент. Аз отворих – видях непознат мъж, и още преди да го попитам каквото и да е, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той ме бушонира в лицето с метален бокс</strong></span><br /> <br /> После взе да ме налага с удари по главата и тялото – където свари! Добре че бързо се намесиха хора от хотела, извикаха полиция, настана голяма олелия. От операта извикаха друг колега да ме замести на сцената - видът ми не ставаше да се покажа. Караха ме да съдя този човек, но като разбрах, че е колега, който се разярил, че на мен са дали ролята, а той имал надежди да я получи, се разколебах да го пратя в затвор. Чували сте какво значи турски затвор!?...<br /> <br /> <strong>- Ваша приятелка ми каза, че сте имали и среща с мутри в началото на кариерата си у нас...?</strong><br /> - О, това беше шега на същата тази приятелка, която ви го е разказала. Досещам се коя е! Тя беше приятелка на мутренски бос по онова време и решава да ми скрои номер. Намира ме едно момче с широк врат и ми казва: „Влизай в колата!”. Подчиних се, без да зная какво се случва. Потеглихме мълчаливо в някаква посока извън града и по едно време гледам, че се движим по някаква алея, цялата осветена с факли от двете страни. <br /> <br /> Рекох си наум: „Поне ще умра тържествено. Като в опера!...”. И като спряхме, тя, сладураната, се появи със смях: „Хвана ли те шубето?!”. Разбрах, че по неин „сценарий” са ме „отвлекли”. Пях на приятеля й и компанията им. Бяха прости момчета, но отворени за изкуството. Толкова им хареса музиката, че няма да забравя как едно от тези момчета ме дръпна настрани: ”Я пак изпей онова с „А-ааа...” – не можеше да знае, че това е класическа ария, за пръв път в живота си сигурно я чуваше, но много му хареса! Кой знае, може би тази музика е докоснала нещо дълбоко в неговата душа!.. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />