Тайна страст изгаряла Мане и Берта
Случва се двама души да се обичат‚ да знаят‚ че любовта им е взаимна‚ да мечтаят да се отдадат на страстта си и... да не могат. Защо?
Случва се двама души да се обичат‚ да знаят‚ че любовта им е взаимна‚ да мечтаят да се отдадат на страстта си и... да не могат. Защо?
<em>Възможно ли е любовта им да е толкова силна‚ че да не допуска никакъв фалш‚ никакво двусмислие‚ никакво съперничество? </em><br /> <br /> <strong>Тъмнозелена бездна</strong><br /> <br /> На тази млада жена съдбата била дала всичко‚ за да бъде щастлива. Тя имала мъдри и богати родители - тоест не й се налагало да се грижи за хляба си‚ а и те й позволявали да развива дарованията си‚ осигурявайки й прекрасно хуманитарно образование. Имала и талант на художник‚ който реализирала в пълна степен‚ равнявайки се със стожерите на френския импресионизъм. Била невероятно красива. В дълбините на огромните й зелени очи потъвали десетки от най-видните ергени във Франция‚ които се стремели да спечелят сърцето на мадмоазел Моризо. Но съдбата‚ дарила й живот‚ била забравила да й отреди една “подробност” - щастие с любим човек.<br /> <br /> Приготвяйки се‚ както обикновено‚ да отиде в Лувъра на урок‚ Берта изведнъж почувствала слабост. Вече облечена и на вратата на къщата‚ тя приседнала в креслото.<br /> <br /> - Какво има‚ дъще? - загрижено я попитала майка й. - Не ти е добре ли?<br /> <br /> - Не‚ не‚ всичко е наред‚ чакам Едма да се облече.<br /> <br /> Но всъщност Берта излъгала майка си‚ въпреки че никога нищо не била скривала от нея. Просто интуицията й подсказавала‚ че днес ще се случи нещо важно. Нещо‚ което ще промени целия й живот‚ ще я направи щастлива и нещастна едновременно. Била на 27 години‚ но сърцето й все още било свободно‚ въпреки че отдавна трябвало да се е омъжила. Тя обаче отхвърляла купищата предложенията‚ които й правели. Родителите й не бързали‚ но започвали да се замислят кого чака‚ какво търси дъщеря им.<br /> <br /> Интуицията на Берта не я подвела. Пред платното на Рубенс‚ чиито детайли старателно копирала ученичката на известия Камий Каро‚ я запознали с 36-годишния скандален художник Едуар Мане. Задочно те се познавали отдавна - на знаменитите изложби на художниците от новата вълна техните работи често висели една до друга. Представили ги един на друг и в същия миг Берта разбрала‚ че сутрешната й тревога не я е излъгала. Както се полагало на благовъзпитана девица‚ Берта поддържала светски разговор‚ а известният женкар и скандалджия Мане кой знае защо се превърнал в обаятелен‚ но малко свит събеседник.<br /> <br /> - Но защо всички казват‚ че мосю Мане е груб и вулгарен? - запитала се по пътя към къщи Едма.<br /> <br /> - Да‚ много е симпатичен и възпитан - съгласила се и мадам Моризо.<br /> <br /> Само Берта мълчала. Тя разбирала‚ че между нея и господин Мане било казано значително повече‚ отколкото били чули присъстващите. Очите им говорели вместо тях.<br /> <br /> След два дни Мане посетил вилата на семейство Моризо. Смутен като ученик‚ той помолил господин и госпожа Моризо за разрешение да нарисува портрет на дъщеря им Берта.<br /> <br /> - Защо не? Нали не възразяваш, Берта‚ скъпа?<br /> <br /> “Боже‚ за какво ме пита мама? Та това е възможност да го виждам! Всеки ден! Много дни подред!” - задъхвала се от възторг младата жена. А на глас произнесла:<br /> <br /> - Разбира се‚ че съм съгласна‚ мосю Мане! Това е чест за мен.<br /> <br /> <strong>Шестнадесет любовни портрета</strong><br /> <br /> След няколко месеца се появил първият портрет (наистина този път групов) на Берта Моризо в изпълнение на известния Мане. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Balkon.jpg" alt="Balkon.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="369" height="489" />Картината “Балкон” се превърнала в ярко събитие на поредната изложба на импресионистите. Посетителите стоели с часове пред платното‚ вглеждайки се в лицето и очите на удивително красивата млада жена - мълчалива‚ старателно скриваща бурния си темперамент. Коя била тази непозната? Дори не се досещали‚ че ако погледнат леко вляво‚ ще видят работите на тази красавицата с толкова удивителни и бездънни тъмнозелени очи.<br /> <br /> Почти осем години Мане с упорството на вманиачен рисувал и рисувал портрети на Берта - ето я на почивка‚ с теменужки в корсажа и ветрило‚ с шапка… Има шестнадесет такива портрета и всичките са шедьоври. Всичките крещят за любовта му към тази жена‚ всичко е изпълнено с неутолима страст‚ възхищение‚ почти обожествяване. Впрочем защо “почти обожествяване”? Той наистина боготворял своята Берта‚ Но не‚ не “своята”. “Своя” той не можел да я нарече.<br /> <br /> Кой би могъл да помисли‚ че осигуреният и любвеобилен Мане ще благоговее пред своя модел. Че не само няма да я замъкне в леглото си‚ но нито веднъж дори няма да се осмели да я целуне. Че в техните диалози никога няма да се промъкнат фриволни шеги‚ на които Мане бил истински майстор?<br /> <br /> А Берта? И тя можела само да гледа с влюбени очи любимия мъж‚ любимия художник, любимия майстор. Той имал семейство‚ син‚ ученички любовници‚ модели любовници и просто любовници. Ако Берта дори и с половин дума му намекнела‚ ако му дадяла да разбере силата на своята любов‚ той щял да зареже всички - и ученичките‚ и моделите‚ и любовниците‚ и случайните си приятелки… <br /> <br /> А Сюзан? Сюзан - не! И въпреки че любовта към жена му отдавна вече я нямало‚ той не можел да я изостави. За разлика от силната Берта тя била толкова слаба‚ че би пропаднала без него.<br /> <br /> Берта разбирала това и мълчала‚ защото не искала да го дели с когото и да било.<br /> <strong><br /> Никой не искал скандал</strong><br /> <br /> През 1874 година Берта Моризо навършила 33 години. За красивото момиче от прилично буржоазно семейство‚ макар и художничка‚ да е неомъжено на тази възраст вече било просто неприлично. И Берта се решила. Тя щяла да се омъжи‚ да стане госпожа Мане. Наистина не мадам Едуар Мане‚ а мадам Ежен Мане. Тя щяла да се омъжи за по-малкия брат на Едуар‚ Ежен. Добре, че и той я обичал.<br /> <br /> И ето че дошъл моментът на венчавката в църквата “Света Мадлен”. Едуар‚ както се полагала на по-голям брат‚ присъствал на церемонията. Можел ли някой да знае какво е изпитвал той в този миг‚ как се е късал сърцето му‚ как бясно биела кръвта във вените му! Ето ги традиционните думи на свещеника: “Ако някой знае има ли причини‚ поради които този брак не може да се състои‚ нека ги каже сега или да замълчи завинаги!” <br /> <br /> В този миг на пълна тишина от него не откъсвали очи и Сюзан‚ и мадам Моризо‚ и Едма‚ отдавна станала мадам Гобийар. Никой не искал скандал. И великият Мане свел поглед. Церемонията продължила по реда си.<br /> <br /> Берта Моризо влязла в семейство Мане‚ но повече никога не позирала на Едуар. Никога повече те не останали насаме‚ водейки мълчалив диалог с очи. Повече никога Едуар нямало да се вглежда в лицето на любимата жена‚ за да може за пореден път да признае върху платното огромната си любов. Затова пък Берта щяла да бъде рисувана от други художници - Реноар (и той много години бил безпаметно влюбен в Берта)‚ Дега… Веднъж тя си направила голям автопортрет. Но от нито един портрет‚ дори от нарисувания от влюбения в нея Реноар‚ не се излъчва такава светлина‚ такава голяма‚ страстна‚ мълчалива любов‚ както от тези шестнадесет картини‚ които нарисувал самият Мане.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201411/Tina_5/Mane_3.jpg" alt="Mane_3.jpg" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="368" height="474" />Не в този живот </strong><br /> <br /> Какво станало после ли? Работа. Ежен подкрепял съпругата си в творческите й търсения. Нови изложби‚ приятелство с художниците импресионисти‚ които обожавали единствената жена в своето общество. Раждането на дъщеря им Жули‚ животът на която е запечатан в десетки картини на майката. Семейни празници‚ на които се събирала голямата фамилия Мане - жените‚ децата и племенниците. Берта и Едуар се държали безукорно‚ никой от онези‚ които знаели за тяхната любов‚ никога не намерил и най-малък повод да ги упрекне в нарушаване на приличието.<br /> <br /> А през 1883 година Едуар ще издъхне именно в ръцете на Берта‚ а не на Сюзан. На жена му й било прекалено зле‚ за да може да облекчи последните мигове от живота на съпруга си. Берта ще види агонията на любимия човек‚ който нито веднъж не се бил решил да й каже “обичам те”. Не можел да го произнесе и преди смъртта си‚ докато бълнувал.<br /> <br /> По-късно тя ще загуби и съпруга‚ и родителите си. С часове ще броди из дома си‚ вглеждайки се в окачените по стените картини на своя девер. Ще ги гледа и ще води с тях онзи мълчалив диалог, с който така била свикнала.<br /> <br /> Берта ще надживее с 12 години любимия мъж. На погребението й ще дойдат приятели, художници. Онези‚ които знаели за чувствата на Берта‚ ще забележат колко спокойна‚ дори щастлива е станала тя изведнъж. Сякаш най-сетне била попаднала там‚ където навеки ще може да се съедини с Едуар. Може би наистина оттатък‚ в онзи свят‚ те ще могат да си кажат един на друг всичко‚ на което така и не се решили в земния си живот?<br /> <br /> <strong>...........................</strong><br /> <strong>Берта Мари Полин Моризо</strong> (1841-1895)‚ френска художничка‚ братова внучка на известния художник Фрагонар. Често позирала на Мане‚ Реноар‚ Дега. Излагала свои картини в седем от осемте съвместни изложби на импресионистите. Нарисувала около 400 платна - около 100 живописни и повече от 300 акварела. Днес нейните работи са изложени в големи световни музеи на живописта - парижките “Д’Орсе” и “Мармотан”‚ в нюйоркския “Метрополитен” и други‚ но по-голямата часто се намират в частни колекции.<br /> <br /> - Умира от грип през 1895 година.<br /> <br /> <strong>- Едуар Мане </strong>(1832-1883) - френски художник импресионист. Автор е на известните картини “Закуска на тревата”‚ “Олимпия” и други.<br /> <br /> - Бил женен за Сюзън Ленхоф‚ от която имал син Леон.<br /> <br /> - Починал през 1883 година от заразяване на кръвта.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />