Умря майката на жената скенер и най-добра приятелка на Людмила Живкова
Юлия Попова е съпруга на бившия кадровик на Външно министерство преди 10 ноември Живко Попов
Юлия Попова е съпруга на бившия кадровик на Външно министерство преди 10 ноември Живко Попов
На 82 години в отвъдното се пресели една българка, за която десетилетия наред се твърдеше, че е била най-приближената до Людмила Живкова. Пред нея дъщерята на Първия е разкривала душата си и е споделяла вижданията си по всички въпроси на политиката, културата, образованието и науката. Името на тази жена е Юлия Попова. Биолог и биохимик с няколко научни открития, шеф на важна лаборатория в БАН, учен с международна известност, тя е съпруга на бившия зам.-външен министър по времето на Тато и шеф на отдел „Кадри” в МВнР Живко Попов и майка на „жената-скенер” Мая Попова.<br /> <br /> Според близките на Юлия Попова, тя е била приета за рутинни изследвания в болница, където е престояла само няколко дни. Те обаче твърдят, че никой не ги е информирал какви точно процедури са й направени. Мая Попова довери, че майка й влязла напълно здрава в болничното заведение, била изписана с епикриза, от която ставало ясно, че е в отлично за възрастта си здраве и изведнъж... Няколко дни след изписването, без да се оплаква от нищо, Юлия Попова моли съпруга си да я прегърне и... издъхва. „Това беше страшен удар, огромна изненада за нас. Родителите ми се обичаха толкова много, грижеха се трогателно един за друг, бяха сигурни, че ще доживеят поне до сто години... А сега мама вече я няма. Не знам какво са й направили в болницата, но няколко дни преди смъртта й ми се присъни сън, в който тя казва на някаква медицинска сестра, че „там ще й вземат сърцето и душата”. <br /> <br /> <strong>Аз имам пророчески сънища</strong><br /> <br /> но сега се укорявам защо не действах според съня си и се съгласих мама да влезе в болница... Защо не си я прибрах още първия ден? Защо? Тя наистина беше слабичка, но напълно здрава. Само са й вливали глюкоза, доколкото знам. Сега можеше да е жива...”, сподели през сълзи „жената скенер”. <br /> <br /> „Няма я Юлечка!”, изплака и 84-годишният Живко Попов. Най-известният затворник от времето на соца с мъка пророни, че оттогава само плачел и нямал сили за нищо. Даже и самият той „бил на ръба” заради силно влошено от стреса покрай загубата здравословно състояние. „Почти не мога да вървя. Тръгвам и падам. Добре, че е Мая, защото иначе едва ли бих събрал сили да продължа да живея. Малката ми дъщеря е в Италия, но успя да пристигне за погребението на майка си. С Юлечка живеехме в нейно жилище в София, сега Мая и внучката ми Чара са при мен...”, каза пред наш репортер бившият кадровик на Външно. <br /> <br /> Живко Попов и съпругата му Юлия остават едни от най-доверените хора на Людмила и когато тя сключва брак с Иван Славков. През 1981 г. обаче „принцесата с тюрбана” си отива при недостатъчно изяснени и до днес обстоятелства. Няколко месеца по-късно Попов, който по това време е наш посланик в Прага, е почти отвлечен от специални пратеници на българските тайни служби и откаран със самолет в България, където започва неговата Голгота. След мъчителни разпити и продължителен престой в следствието на столичната улица „Развигор” човекът, на когото Людмила Живкова приживе е имала изключително доверие и дори го е наричала „братчето ми”, е изправен пред съда заедно с главния ковчежник на служба „Културно наследство” Кирил Башлиев, с главния й секретар – вече покойния Кръстьо Мутафчиев, и с първия „зам” на Татовата щерка в Комитета за култура – Емил Александров, който е бил и началник на отдел 14-и /т.нар. културно-историческо разузнаване/ в Първо главно управление на ДС. <br /> <br /> Обвиняват ги в присвояване, разхищения и крупни злоупотреби с държавни средства в размер на милиони лева. Най-сурова присъда получава Живко Попов, като до последно <br /> <br /> <strong>е бил актуален и вариантът „смъртно наказание”</strong><br /> <br /> И въпреки че е със силно влошено здраве, по думите му – защото го тровели систематично в затвора, го освобождават едва през 1990 г. Башлиев, Мутафчиев и Александров получават по-малки срокове престой зад решетките. По признание на самия Попов Тодор Живков лично е настоявал да изтърпи наказанието си при строг режим, което означава липса на свиждания години наред, малки и щателно проверявани колети на шест месеца, никакъв домашен отпуск и изолация от другите затворници. <br /> <br /> Още докато тече следствието, върху семейството на бившия приближен на Людмила се изсипват ударите на системата, от която те вече не са част и към която никога повече няма да се приобщят. Напротив – превръщат се в нейни смъртни врагове, тъй като са предизвикали навремето височайшия гняв на Първия и неговата кохорта. Жилището им в центъра на София, въпреки че е закупено законно, е продадено на безценица на оперния ас Николай Гяуров по лична протекция на неговата гореща почитателка Мария Кубадинска - съпруга на несменяемия лидер на ОФ Пенчо Кубадински. Конфискуват на семейство Попови всички налични средства в банки и малкото пари кеш, мебели, покъщнина, дори бельо... Хора на ДС брутално изритват на улицата Юлия Попова и двете й дъщери – по-голямата Мая, социолог по образование, а по това време журналист в БНТ, и по-малката – Юлия, която е още ученичка. Съпругата на Живко Попов е уволнена и от работа. Без средства и подслон, по-късно – и без пенсия, тя се свира с малката си дъщеря в мазето на кооперацията на столичната ул. „Гаврил Генов” 48 /днес „Христо Белчев”/, където е заграбеният им фамилен апартамент. Оцеляват благодарение на помощта на състрадателен роднина, който ги прибира в дома си. <br /> <br /> В средата на 80-те <br /> <br /> <strong>огромен джип блъска първата приятелка на покойната Людмила Живкова </strong><br /> <br /> на улицата. Пораженията са тежки, но тя прескача трапа по чудо. Може би най-вече защото я крепи любовта и отговорността пред мъжа й, който е поставен при нечовешки условия в затвора, и двете й деца. И тази крехка жена, която към края на живота си тежи не повече от 40 кг, пише писма до всички възможни инстанции и чужди посолства, бори се като лъвица за възтържествуването на истината, за доказване на пълната невиновност на съпруга си, за изчистването на името му, за възстановяването на справедливостта... Уви – всички от висшия ешелон на властта отвръщат лице от нея. А повечето дори веднага минават на другия тротоар, само когато я зърнат. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Живко Попов: ЛЮДМИЛА ЗВЪНИ НА ЖЕНА МИ ПРЕДИ СМЪРТТА СИ И Й КАЗВА: „ЮЛЕ, С МЕН СТАВА НЕЩО ЛОШО!”</strong></span><br /> <br /> „Версията за смъртта на Людмила Живкова според мен си е чиста лъжа. Тя звъни на моята съпруга около 21-22 часа вечерта. Това е на 20 юли 1981г. Била е в много добро настроение... Имам снимки от този период. И на тях е толкова жизнена, толкова добре изглежда! Аз например не съм забелязал нищо, което да ме тревожи в здравословен аспект. Тя си говореше най-нормално, може някой път, разбира се, да е била напрегната или ядосана... Даже винаги, като се видим, ми казваше: "Дай да се целунем, да видят, че се обичаме, а не се мразим". Аз съм много по-възрастен от нея, бях я приел като моя сестричка. Затова я обичах и сега я обичам. И ще я защитавам, трябва да го знаете. Всеки човек може да сгреши, всеки човек може да бъде подведен. При нея подвеждането е било много силно. <br /> <br /> Та тази вечер на 20 юли Людмила казала на съпругата ми: "Здрасти, какво си, що си, не сме се виждали..." И попитала за мен. Юлия й отговорила, че аз съм в Прага. Людмила й казала: "Като дойде, на всяка цена да се свърже с мен, защото искам да се посъветвам с него по някои въпроси, които скоро ще трябва да бъдат решавани". Била много весела, смеела се, пускала шеги... И изведнъж извикала: "Юле, с мен става нещо лошо! С мен става нещо лошо!". Юлия сигурно и тя е викнала нещо и връзката прекъснала. Помислила, че нещо от бурята е станало и не й звъннала, въпреки че имаше телефона й там, където е била”, разказа преди време пред „ШОУ бившият кадровик на МВнР.<br /> <br /> <strong>След като ни заграбиха апартамента, жена ми е ходила по църквите да събира храна</strong><br /> <br /> „Гяуров се наостри срещу нас главно заради Борис Христов. Той много добре разбра, че лично Живко Попов и неговата съпруга д-р Юлия Василева застанаха на страната на Борис Христов, защото харесаха неговото по някой път детско отношение към човека. Главно аз дадох голям гръб на Борис Христов. Влязох в спорове с руснаците. Казвам: „Чакайте, какво искате? Той иска да изнася концерт у вас, вие го гоните. Защо? Защото слушате този лъжец Гяуров!”<br /> <br /> Николай Гяуров поиска нашия апартамент, за да може да репетира в него. То там никой няма да му разреши да пее по цял ден. Имам информация, че кракът му не е стъпвал вътре. <br /> <br /> Гяуров пуска в апартамента сина си, когато е бил женен за една девойка, не я познавам, но тя ходи да подписва документи по делото, без да има право. Цялата тази работа е направена, за да остана на улицата. Моето дете - малката ми дъщеричка, и съпругата ми са спали по мазетата на ул.”Гурко” 48, където преди това имахме ведомствена квартира. Беше ми я дал шефът на МВР – ген. Здравко Георгиев, първата му съпруга е бургазлийка, националната комсомолска героиня, убита преди 9 септември 1944 г. Съпругата ми е ходила по църквите да събира храна, за да нахрани детето си. Бельото даже са им взели. Малката ми дъщеря е изключена от училищата, жена ми е изгонена от работа… Пенсия не са й давали. Как са изкарали? През 80-те години съпругата ми я блъска тон и половина джип, прави я на кайма, само чудото я спасява, понеже е попаднала в ръцете на наш близък хирург, син на неин колега. Той я оперира и тя се оправи. Всичко това е античовешко! На Тодор Живков това не му прави чест. Неговата дъщеря аз съм я гледал като собствено дете. Давал съм й пари. Защото Тодор Живков се правеше на много честен и ги оставяше без пари с Иван”, спомня си приближен №1 на Людмила Живкова.<br /> <br /> <strong>Подготви Добринка КОРЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />