Ген. Нанка Серкеджиева предала на Москва документи от делото на Вапцаров
Племенниците на поета Никола и Мая искат от държавата половин милион лева като наеми за къщата музей в Банско
Племенниците на поета Никола и Мая искат от държавата половин милион лева като наеми за къщата музей в Банско
Сензационното твърдение е на близката роднина на Никола Вапцаров – изследователката на творчеството на поета Мария Радонова. Бившата преподавателка по литература е родена в Банско и е вдовица на ген. Христо Радонов, брат на прословутия генерал и бивш партизанин от Пиринския край Крум Радонов. <br /> <br /> Единствено пред „ШОУ” Радонова повдига завесата над дълго укривани от върхушката на БКП и ДС тайни от семейния и „конспиративния” живот на автора на „Моторни песни”. <br /> <br /> По думите й „етървенска завист” е причината Бойка Вапцарова да бъде очерняна методично в продължение на дълги години. В дъното на атаката срещу съпругата на поета стояла жената на неговия брат Борис – Венера. Докато истината всъщност била, че след смъртта на Вапцаров Бойка се е омъжвала един-единствен път и този брак е продължил близо половин век. Избраникът й е Никола Шивачев, образован и толерантен мъж, който до последно се грижел за нея, а приживе я защитавал рицарски от ударите на „партийните другари” и недоброжелателните роднини. Както и от многобройните ухажори, един от които бил самият соцкласик Павел Вежинов. Бойка Вапцарова обаче отхвърлила предложението му за брак, тъй като авторът на „Нощем с белите коне” бил патологично ревнив към паметта на разстреляния й съпруг. <br /> <br /> Мария Радонова е кума на „главната архиварка” на ДС – покойната Нанка Серкеджиева, с която останали в близки отношения до кончината на единствената жена генерал в тайните служби на Живкова България. Цитира и едно нейно признание, направено на четири очи – че по нареждане на КГБ предала част от документите от процеса срещу Вапцаров и другите комунистически дейци в Москва. „Вероятно те и досега не са върнати”, предполага изследователката. <br /> <br /> От първа ръка Радонова разкрива и предисторията на печално известната статия на ген. Крум Радонов от началото на 60-те години, в която той обвинява Елисавета Багряна, че не е направила нищо, за да спаси живота на събрата си по перо. <br /> <br /> А дали е можела, пита се и самата Мария Радонова и отговорът й е отрицателен, тъй като днес, от перспективата на годините, й се струва наивна вярата, че някой е можел да бъде помилван заради голямата му литературна дарба. Всъщност това се е искало от Багряна – като „придворна поетеса” да потвърди в съдебната зала, че Вапцаров е голям творец и в негово лице България ще изгуби ценно поетично дарование. Чест прави на поетесата, че не се уплашила и свидетелствала на процеса от 1942 г. <br /> <br /> „Само че когато прокурорът я попитал наистина ли подсъдимият Вапцаров е толкова голям поетичен талант, тя не отговорила ясно и на висок глас, а само кимнала, но като чужденка – тоест, отрицателно, и прокурорът не сметнал нейното „смотолевено” „Да” за категорично мнение”, пояснява Радонова, уточнявайки, че цял живот е носила негативите от статията на нейния девер. Заради нея обидената Багряна й отказала навремето лична среща. <br /> <br /> Странно защо почти й отказал „аудиенция” и партийният корифей Христо Радевски. Когато все пак я приел, тя още от вратата му задала неудобния въпрос защо не е променил „неискан гостенин” от „Прощално” на Вапцаров, за да изчисти името на Бойка от слуховете, че двамата са били пред развод, на „нечакан”, въпреки че е бил много близък с поета и дори са живели под един покрив. <br /> <br /> „Страхувам се за живота си!”, парирал я Радевски. С което само потвърдил тогавашните догадки за намесата на партийната цензура в творчеството на Вапцаров след 9 септември 1944 г. и за фалшификациите на творчеството му, извършвани от знайни и незнайни „литератори”, повечето с пагони на офицери от ДС. <br /> <br /> Неясна остава съдбата на „неизвестния архив” на Вапцаров, предаден на Радонова от Бойка Вапцарова. Преди смъртта си тя я заклела да не го дава на нито един български музей, защото поетът имал врагове, които щели да го унищожат. <br /> <br /> Напук на партийната пропаганда, че „огнярят интелигент”, вербуван за каузата на Коминтерна като член на военната секция на ЦК на партията, не е предал нито един свой другар, 126-страничната тетрадка, изписана от Вапцаров в ареста говори за точно обратното. В нея са описани конспиративните му срещи и макар че Мария Радонова се опитва да оневини поета, че това било „криминална повест” и в нея нямало нито едно конкретно име, фактите не са на нейна страна.<br /> <br /> Особено внимание роднината на Вапцаров отделя и на апетитите на племенниците му – Никола и Мая, към родната къща на поета в Банско. Единствено те от живите роднини на Вапцаров успели да спечелят иск към държавата да им изплати половин милион лева от наеми за имота. „Целта им е постепенно да направят там голям частен музей, като отсега имат амбиции да назначават уредниците”, смята Радонова. <br /> <br /> Вдига обаче рамене на питането чия собственост е апартаментът на столичната улица „Ангел Кънчев”, където Никола и Бойка Вапцарови са живели до изстрелите на гарнизонното стрелбище. Според семейна легенда той бил даден за стопанисване на Вапцаров и на брат му Борис от леля им Магда, която живеела в Америка. „Документ за завещание обаче няма. Въпреки това на базата на този имот Бойка получи апартамент на бул. „Патриарх Евтимий”, осветлява още една дълго пазена тайна снахата на ген. Крум Радонов. <br /> <br /> <strong>Добринка КОРЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />