Велислава Дърева: Желю е починал в съня си, след като посети гроба на жена си
СДС уби собствения си баща, съсипаха му живота!
СДС уби собствения си баща, съсипаха му живота!
Велислава Дърева е близка семейна приятелка на покойния президент д-р Желев. Специално за „ШОУ” тя сподели съкровени спомени за него: <br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Velislava1.JPG" alt="Velislava1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="384" />- Велислава, кой те запозна с Желю Желев?</strong><br /> - Проф. Николай Генчев, бачо Кольо, както всички му викахме. Преди цели 35 години! Някъде бяхме заедно с него, беше много късно вечерта. Дотогава не бях виждала Желю, само бях чела книгата му. Аз съм една от първите, които са прочели книгата „Фашизмът” още преди да види бял свят. Първо пета част, после трета, проф. Генчев ми ги даваше. <br /> <br /> Та, бачо Кольо вика: „Сега ще идем на гости, ще те запозная с единствения жив марксист!”. Ама не ми казва къде отиваме... Отидохме на ул. „Чавдар войвода”, качихме се на втория етаж, там – една врата, на която нищо не пишеше, беше нарисуван само един петел! Звъним на вратата. Отваря една дама, косата й беше прибрана с червена кордела, с един черен котарак на рамо. Тя ни погледна, мен ме вижда за пръв път и аз не знам коя е тя. Тя се обърна към проф. Генчев и каза: „О, бачо Кольо, и гостенче си довел!”. <br /> <br /> След това се появи един мъж, с едни големи чехли, с една бархетена риза, с една широка усмивка и сини очи! Седнахме в кухничката и така се запознахме с Желю и Маруша - жената с червената кордела с котарака на рамо – това беше пък котаракът им Кушу, голям симпатяга!<br /> <br /> <strong>- После като си дошла в София, си живяла в техния дом...</strong><br /> - Да, през 1988-1989 г. живях в дома на Маруша и Желю. Аз съм от Пловдив, бяха ме уволнили, изключили от партията, не можех да си намеря никъде работа. Рекох си: „Чакай да се вдигна, да ида в София, може пък там да имам някакъв късмет!”. Те ме посрещаха, грижеха се за мене, имах си диванче, на което си спях. Това могат да направят само хора с големи сърца, за които приятелството е по-ценно от всичко останало!<br /> <br /> Желю без работа, изхвърлен отвсякъде, Маруша и майка й, двете им деца, аз при тях – уволнена отвсякъде и без една стотинка!... Реално всичките тези хора живеехме със заплатата на Маруша на асистент-режисьор и с пенсията на нейната майка. Събирахме стотинки по джобовете да си купим вестници.<br /> <br /> <strong>- Ти никога не си му спестявала критиките и като действащ президент. Как реагираше той?</strong><br /> - Ние сме приятели от 35 години, много близки приятели! Независимо, че след 10 ноември имахме много големи спорове помежду си и се карахме страшно, понякога и аз го критикувах във вестниците, като му се обадя по телефона или мина през президентството, му казвах: „Желев, здрасти, видя ли, че пак съм те критикувала?”. <br /> <br /> А той: „Видях, видях! Но щом ти се ме критикувала, значи нещо съм объркал!”. Никога не се ядосваше, че съм написала някаква критика, напротив, казваше: „Дай сега да седнем, да обсъдим, кажи какво не ти харесва, аз ще ти кажа пък моята теза!”. Сядахме, разговаряхме, обсъждахме, спорехме. А той седи и си записва! Не познавам друг политик, който иска да изслуша критика!<br /> <br /> <strong>- Как се обръщаше към него?</strong><br /> - Виках му Желю, Желенце... В началото ми беше странно да се обърна към него с „Господин президент”. Като му кажех „Господин президент”, на него му ставаше смешно. Но той за всички беше Желю, дори за тези, които са го виждали само на телевизора...<br /> <br /> <strong>- Какво знаеш за последните му часове?</strong><br /> - Желю нямаше никакъв проблем със здравето. Заминал е за Грозден, където е погребана Марушка, оставил две цветенца на гроба й и се е върнал в София. Може да се е простудил по пътя, не знам какво се е случило, но вечерта вдигнал температура! Легнал да спи и - дотук, на сутринта не се е събудил! Получил е в съня си или инсулт, или инфаркт! Нали се говори, че добрите хора така си отиват - в съня си!...<br /> <br /> <strong>- Някои твърдят, че в последните месеци е започнал да губи паметта си...?</strong><br /> - Не, не, няма такива неща! Ние съвсем скоро се виждахме, разговаряхме си - нищо такова! Разнищихме цялата политическа действителност. Нищо такова не съм забелязала в него! Бистър ум, мозък като компютър, с точна преценка за всичко, с ясна оценка за състоянието на държавата. Беше много притеснен за събитията в Украйна, за цялата геополитическа обстановка. Не знам кой разнася такива слухове, че е губел паметта си, това не е вярно! Ако знаех, че това ще е последната ни среща, щях да запомня всичко! И през ум не ми е минало, че се виждаме за последен път!<br /> <br /> <strong>- Не беше ли доста изолиран от своите?</strong><br /> - СДС уби собствения си баща! Още след „Боянските ливади” всички тръгнаха срещу него, съсипаха му живота, съсипаха СДС и сега се вижда какъв е резултатът за тях! Абсолютна нула!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />