Стилист Капанов: Тодор Славков е един привилегирован безделник, алкохолик и некадърник!
Съмнявам се във вота му от „Биг брадър”, смятам, че е нагласена работата, все пак продуцентът му е приятел!
Съмнявам се във вота му от „Биг брадър”, смятам, че е нагласена работата, все пак продуцентът му е приятел!
<em>Легендарният стилист Кръстю Капанов започва да се занимава с фризьорство още през далечната 1958 г. Носител е на множество международни отличия, както и на титлата Световен шампион от 1985 г. Заместник-председател на Българската занаятчийска камара и председател на Националното сдружение на фризьорите. Обучил е над 2000 ученици. Стилист Капанов избягва да говори за личния си живот, защото там се крият много болка, разочарование, но и мъдрост. Единствено за „ШОУ” той прави изключение и разкрива душата си. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Kapanov_vatre.JPG" alt="Kapanov_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="496" />- Г-н Капанов, откъде е тази любов, която имате към животните?</strong><br /> - Всъщност винаги съм обичал животните, от много малък. Дори в момента Цезар (кучето на стилиста, б.а.) е до мен и ме гледа какво правя. А също и двата папагала – Коко и Божидар. Имам и коте, което дойде при мен при лоши за него обстоятелства. Някой му беше ударил задните крачета и плачеше в гаража. Аз го прибрах, грижа се за него отделно, за да няма спорове с другите животни.<br /> <br /> <strong>- А чувствате ли се понякога самотен? Далеч съм от мисълта, че нещо е способно да компенсира голямата тъга по сина ви Ивайло…</strong><br /> - Не, не се чувствам нито сам, нито самотен, дори когато съм някъде, бързам да се прибера, защото ми липсват животните. А и на мен ми е приятно да си стоя вкъщи. Гледам на тях като на свое семейство. Папагалите например, много ме ревнуват, всеки иска цялото внимание за себе си. Освен това имам и таралеж, и костенурка. Искам само да ви кажа, че кучетата са много, много интелигентни животни. Познават дори двигателя на колата.<br /> <br /> А за другото сте абсолютно прави – наистина никой не може да компенсира загубата на сина ми! Във всяка една стая имам негови снимки, всички картини в дома ми са негово дело, друга картина няма. Умишлено го направих. Дори сестра му казваше в началото: „Тати, недей да слагаш навсякъде картините, защото това те натъжава още!”. А аз й отвърнах, че не, не ме натъжава, дори напротив – носи ми удовлетворение, хубаво ми е, като го виждам. <br /> <strong><br /> - Всъщност синът ви е нарисувал много картини въпреки крехката си възраст…</strong><br /> - Наистина са много, да. И аз съм виновен, че не съм съумял да го похваля, когато е могло. А той е бил прекалено скромен. Не съм съумял да го поощря, да кажа: „Ти рисуваш прекрасно!”. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Признавам го пред вас - това ми е болката и тя ще е вечна! </strong></span><br /> <br /> Просто не съм такъв човек, който хвали децата си, винаги скривам това от тях. Вътрешно в себе си го знам, но не го изричам на глас. И чак когато синът ми си отиде, осъзнах каква грешка съм допуснал, като не съм му казал колко талантлив и способен е...<br /> <br /> <strong>- Веднъж ми бяхте споделили, че синът ви не е обичал да го хвалят…</strong><br /> - Да, така е, не обичаше. Не съм споменавал никога и това, че той беше много, много жалостив. Обичаше много животните. Не даваше и муха, и мравка да убия. Веднъж с него се прибираме от Банкя към вкъщи с колата. Прехвърча едно куче на шосето. И отиде под колата, защото бяхме на скорост. Знаете ли колко ми се е карал тогава! „Как не можа да спреш, да спасиш животното?!” - пък аз мислех, че ако то вече е минало под колата, ако спра рязко, ще му причиня още по-голяма болка. Между другото, кучето остана живо, просто беше много уплашено. А пък аз не знам дали бях жив или умрял – синът ми така ми се накара, страшно се получи. <br /> <br /> <strong>- Защо се обвинявате толкова много за сина си? Не сте изричали на глас потвърждение за таланта му, но и той не е искал да го чува, но вероятно го е усещал във вас…</strong><br /> - Често се обвинявам. Много често. И съжалявам в моментите, когато съм направил нещо неправилно. А не съм имал умишлено чувство да причиня някому неприятно усещане или дискомфорт. Съвсем наскоро даже ми се случи следното – гостувах по работа в Пловдив и, обикновено, като се събираме на маса вечер, един винаги плаща повече, друг по-малко. И реших този път, за да е справедливо за всички, че искам всеки да си плаща отделно. Бях предупредил и сервитьора как да носи сметките, но стана така, че той отново донесе цялата накуп. Аз изключително се ядосах заради това, че съм настоявал пред колегите за нещо такова – защото ще си помислят веднага, че съм стиснат, а аз имах съвсем различна нагласа. Години наред съм се обвинявал и за сина ми, допуснал съм редица грешки в поведението си към него. Избухнах, когато разбрах какво се случва реално с него и вместо да му помогна, се развиках. /Покойният му син Ивайло имаше проблеми с дрогата - б.а./<br /> <br /> <strong>- И все пак, не се ли осъждате прекалено сурово?! Почти всеки човек в шоков момент реагира първоначално агресивно – като пелена, която пада...</strong><br /> - Точно така. Но човек трябва да може да подхожда по друг начин. Да избере възможно най-добрия начин…<br /> <br /> <strong>- Но и грешката също е въпрос на избор, преди да е станала грешка…</strong><br /> - Да… наистина е така. Синът ми е направил сам този избор, оказало се е грешка, навредило му е, но аз така и не успях да променя това, че изпитвам вина за този момент. Продължавам да съм същият и мисля, че така ще си отида… с този характер.<br /> <br /> <strong>- Преди време, подвластен на същата тази вина, казвате: „Тогава реагирах като враг, а не като приятел”...</strong><br /> - Да, така се получи. Имал съм такива моменти, които не мога да си простя. Например веднъж си бях пийнал, отивах при майка му и той беше там. Аз вече знаех, че пуши цигари. И извадих, и му дадох цигара да запали. Той остана изумен, че му давам цигара, а аз отвърнах: „Ами да, пуши, след като пушиш, и пред мен”. Синът ми взе цигарата, но се чувстваше толкова неловко и неудобно, а аз, понеже си бях пийнал, затова намерих този кураж да изрека тези думи, иначе никога не бих го направил. Но Ивайло много ме обичаше. Много, много ме обичаше! И аз толкова съжалявам, че не намерих изхода, от който трябваше да излезем, за да бъдем заедно!...<br /> <br /> <strong>- Направили сте всичко…</strong><br /> - Той беше в клиника. Беше се излекувал, изчистил, когато се случи най-лошото. И до ден-днешен никой не знае какво е станало. Никой не знае истината. И аутопсията тогава не успя да ни подскаже как е станало всичко. Тя твърдеше, че си е отишъл от сърдечен удар. Но той имаше здраво сърце, не е от сърцето… <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Друго е, вероятно нещо ударно, неочаквана свръхдоза</strong></span><br /> <br /> Защото майка му отвори ковчега, за да се увери дали има някакви наранявания. И нямаше.<br /> <strong><br /> - Имали сте през годините пророчески сънища. Какво ви се е показвало в тях?</strong><br /> - Имам, да, много често! Или сънувам нещо, което ми подсказва, че, например, денят ще ми бъде недобър. Или че трябва да внимавам. В онзи ден, когато синът ми си отиде, не помня да съм имал такъв сън, но по-ужасен ден не съм имал никога! Много страшно беше!<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че синът ви е нарисувал от снимка Катето Евро. Дори бяхте публикували във фейсбука си наскоро тази снимка…</strong><br /> - О, да, от много дълги години. Приятели сме. Синът ми я харесваше. Преди години е попаднал на нейна снимка и решил да я нарисува. Но снимката беше такава, че изобщо не си приличаше на нея. Дори първата реакция на Катето беше, че не е тя (смее се): „Ааа, това не съм аз!”.<br /> <strong><br /> - Във фейсбука си неотдавна Катето Евро беше публикувала коментар, в който нарича Сашо Диков „голям глупак” и човек, който „лъже в ефир”.</strong><br /> - Да, и аз написах отдолу своя коментар, наистина ме вбеси ситуацията. И ще ви обясня точно защо. Коментарът беше по повод Тодор Славков. Ами този човек от това риалити „Биг брадър” го канят вече два пъти, наскоро и Сашо Диков го покани, непрекъснато го канят някъде! И като че ще се възражда комунизмът?!… А той е един алкохолик и некадърник! Той не прави нищо. А майка му <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Людмила Живкова направи това училище в Горна Баня специално заради него!</strong></span><br /> <br /> Това се случи през ’70-та година – годината, в която е роден и синът ми. Синът ми кандидатства в това училище. Но не го приеха. Нямал талант… После обаче той си продължи, влезе в Академията и т.н. Докато един Тодор Славков навсякъде е бил посрещан с широко отворени врати. На тях навсякъде всичко им е било позволено! Нямаше забранено! Ами Владо Живков?!… - Взимаше самолета и отиваше да пие във Варна. После взимаше самолета и отиваше да пие в Париж. За тях всичко беше позволено. Данчето Христова, която беше женена за Григор Стоичков, тогава взе някаква кола за 2000 лева. Но това не ме дразнеше толкова, приемах тези неща, приемах, че са привилегировани хора и могат да си го позволят. Но те прекаляваха! Началник кабинетът на Тодор Живков тогава днес оглавява комунистическата партия. <br /> <br /> Първият път, когато пътувах за чужбина, не ме пускаха. Майка ми и баща ми бяха партийни членове, но аз никога не станах такъв, и не съм искал. И втория път, когато трябваше да заминавам, един колега от Полша отиде и от завист каза, че не съм партиен член, и не ме пуснаха отново да тръгна. А Людмила Живкова идваше при мен, за да си прави косата. Единствено тя гарантира тогава за мен и 24 часа по-късно вече бях отлетял за Париж. И съответно те побесняха. След 20-ина дни се върнах и първото, което направих, беше да отида при Людмила Живкова, за да й кажа, че съм вече тук, все пак беше гарантирала за мен. Когато отидох във Виена например, имах в себе си едни 10 долара, които бях скрил в колана си и един куфар, пълен с разни консерви, и златния медал, който бях взел за България. Не даваха по онова време да се пренася валута, затова и малкото, което имах, криех.<br /> <br /> <strong>- Въпреки характера на формата „Биг брадър”, мнозина все пак се учудиха, че именно Тодор Славков печели „любовта на публиката”, при положение че поведението му в Къщата беше, меко казано, шокиращо...</strong><br /> - Аз силно се съмнявам в същия този вот и дори смятам, че е нагласена работата. Все пак, да не забравяме, че продуцентът на „Биг брадър” е приятел на Славков. <br /> <br /> Какво да кажа повече за Тодор Славков… пиянски истории! А поведението на Сашо Диков в ефир, заради което Катето Евро се обиди, дори не ме учудва, въпреки че и аз останах бесен, поглеждайки от време на време. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Диков се държеше така с Тодор, защото е задължен на баща му Иван Славков! </strong></span><br /> <br /> Това е истината, която той никога не е отричал! А какво може да му хвали на тоя алкохолик Тодор Славков?! С какво той би могъл да се издигне в очите на хората? Какво е направил през живота си той?!...<br /> <br /> <strong>- Вероятно сравнение с баща му Иван Славков е последното, което бихте направили?</strong><br /> - Ами… да ви кажа, и баща му беше същият. Иван Славков е градил авторитета си през целия си живот на гърба на Людмила Живкова. И е бил привилегирован! Същото мога да кажа и за него, колкото и недипломатично да прозвучи, а аз рядко говоря така – какво е направил и Иван Славков през живота си?! И като е бил в Олимпийския комитет, провокира към себе си редица упреци. Единствена Людмила Живкова беше достоен човек! Опита се да извади България от дъното.<br /> <br /> <strong>- Познавахте ли се лично с Иван Славков?</strong><br /> - Познавах се лично с Людмила Живкова. Както казах, тя беше скромен човек. И когато идваше да си прави косата, никога не е имала никакви претенции. Не ходеше дори с охрана. Работеше в Комитета за култура, а секретарката й тогава беше мое гадже - Стефка. За никакво сравнение дори не може да става дума с Тодор Славков – той и днес сам не отрича, че е такъв, какъвто е бил винаги – привилегирован безделник, пияница. <br /> <br /> <strong>- Но Катето Евро и Тодор Славков са добри приятели, за което неведнъж стана дума и в риалитито, в което участваха…</strong><br /> - Има един такъв момент, че и тя донякъде беше зависима от тях, защото с помощта на Жени Живкова Катето взе един апартамент. Говоря ви още за преди ’89-та година. И затова през цялото време до ден-днешен им е била малко или много задължена. Което обаче не означава, че трябва да й се качат на главата! Което направи Тодор Славков в „Биг брадър”! Аз и заради нея поглеждах от време на време въпросното предаване, иначе нямаше и да гледам и един път. Той доста прекали във всички ситуации. Не знаеше даже какво прави, къде се намира, беше загубил представа за всякаква реалност. <br /> <br /> <strong>- Преди години, за да се предпазите от различен тип обвинения към себе си, решихте и сам си отворихте досието. Какво открихте в него?</strong><br /> - Имах нужда да го направя, да. Особено в ролята си на председател на Националната занаятчийска камара, защото имаше злонамерени хора от провинцията - говореха зад гърба ми, спекулираше се постоянно с това досие. Просто бяха кадри на този или онзи… И аз отидох, и отворих въпросното досие! Не съм бил сътрудник, нито доносник! Нищо не ме изненада в него като писание. Дори имаше някакви писания, които бяха със секретни имена, които изобщо не ми говорят. Явно <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>е имало хора, които са ме следели</strong></span><br /> <br /> И към днешна дата мога да кажа, че не са били малко тези, които са ме предавали, при все, че аз не съм сторил на никого нищо лошо, само добрини съм правил. И не съм очаквал наистина, че могат да ми отвърнат с друго, освен с добро. Пореден пример са хората, които напуснаха и си отвориха в непосредствена близост до моя салон свой… с мои клиентки. И ми прави впечатление, че животните около мен винаги усещат лошия човек. <br /> <br /> Давам ви само този пример – на бившата ми съпруга брат й – Владо Бонев се казва, куклен актьор е. Когато идваше в дома ми, предишното ми куче го ръмжеше, а той все отвръщаше: „Това куче защо ме лае, аз съм добър човек?!”, а беше лош. Наистина лош човек. Кучето само го ръмжеше и го лаеше, та се принуждавах да го затварям в друга стая. Буквално искаше да го разкъса. И да ви кажа, аз от кучета никога не съм се страхувал, дори и от бездомните. Подавам си ръка, не ме е страх от никое куче. И тези, които разправят, че бездомните кучета са опасни, изобщо не е така – те са много по-добри от домашните кучета дори. А тези, които са злобни, са станали такива заради стопаните си – те са тези, които ги правят такива. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />