Бившият депутат Янко Кожухаров: Имах любовна връзка с болна от СПИН!
10 месеца я чуках по няколко пъти на ден без презерватив, но не прихванах!
10 месеца я чуках по няколко пъти на ден без презерватив, но не прихванах!
<em>Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание - първо от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност.</em><br /> <em><br /> Ексдепутатът разказва ексклузивно за „ШОУ“ шокиращи истории от своя живот, които са достойни за приключенски филм!</em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201502/Tina_15/Yanko_vatre.JPG" alt="Yanko_vatre.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="300" height="374" />- Янко, ти имаш сензационното подозрение, че Андрей Луканов не е убит, а е избягал в чужбина, подобно на Таки и братя Галеви? Разкажи какво те кара да мислиш така?</strong><br /> - Когато бях депутат в 36-тото Народно събрание, имах една задача, за която сега не мога да говоря, но ще й дойде времето. Тогава около три месеца живеех в апартамента на хотел "Ален мак" в Благоевград. Често ходех в нощното заведение на Кирил Икономов, там идваше и жена му Мая Нешкова. Мисля, че заведението се казваше "Кончето". Тогава от мои хора получих информация, че някакъв камион без номера влиза през служебния вход на Летище “София”. Зарязах всичко и веднага тръгнах към София. На път за столицата изпреварих някакво порше със западен номер. Беше на един баир и когато изскочихме на него, ни спряха КАТ-аджии. Като ми видяха депутатската карта, мен ме пуснаха и ми казаха: "Отивай, че ние с тоя имаме разговор!"<br /> <br /> Като пристигнах на Летище “София” изчаках малко и видях камиона. Беше от онези, тип военните, но без регистрационни номера. Този ден няколко пъти видях камиона да влиза и излиза от летището. <br /> <br /> Върнах се в Благоевград, защото там дебнех нещо друго. И не исках да му изтървам края. Когато пристигнах в Благоевград, спрях пежото си малко незаконно, но мястото беше близо до обекта ми. Незаконно, защото беше на Т-образно кръстовище. Както си стоях в пежото незаконно на Т-образното кръстовище, видях, че по пряката, директно към мен идваше не, а направо летеше, ЗИЛ самосвал! Точно срещу мене! Понеже по навик, който ме спаси за кой ли път, бях на скорост с изгасен двигател, завъртях стартерния ключ, който беше в контакта, пежото изръмжа и на скорост се измъкнах напред. Самосвалът, който летеше директно срещу мен, удари пежото със страшен удар точно в задния мост. Мостът се измести целия надясно, поради което джантата опря в рамата и колелото не можеше да върти...<br /> <br /> Оставих колата си на познат автомонтьор и тръгнах пак към София, понеже междувременно получих обаждане по друг въпрос. После монтьорът ми каза, че шофьорът на самосвала го поела полицията, но бил пиян… Естествено. Значи ставаше дума за много специална поръчка. Нямаше съмнение...<br /> <br /> Нямах скоро пътуване към Виена, за да си взема нова полуоска. Тази беше изкривена точно на мястото, където беше дебела колкото ръката ми! Което ще рече, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>целта на удара е била да ме "консервира" в колата... </strong></span><br /> <br /> Явно на някого не се харесваше, че съм започнал да се ровя по въпроса с камиона на летището и неговата мисия!<br /> Но нали си бях "късметлия", пак останах жив. И без драскотина. Само с малко стрес. За всеки случай, като бях в Елхово, ходих до село Гранитово, родното село на майка ми, при баба Рада. Да ми лее куршум.<br /> <br /> Скоро след това получих друга информация. Жената на Луканов всяка седмица ходела до Монтана, откъдето се връщала с пълна пазарска чанта с… пари! Отидох до Монтана и видях с очите си всичко. Стоях там десетина дена - наистина беше така! Лилия Герасимова ходеше при Борислав Славчев, счетоводител, който беше с едно око. Не го познавах лично, но разбрах от мои информатори, че е купил 500, да, петстотин ТИР-а, и правеше товарни превози, но не в България! Един ТИР, барабар с прицепа, влекача и другите джаджи, в комплект тогава струваше около 1 млн. лева.<br /> Междувременно Луканов беше убит. Така да се каже... Преди това <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>8 милиарда долара от златния резерв на България изчезнаха</strong></span><br /> <br /> Днес, на мястото на този златен резерв, има книжни банкноти...<br /> <br /> Защо до днес никой не попита къде е златният резерв на България?! Защо ли...? <br /> <br /> В едно малко кафе, срещу входа на Търговския дом в София, където често сядах, като ме видя, при мен дойде и седна да пийне нещо с мен Борислав Йотов /Акад. д-р по право Борислав Йотов има десетки години професионален стаж като прокурор - заместник-районен, районен, заместник-градски, и.д. градски прокурор на София, прокурор в Главната прокуратура /сега Върховна касационна прокуратура/,университетски преподавател по наказателно, международно наказателно и интелектуално право. – б. а./. Той беше прокурор по делото за жестокото убийство на сестра ми във Върховния съд. С Борислав Йотов бяхме приятели от Живково време. <br /> <br /> Имахме даже съвместни публикации по правни въпроси още тогава. Имах и всички негови книги с автографи от него. Той ми показа ръкописа на новата си книга "Кой уби Луканов". Книгата не беше още сглобена, но всеки момент щеше да излезе... Тогава му разказах моята версия, че Луканов не е убит. И той написа няколко страници допълнително. Помолих го да не споменава името ми, а да пусне страниците със заглавие: "Убит ли е Луканов?". Той така и направи.<br /> Всеки може да вземе тази книга и да прочете тези няколко страници. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Защо мисля, че Луканов не е убит? </span></strong> <br /> <br /> След “убийството” на Луканов нито жена му, нито брат му, не бяха ходили в моргата на Съдебна медицина, да го разпознаят. Просто бяха казали: "Той е"… Излишно беше да ходят. Защото те знаеха, че не е той. Но трябваше да кажат, че е той, за да не се прави ДНК-експертиза.<br /> <br /> От отмъкнатото злато Луканов, освен че дава на Борислав Славчев от Монтана, дава и на Илия Павлов 1 млрд. долара. Защото така му е наредила партията. Той е потомствен революционер и знае, че измъкване от лапите на партията няма... И решава, че най-добрият вариант за него е просто "да бъде убит". Да си смени "фасадата" и да отиде някъде да се радва на живота с променена самоличност. Но преди това си намира двойник! Как ли? Може ли някой да ми каже бройката само, не имената, на изчезналите от България...?!<br /> <br /> След време загадъчно загинаха войниците в един камион! Защо ли...? Ами защото те бяха тези, които товариха и разтоварваха кюлчетата със злато в камиона и го возеха на летището. <br /> <br /> Затова трябваше да изчезнат. И изчезнаха<br /> <br /> За да стане аварията, шофьорът на камиона го застреля снайперист. Не знам дали това е официално разкрито... <br /> След това Луканов "изчезна" от България... По невидимите канали, по които се "изпариха" и Таки, и братята Галеви, и Брендо, и много други...<br /> <br /> А Луканов го "убиха", т. е. двойника му, а истинският си направи пластичната операция... <br /> <strong><br /> - Янко, като малък си получил хиперфункция на хипофизната жлеза, от което следват куп прелюбопитни неща. Какво ти се случи?</strong><br /> - В моето детство руснаците провеждаха надземните си опити с А-Бомби в Семипалантинск. Един-два дни след надземните атомни взривове, вятърът донасяше радиоактивните облаци в Елхово, и някъде между един и два часа след обед над града се изливаше пороен дъжд, като из ведро, но много топъл. Никой в България не знаеше, че дъждът е радиоктивен. Или поне не казваше. Пълна информационна мъгла! Аз бях в началото на 10-тата си година и припках по потник и къщи гащета под дъжда. От каваците се чупеха дебели клони и падаха около мене. Но аз не им обръщах внимание. Това ме кефеше, сам под дъжда!<br /> <br /> След около час, час и половина, дъждът спираше и небето ставаше ярко синьо, без никакъв облак. И пекваше слънце. Тогава на гарата, в Елхово, до служебния блок, в който имахме апартамент, имаше малко дворче със стаи в паянтова постройка. В тях живееше дядо Калуд. Този човек със странно име, поне за мен, беше пенсиониран железничар - нямаше ни жена, ни братя, ни сестри, ни деца... Мен ме обичаше и ми майстореше всякакви играчки, ако мога така да ги нарека - саби, пистолети, пушки и разни други... <br /> <br /> Вследствие на радиоактивните дъждове, които идваха от Семипалатинск, започнах да раста много бързо. Само за две години пораснах с цели 28 см! Станах като върлина, но бях много хилав. Веднъж дядо Калуд ми каза: "Янко, растеш много бързо. Вземи да вдигаш един лост, да не пораснеш много и да станеш гигант, че няма да можеш да си намериш момиче!". Така и направих. Почнах да вдигам един лост и спрях да раста. Но започнах да пия много течности. Нямах твърдо дневно количество, но съм стигал до десет литра на ден. Изследванията показаха че нямам дибет.<br /> <br /> По-късното разнищих проблема и разбрах, че става въпрос за хиперфункция на хипофизната жлеза и че имам “незахарен диабет”<br /> Един от страничните му ефекти е… склонност към ясновидство! Което много пъти ми е спасявало живота!<br /> <strong><br /> - Казвал си ми, че много пъти са се опитвали да те убият, но “нещо” те е спасявало. Знаеш ли за какво става въпрос?</strong><br /> - Късметлия съм! Мюмюн Ходжа от Карнобат ме кръсти така - Късметлията. Той беше джудже по рождение. Четеше в някакви персийски книги. Каза ми: “На врата трябва да имаш една брадавица като карфичка малка!”. Казвам: “Нямам!”. На същото място аз имам белег като на Горбачов, само че много светло на цвят! Като се увери, Мюмюн ходжа извика: “Не може да бъде!”. Започна да рови из персийските книги, да звъни на някого по телефона и да говори на арабски, да сверява нещо в книгите. Изведнъж намери нещо и подскочи! Каза ми: “Момче, ти си голям късметлия! Ти не можеш да бъдеш убит, това се случва на 2000 години един път!”.<br /> <br /> <strong>- Ти си ходил често и при пророчицата Ванга, и при гледача Влайчо, те казвали ли са ти подобни неща?</strong><br /> - Веднъж както си говорехме с нея, видях, че от главата й излиза нещо като найлонова тръба, прозрачна! И отива нагоре! А в тръбата пълзят някакви облаци към главата й! Ощипах се, разтърках си очите, помислих, че ми се привижда! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ванга ме попита: “Виде ли го? Виде ли?”</strong></span><br /> <br /> Четири пъти съм ходил при Ванга, и четирите пъти по 2 часа и половина ми е говорила! Последния път ми каза: “Аз ще умра скоро, но ти хич няма да умреш скоро!”. Така ми каза. След 2-3 месеца умря!<br /> <br /> Ходил съм и при гледача дядо Влайчо. Когато майка ми ме заведе в село Коньово, където Влайчо живееше в къщата на брат си, още бях много малък, може би на три години. Но помня, че с майка ми стояхме под едно много голямо дърво в двора. А в другия край на двора имаше може би над триста човека, които го чакаха. Тогава под дървото дойде една жена, сетне разбрах, че била на Влайчовия брат жена му, и каза: "Ти Марина ли си...?" Когато майка ми потвърди, жената каза: "А това тогава трябва да е Янко...?". Каза, че Влайчо й е казал името ми. И продължи: "Влайчо каза да чакате и да мълчите! Като си тръгнат хората, на вас ще ви гледа!". Майка ми се зачуди: "Виж колко хора са и нямат никакво намерение да си тръгват!". А жената й възрази: “След малко ще си тръгнат... Няма нещо, което Влайчо да е казал, и да не е станало!".<br /> <br /> Много скоро на групи по пет, по десет човека, хората си тръгнаха. Тогава Влайчо ни прие и се обърна към майка ми: “Булка, ти на третата нощ като го роди това момченце, я ми кажи какво сънува?”. Майка ми каза: "Нищо, какво да съм сънувала!". Влайчо отвърна: "Забравила си... Значи дяволът е още много силен, но ще си спомниш!". След малко майка ми промълви: “Сънувах да направя три неща!”. А Влайчо й каза: “Направи ги тези неща, защото, ако не беше късметлия, досега да е станал курбан!”…<br /> <strong><br /> - Освен всичко, знам, че имаш и способността да спасяваш другите? </strong><br /> - Имал съм връзка с носителка на СПИН-вирус в продължение на 10 месеца, и то ... по няколко пъти на ден. Без използването на презервативи, защото предпочитам усещанията, от които те лишават! Но нямам СПИН, макар че съм се проверявал, просто от личен интерес, многократно!<br /> <br /> А мадамата, която имаше ХИВ-вируса, като закъсаше, ми звънеше и говорехме по двадесет-тридесет минути по телефона, понякога и повече. След което казваше: “Сега ми е по-леко...”.<br /> <br /> С нея имахме и друг интересен случай. Веднъж се прибирам, а тя плачеше. Попитах я какво става. Тя ми показа моя литература, която си бях подготвил за четене, и ми каза че я прочела. Вътре пишеше, че бучките в гърдите на жената, когато не я болят, са много опасни... И ми каза, че има такива "бучки"! Разплака се: “Ако ми отрежат и двете гърди, какво ще правя...?”. Това беше първосигнална реакция от нейна страна, защото тя не съзнаваше, че ако й отрежат гърдите, под въпрос оставаше животът й...<br /> <br /> Но това не й го казаха а казах: "Спокойно, ще те оправим...". И направих с дясната си ръка по няколко кръга над гърдите й, но без да ги докосвам. Просто си спомних за Калигула и шаманите, които, когато той бил на смъртно легло, прехвърляли болестта му върху доброволец, който след това умирал, а Калигула оставал жив... След това мадамата се успокои и заспа. Заспах и аз. <br /> <br /> На сутринта се събудих пръв и понечих да се почеша по гърба с дясната си ръка, но… не можах да си свия шепата! Погледнах към дясната си ръка - от китката навън тя беше тъмносиня и надута като гумена ръкавица! Затова не можех да си свия пръстите. Беше се получил “ефекта на Калигула”, ако мога така да го нарека... Изчаках мадамата да се събуди и и рекох: “Защо не погледнеш какво стана с твоите бучки?”. Тя се опипа и много радостно ми рече: “Ами, няма ги!”. А аз й казах: “Искаш ли да видиш къде са...?” - и й показах ръката си. След два-три дена отокът и тъмният цвят на дясната ми ръка преминаха... Имаше нещо, което ме пазеше! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />