Тони Дачева: Найден Милков още не е виждал дъщеря ми
Виктория ще разбере истината за осиновяването си от мен, ще се допитам до психолог
Виктория ще разбере истината за осиновяването си от мен, ще се допитам до психолог
<em>Тони Дачева е Първата дама на поп фолка. Миналата година изпълнителката осинови детенце – малко момиченце, което кръсти Виктория. В началото на март тази година се появи информация, че певицата едва свързва двата края и е сериозно притеснена не само за своето бъдеще, но и за това на детето си. Каква е истината и какво се случва с Тони Дачева, разбираме в откровена изповед от самата нея. </em> <br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Toni_vatre1.JPG" alt="Toni_vatre1.JPG" align="left" border="0" hspace="9" vspace="0" width="320" height="481" />- Тони, как се справяш с грижите за момиченцето, което осинови миналата година? Питам те неслучайно, защото информацията, че си „на ръба на мизерията”, обикаля виртуалното пространство от известно време…</strong><br /> - Да, разбрах за тази „новина”, просто не знам какво да кажа!… Пълни глупости са това! Някой отново е сътворил поредната безумна глупост, слава Богу неотговаряща на истината! То никой не е застрахован от нещо подобно, но за щастие съм добре. Работя достатъчно, успявам да си покривам разходите, всичко е наред. Аз съм си направила много добре сметката, като съм си взела детенце, така че да не се притесняват. Единственото, което мога да си помисля, е, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>някой или много го е яд на мен и много ми завижда </strong></span><br /> <br /> или просто е немощен творчески… <br /> <br /> <strong>- Имаш ли достатъчно участия? Младите в бранша като че ли стават все по-напористи и вероятно отстрани изглежда сякаш ветераните на поп фолка потъвате в забвение…</strong><br /> - Имам участия засега, да. Дори в края на месеца заминавам за Щатите. Вероятно отстрани картинката изглежда така, но поне при мен не се чувства, аз и снощи имах участие. Имам си работа, хората ме харесват, не мога да се оплача, канят ме често по частни партита. А това, че не давам почти интервюта и не ме виждат в публичното пространство, съвсем не означава, че не работя. Работя активно.<br /> <br /> <strong>- Единственото сравнение, чувано до този момент за теб, е било по отношение на лидерството в поп фолка. Знае се, че ти си Първата дама в бранша, въпреки че често се говори по същия начин и за Глория!...</strong><br /> - Знам за това, но то няма никакво значение, защото хората прекрасно знаят кога съм излязла на пазара като певица – още през ’89 година. Така че този спор е напълно излишен просто. А пък това, че Глория е прима, е факт, благодарение на това, че тя е така, от по-модерните прими – откакто е създадена фирма „Пайнер”. Защото аз съм имала поне още 3-4 години известност, далеч преди да бъде създадена фирмата. Аз отидох в „Пайнер” и подписах договор като вече популярна изпълнителка – докато останалите се изграждат благодарение на фирмата. . <br /> <br /> <strong>- Ако приемем, че си сбъднала най-голямата си мечта – тази да имаш дете, какво промени тя в живота ти?</strong><br /> - Да имаш дете, безспорно е един стимул, това е истината в живота. Да знаеш, че си оставил някаква следа след себе си, не само с музиката, както е в моя случай. Смисълът на живота е това. Виктория е на годинка и осем месеца сега.<br /> <br /> <strong>- Не знам как се получава, но много често осиновените дечица приличат дори много повече на родителите си, отколкото евентуални техни биологични деца…</strong><br /> - О, напълно е така, усеща се и в моя случай! И аз не знам защо, може би защото децата ни имитират – мимики, всичко, и в един момент стават като наше продължение, започват да приличат по един или друг начин на нас. Наистина е странно, но е факт. <br /> <br /> <strong>- Има ли притеснение в теб за момента, в който Вики ще порасне дотолкова, че да може да разбира заобикалящото я; страх от това, което един ден може да рикошира в нея като околни реакции, включително деликатната ситуация, че е осиновена… </strong><br /> - О, мислила съм по този въпрос и смятам, че тя ще разбере всичко още в момента, в който започне да се оформя като човек, да осъзнава, да започне да разсъждава. Още е много мъничка, но аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не смятам да крия от нея нищо</strong></span><br /> <br /> Ще се допитам до психолог, ако трябва, защото при мен случаят е такъв, че, бидейки аз популярна, няма начин тя да не узнае нещо, в случай че не го е разбрала от мен. Но наистина е така, вярно е това, което казваш за родителя – и въпреки това знам, че ще е труден момент. Просто човек когато свикне веднъж с една ситуация, а след това научава съществена подробност за нея, не е лесно. Но пък според мен истината е най-важното нещо и трябва да се знае. Мисля за този момент, въпреки че тя е още малка, но като му дойде времето…<br /> <br /> <strong>- А кое е правилното време според теб? </strong><br /> - По-добре да е по-малка, когато ще го разбере, няма да чакам да порасне твърде много. Защото тогава травмата със сигурност ще е по-голяма като осъзнаване. Може би като стане на 10-12 годинки ще й кажа, даже и по-рано може би. Времето ще си покаже само, но ще го разбере от мен.<br /> <br /> <strong>- Има ли остатъчен резерв в душата ти по отношение на бившия ти приятел и партньор на сцената Найден Милков?</strong><br /> - Знаеш ли какво си мисля – че явно е трябвало да се случи всичко това в живота ми, включително раздялата ми с Найден, за да стигна до тук, за да имам Виктория сега. Това означава, че всяка една стъпка е била правилна. <br /> <br /> <strong>- Успя ли времето да изглади неравностите помежду ви?</strong><br /> - Аз съм широкоскроен човек, прощавам… За мен преди всичко остава човекът. А сега, колкото до отношенията ни – изкарала съм един сериозен епизод от живота си с този човек, не го мразя, не изпитвам някаква ненавист, просто така е трябвало да стане. Той си върви по неговия път, аз – по моя. Не сме сърдити, нито се мразим. Чуваме се от време на време.<br /> <br /> <strong>- Простила си?</strong><br /> - Да, простих. Той не е идвал да ми се извинява лично или нещо от този род, но то се усеща по държанието му, все пак <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>таи някакви по-специални чувства към мен</strong></span><br /> <br /> Сега, не казвам, че иска да се връща при мен или пък че аз искам да се събираме - няма такова нещо! В съвсем нормални взаимоотношения сме.<br /> <br /> <strong>- Той познава ли се с Виктория?</strong><br /> - Истината е, че не я е виждал още, но нищо не пречи да я види след време. <br /> <br /> <strong>- Имаше един момент обаче, за който може би е нужна тази прошка, която казваш, че си дала. Преди години, когато си искала да имаш дете и все още си била напълно здрава, диабетът не се беше появил, се е случило така, че той не го е искал…</strong><br /> - Да… наистина така се получи. Но… съдба, просто съдба! Имаше такъв период, в който бях напълно здрава, но не съм имала човек до себе си, това е истината. Но аз не съм била и болна след това, за да не мога да имам дете – бях си направила всички възможни прегледи и не съм имала никакви проблеми. Той не поиска тогава да си направи такива прегледи, но… така се е случило. Такава ни е историята.<br /> <br /> <strong>- История с неочакван край, но в твоя случай - добър! И все пак твои думи отпреди известно време са: „Очаквах много от Найден, затова и бях толкова дълго време с него! Обичах го!”…</strong> <br /> - Да, точно така си беше, самата истина е това. Имах тези очаквания, каквито вероятно има всяка една влюбена двойка. И в крайна сметка, като не се сбъдват тези очаквания, човек се разочарова и прекъсва връзката. Това е. И моят случай не се различава по нищо от всички останали случаи – просто не се получиха нещата по начина, по който аз очаквах, и се доверявах, и в крайна сметка всеки си пое по своя път.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Toni_vatre2.JPG" alt="Toni_vatre2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - Казваш, че Найден Милков не се познава още с малката Виктория, ти обаче, доколкото знам, познаваш неговите деца…</strong><br /> - Познавам само големия му син – Димитър. Но всеки трябва да си гледа своя път, без да се бърка в този на другия. Той вече си има друго семейство, деца, нямам работа там, както и обратното. Останали сме си приятелски настроени един към друг, но не и от типа да си ходим по гости, той да идва вкъщи, аз да ходя у тях… какво значи това?! И да има такива хора, ние не сме от тях, или поне такова време не е дошло още.<br /> <br /> <strong>- Казваш, че познаваш големия син на Найден Милков – Димитър. Миналата година той имаше сериозни проблеми – беше арестуван едновременно за изнасилване и кражба на газ от бензиностанция…</strong><br /> - Има си ги, да, тези проблеми… (въздъхва). Но Димитър не е мой син, а син на баща си и на майка си, те могат да говорят за него. Аз нищо не мога да коментирам. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />